Най-смешните български прякори на всички времена. Всъщност прякорът, всеки знае, се

Най-смешните български прякори на всички времена.

Всъщност прякорът, всеки знае, се лепва за индивида като гербова марка и няма отлепване цялостен живот.

Ако е човек, щото магаре от прякор не умира. Както споделя един родопчанин, Хитърко, за прякора си: „ Пиши го с основна писмен знак, то прекора на чилек си му е баш името. “

Има прякори, които човек носи с усмивка, а други са му като черен камък в сърцето. Ето единствено част от изобилието, което е родила националната глума в Райково (Смолян): Дутю, Пиклю, Пищала, Майчин Кольо, Тромбаба, Сирногазил, Тумбю, Хлепката, Тиганя, Фуклю, Пърдилко, Салкъм бей, Фръцко, Бурдата, Галамака, Френке, Стронгела, Патуле, Гюрата, Каймете, Митара… Що оране има за езиковедите в тая равнища!

Прякорите на футболистите, даже когато има и насмешка в тях, са родени от обич.

На мен като левскар мед ми капе от устата единствено когато се упоменат тогавашните ни любимци Гунди, Валяка, Теко, Кукуша, Патрата, Соколето, Гибона, Кайзера, Фифи, Меци…; цесакарите пък се гордеят със Симолията, Пижо, Гацо, Червения, Митата, Пената, Паро, Майкъла, Туньо, Чичовото…; славистите – с Чико, Жужо, Яшко, Шами, Ампето, Боби Григ, Фанфана…; локомотивци – с Чичето, Пашата, Котето, Шпайдела, Начко, Дървото, Хулигана…; измежду пловдивчани – Чико, Тумбето, Зума… Оставям на вас да откриете притежателите на тия прякори.

Едни те носят от детството си, други са добити в тимовете, трети са прояви на въображението на ентусиастите (феновете) или на спортните публицисти.

С други думи – национално творчество! Наистина от време на време „ шалчетата “ се замерват между тях с обидни прозвища, само че те си остават в престрелките. Оцеляват заченатите с любов, без ненавист, въпреки и с майтап. На Стоичков му лепяха какви ли не обидни имена, само че помним единствено две – Камата и Модерния ляв.

Прозвищата на спортистите май опровергават думите на Райко Алексиев, че прякорите са израз на националната отплата.

Да, само че опре ли работата до политиците, сякаш излиза прав от горната страна додолу. На демагогията на политиците народът отвръща с вицове или прякори. Българинът споделя политически вицове, когато това му е неразрешено. А в този момент ги печатат във вестниците, само че те не са нито смешни, нито страшни. Та главното оръдие за възмездие на народа остават прякорите.

Стефан Продев ги оприличаваше на закачена газова тенекиена кутия, от която политикът не може да освободи името си и „ даже когато улицата ще го изхвърли от устата си, тенекията ще продължава да трака измежду омаскарената му персона “.

За по-младите би трябвало да поясня, че едно от детските ни злодейства бе да вържем газова тенекиена кутия на някое куче, което, пуснато в див бяг, на вятъра се пробва да избяга от хлопката.

Ето по какъв начин народът в първите години „ дъвчеше “ политиците: Христофор Събев стана Фори Светулката, Георги Марков – Гого Дантелата, Александър Йорданов – Сашко Балона, Големия Ал, Венцислав Димитров – Венци Коня, Георги Петров – Гошо Тъпото, Филип Димитров – Фил Кенеди, Васил Михайлов – Нубиеца, Иван Костов – Командира, Екатерина Михайлова – Класната, Александър Томов – Лупи, Ренета Инджова – Железната лейди, Анастасия Мозер – Сиси Боата, Маузер, Йордан Цонев – Данчо Ментата, Христо Бисеров – Сивия кардинал, Стоян Ганев – Ваклото агне, Евгений Бакърджиев – Бъки Бомбата, Маргарит Мицев – Баничката, Йордан Соколов – Бебо…; сетне подхвана идващите: Симеон Сакскобургготски – Дедо, Горския, Емануил Йорданов – Мимито, Мистър Бийн, Николай Василев – Хари Потър, Пламен Панайотов – Кайзера, Яне Янев – Пинокио, Марио Тагарински – Супер Джета, Димо Гяуров – Памперса…, та до през днешния ден, когато не всички прякори още са на фокус.

Най-ясен е обликът на Лъчо Мозъка (Лъчезар Иванов), горкият падна ударен от свои, само че към този момент и зад борда ще си остане с „ тенекията “.

Народът връзва панделки и към имената на другите основни гербаджии. Цветан Цветанов към този момент е Цецо Ченгето, въпреки че даде мотив да го нарекат и Цецо Багера, и Цецо Герба, просто върви развой на избистряне.

Както е и с Хер Флик, името на гестаповеца от сериала „ Ало, ало “, пришито на вицепремиера Симеон Дянков. А Цецка Цачева всеки ден в Народното събрание, дето му викат „ къщата на духовете “, удостоверява, че може умерено да й се вика ЦеКа Цачева.

Генералът-премиер към този момент се разминава единствено с Бат Бойко, само че с фамилиарността в прякора не е пожален стремежът му да огрее на всички места. Народът няма благосклонност към политиците и рано или късно им поставя тенекиена кутия. Особено на тия, които го мамят, тя дълго дрънчи подире им.

Автор: Тодор Коруев

Източник: Дума