Красен Станчев: Най-големият риск за Бюджет 2026 е свързан с Лукойл
Най-сериозният риск пред държавния бюджет за идната година идва от обстановката към „ Лукойл “, разгласи в предаването „ Лице в лице “ по bTV икономистът Красен Станчев.
Според него политическите решения и глобите против компанията могат да доведат до съществени финансови последствия за страната.
Икономистът напомни, че главният фокус беше върху това, че „ Лукойл “ не заплаща налог облага, който е към 100 млн. евро годишно – не толкоз забележителна сума.
По думите му по-важното е, че всички останали вноски на компанията – Данък добавена стойност, акцизи, налози върху продажби на горива и осигуровки на работещите – носят към 1 милиарда евро годишно в бюджета.
Станчев акцентира, че вероятно прекъсване на интервенциите на „ Лукойл “ в България би довело до тежък дефицит на доходи и би затруднило осъществяването на заложените бюджетни цели.
„ Ако тези пари липсват, нито една сметка няма да излезе и обещанията на държавното управление за уравновесен бюджет ще станат неизпълними “, сподели икономистът.
Според него държавното управление е имало опция да последва образеца на Германия, която е сложила ясни условия пред купувачите на съветски активи и е упражнила надзор върху финансовите транзакции.
„ В България това не беше направено – евентуално заради колебливост, боязън, мързел или очакване за избори “, добави Станчев.
Икономистът уточни, че с изключение на риска от „ Лукойл “, бюджетът за 2026 година ще бъде претрупан и от увеличението на обществените вноски, което на процедура съставлява покачване на налога върху труда.
Той предизвести, че увеличението на осигуровките ще подтиква сивата стопанска система и ще понижи конкурентоспособността на правилно работещите работодатели.
По думите му по-добър метод би бил понижаване на налозите върху труда, с цел да се насърчи заплащането на осигуровки, както и прекосяване към естонски модел на корпоративно облагане – нулев налог върху реинвестираната облага.
„ Всичко, което се реинвестира, би трябвало да се полза с 0%, тъй като това е инвестиция в бъдещи приходи “, акцентира Станчев.
Според него политическите решения и глобите против компанията могат да доведат до съществени финансови последствия за страната.
Икономистът напомни, че главният фокус беше върху това, че „ Лукойл “ не заплаща налог облага, който е към 100 млн. евро годишно – не толкоз забележителна сума.
По думите му по-важното е, че всички останали вноски на компанията – Данък добавена стойност, акцизи, налози върху продажби на горива и осигуровки на работещите – носят към 1 милиарда евро годишно в бюджета.
Станчев акцентира, че вероятно прекъсване на интервенциите на „ Лукойл “ в България би довело до тежък дефицит на доходи и би затруднило осъществяването на заложените бюджетни цели.
„ Ако тези пари липсват, нито една сметка няма да излезе и обещанията на държавното управление за уравновесен бюджет ще станат неизпълними “, сподели икономистът.
Според него държавното управление е имало опция да последва образеца на Германия, която е сложила ясни условия пред купувачите на съветски активи и е упражнила надзор върху финансовите транзакции.
„ В България това не беше направено – евентуално заради колебливост, боязън, мързел или очакване за избори “, добави Станчев.
Икономистът уточни, че с изключение на риска от „ Лукойл “, бюджетът за 2026 година ще бъде претрупан и от увеличението на обществените вноски, което на процедура съставлява покачване на налога върху труда.
Той предизвести, че увеличението на осигуровките ще подтиква сивата стопанска система и ще понижи конкурентоспособността на правилно работещите работодатели.
По думите му по-добър метод би бил понижаване на налозите върху труда, с цел да се насърчи заплащането на осигуровки, както и прекосяване към естонски модел на корпоративно облагане – нулев налог върху реинвестираната облага.
„ Всичко, което се реинвестира, би трябвало да се полза с 0%, тъй като това е инвестиция в бъдещи приходи “, акцентира Станчев.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ