Най-скъпата БГ книга е от 1951 г., продават я за

Най-скъпата БГ книга е от 1951 година, продават я за 1 200 лв.. „ Глина “ на Виктория Бешлийска е най-взимана от библиотеките. Томове от първото издание на романа „ Тютюн “ държат върха за най-висока цена на пазара на остарели книги у нас в последните години. Това сподели изследване на „ Телеграф “
в навечерието на Деня на будителите.Малкото непокътнати екземпляри от подложения на сериозна рецензия от Съюза на българските писатели и изземан от властта тираж от общо 4000 броя, с който творбата на Димитър Димов се появява за пръв път в приключен тип през 1951 година,
доближават цени от по 1200 лв..
„ Хора, които са оценили цената му, въобще не желаят да се разделят с него. Както всичко, към което има вълнуваща история и е рядко, по този начин и това издание провокира пристрастеност у колекционерите “, удостовери пред „ Телеграф “ и Симеон Герушин, притежател на книжарница за използвани книги в столицата, който търгува и с антики.
Той въпреки всичко регистрира, че всеобщото ползване
на използвани книги, поради което може да се развива и дребен бизнес, е аргументирано от по-ниската цена, на която те се оферират. Ново издание даже на класическо произведение се предлага в книжарниците
за приблизително 20 лв., до момента в който „ втора употреба “
би могло да се откри за 5 лв.. Да не приказваме за някои залегнали в образователната стратегия произведения, които, в случай че не са непокътнати от родители, баби и дядовци, могат да се обезпечат даже за стотинки.

Други находки, които могат да бъдат продадени за по няколкостотин лв., са томове от дебютните издания на други типичен български творби. За „ Под игото “ съгласно положението на книгите с твърди корици ценителите са склонни да платят към 800 лв.. „ Записки по българските въстания “ на Захари Стоянов, излязла от щемпел през 1892 година, се предлага онлайн за 670 лв.. За съпоставяне други скъпи томове от отпечатаното през 1928 година
издание се оферират за към 80 лв..
„ Аз персонално съм продал най-скъпо трите тома „ Спомени “ на Ванчо Михайлов. Мисля, че ги продадох за общо 800 лв.. В момента имам за обмен първо издание от „ До Чикаго и обратно “ на Алеко Константинов “, споделя още Герушин и признава, че цените се дефинират най-много от това, което оферират записаните в няколко интернет платформи търговци на антикварни книги. Интересно е, че от общинските библиотеки също наблюдават пазара и са отделяли от бюджета си за сходни скъпи екземпляри, с цел да попълнят сбирките си. Това удостовери пред „ Телеграф “ и началник обслужване и и.д. зам.-директор в Столичната библиотека Марчела Борисова. За първо издание на „ Под игото “ преди време от институцията са платили стотици левове.

Българските типичен романи обаче не са в топ 20 на най-често заеманите книги от книгохранилищата. Първото място от началото на годината изрично се държи от „ Глина “ на Виктория Бешлийска. „ Сърце “ от същия създател е друга от най-търсените книги, както и романите на Джон Гришам, а и на Джеф Кини и Рик Риърдиън, които са известни измежду децата. Голям шлагер измежду най-малките ползватели на
Столична библиотека е и „ Къщата на барбароните “.
Тя е най-търсена в детските отдели дружно със „ Семейство Лайънс и тайните на библиотеката “ от Фиона Дейвис. „ Сред най-търсените книги и създатели са още Георги Господинов, Мария Лалева, Здравка Евтимова, Захари Карабашлиев, чийто нов разказ „ Рана “ чакаме. Цвета Брестничка е на 7-о място поради изключителните си представяния, които прави пред децата на „ Небивалици с буквите от А до Я “, разкри още Марчела Борисова. По отношение на тематиките, към които читателите в родните библиотеки демонстрират интерес, може да откроим все по-голямото търсене на книгите за пътешествия, без значение в кой тъкмо отдел са позиционирани. Традиционно обаче българите се интересуват от история, политика, логика на психиката и биографични творби, в това число и на известни артисти и спортисти.

Най-старият регистриран четец в най-голямата библиотека страната – Столична, е набор на институцията, която по-рано през седмицата означи своята 95-а годишнина. Става въпрос за дама, която чете художествена литература и е родена през 1928 година, разкриха за „ Телеграф “ от институцията. Най-младият,
който се е сдобил с читателска карта,
е бебе на малко повече от месец. „ Момче е, само че сме длъжни да пазим персоналните данни “, разясниха от библиотеката, която е най-голямата в страната и има общо 89 108 регистрирани читатели, които употребяват услугите и на филиалите в регионите „ Сердика “, „ Студентски град “, „ Люлин “ и „ Овча купел “. От библиотеката се гордеят и с мобилния „ Библиобус “, който обикаля другите региони на столицата и взе участие в разнообразни начинания. Към края на октомври близо 40 000 тома от фонда от 1 000 000 книги са при читателите.

Промените в нормативната уредба, които постановиха пунктовете за приемане на вторични първични материали да са отвън градовете, са трансформирали някои от книжарниците за използвани книги в крайни квартали в места, където много хора носят остарели издания. „ Предимно роми идват. Намират книги около кофите или някой ги е повикал, с цел да му разчистят я мазе, я остарял апартамент. Ние също вървим по домовете, когато ни потърси някоя баба. След оглед гледаме да предложим по левче на том. Това, че някой може да коства доста повече, а тези, които ни ги носят нямат визия, е въпрос на шанс. Рядко се случва, само че това е част от тръпката в този бизнес “, признава търговецът Симеон Герушин.