Мелетий единодушно бил избран за архиепископ на АнтиохияВ IV век

Мелетий единомислещо бил определен за архиепископ на Антиохия

В IV век разнообразни ереси смущавали спокойствието на Църквата. Особено се популяризирала ереста на Арий. Отхвърлена и наказана от Никейския космополитен събор (325 г.), тая разкол намерила обаче доста почитатели. Византийският император Констанций, един от синовете на Константин Велики, бил арианин и преследвал православните епископи. В доста градове имало по двама епископи - православен и арианин. Сред тия сложни условия Мелетий, родом от Армения, някогашен севастийски свещеник, бил единомислещо определен за архиепископ в Антиохия. Мелетий проповядвал в храма и почнал да хвали догмите, одобрени от Никейския събор.
Туй всенародно вероизповедание на православието мощно разгневило арианите. Един от архидяконите, последовател на лъжеучението, пристъпил до архиепископа и с ръка му затулил устата. Тогава архиепископът вдигнал ръката си и посочил на народа трите пръста в символ на Светата Триипостасна Троица, и по-късно, като свил двата пръста, посочил един, като с това означавал едното Божество. Православните почнали гръмко да показват насладата си и да славят пресветата, единосъщна и неразделна Троица, а ядосаните ариани изгонили от църквата архиепископа и от този момент почнали да го хулят и назовават разколник.
С твърдостта на духа Мелетий съчетавал невероятна благост и непрекъснато се стараел да усмири разприте и враждата. Той ръкоположил за дякон св. Василий Велики, който бил пристигнал от Йерусалим в Антиохия. Като предузнал огромните способности на св. Йоан Златоуст, който в туй време бил още прекомерно млад, архиепископът го убеждавал да учи Св. Писание, кръстил го и го назначил за читател при църквата.
Арианите убедили император Констанций да смъкна св. Мелетий и да го прати на изгнание в Армения, а сами си избрали свещеник всред арианите.

Мелетий бил в заточение до самата гибел на Констанций

Подир него на престола се възкачил Юлиан, племенник на Константин Велики, който с най-голямо старание служел на езическите богове. Юлиан оповестил цялостна веротърпимост, върнал от заточение всички заточени епископи. Но разприте сред православните огорчавали Мелетий и той с благост се стараел да въдвори мир и единодушие.
Скоро след това Юлиан умрял във война. Наследникът му Йовиан свикал в Антиохия поместен събор, на който арианите подписали своето единодушие с догмите, одобрени от Никейския събор. Но Йовиан скоро бил завещан от Валент, ревнив последовател на арианството, и Мелетий още веднъж бил изпъден от Антиохия. Император Грациан го възвърнал и Мелетий още веднъж почнал да управлява паството си.
Не доста преди гибелта на Мелетий на императорския трон встъпил Теодосий Велики и ознаменувал своето царуване с победи и мъдри разпореждания, посредством които заслужил прозвището Велики. Теодосий свикал в Цариград Втория космополитен събор в 381 година Между другите епископи бил извикан в Цариград и св. Мелетий, който трябвало да ръководи събора. Той с неотстъпчивост защитавал същинските канони на вярата. Умрял в дълбока напреднала възраст преди приключване на събора. За ръководител на събора бил назначен св. Григорий Богослов.