Най-съкровеното желание за Коледа на Кичка Енчева Вълчанова е да

...
Най-съкровеното желание за Коледа на Кичка Енчева Вълчанова е да
Коментари Харесай

Трагичната история на красивата Кичка от Добрич просълзи всички

Най-съкровеното предпочитание за Коледа на Кичка Енчева Вълчанова е да открие коя е, да откри своите биологични родители, брат или сестра. Преди броени дни тя навърши 48 година Толкова са годините, в които тя е отделена от околните си, изоставена от рождената си майка.

Отгледана е от своите осиновители Анастасия Панайотова Вълчанова и Енчо Василев Вълчанов. Научила, че е осиновена по злокобен метод.

„ Точно преди абитуриентския ми бал, на 24 май в Шабла. Ден по-рано се бяха събрали родственици, другари, маси, приготвени тоалети, страст за бала. Тогава първата ми братовчедка, даже не си припомням по какъв мотив, ми сподели, че съм осиновена “, описа пред Про Нюз Добрич Кичка.

„ От тогава няма година, когато на рождения си ден да не се запитвам „ Мамо, сещаш ли се, че през днешния ден имам рожден ден? “
Информацията, която има от своята осиновителка, е, че е родена в Добрич. На три месеца е осиновена от дом „ Майка и дете “.

Преди 20 години ходила до там, с цел да търси информация за биологичните си родители. Там й обяснили, че никаква информация не могат да й дадат и й блъснали вратата под носа.

„ Бях дочувала от дребна. Съученици идваха и споделяха „ ти си взета от детски дом по пижама “, само че осиновителката ми успяваше да ме залъже.

Всичко беше отминало, даже забравено. Но, когато се случи това и първата ми братовчедка ми го сподели беше не пестник през лицето, а ритник през лицето. Светът ми се прекатурна. Гледаш близки, родственици, хора, които цялостен живот си считал за роднини, внезапно разбираш, че те не са ти никакви, че са непознати.

Така и не зная тя за какво сподели това. Попитах я от кого знае, изясни, че от леля ми, нейната майка.

Много тежко го претърпях. Затворих се в детската стая, заключих. Аз вътре плачех, майка ми извън. Молеше ме да я пусна. Когато влезе и стартира да ми приказва, сърцето ми се разруши, че й предизвиквам такава болежка. Даде ми някаква дребна информация.

Това, което ме шокира, беше, че на въпроса ми дали познава биологичната ми майка, отговори позитивно. Дори сподели, че аз също я познавам. Дори е по-близо до мен, в сравнение с мога да предположа. Това доста ме шокира. Излизала съм на улицата, втренчвала съм се във всяка жена, с цел да видя дали тя наподобява на мен, дали аз на нея “, продължава описа си Кичка.

„ Малкото, което зная, че съм била трето дете в фамилията. Биологичната ми майка е била учителка в Добрич. Имала съм брат или сестра. Най-вече желая тях да открия. А, в случай че биологичните ми родители още са живи, ще се веселя и тях да открия. Каквото било, било.

Явно има някакво опрощение за всичко това. Особено по време на комунизма, знаете по какъв начин беше “, споделя дамата.
Казва, че към този момент е дала прошка.

Родена е на 16 декември 1972 година в Добрич. Майка й се е казвала Снежана и е била учителка. Смята, че рожденото й име е било Кремена /или Красимира/.

“Винаги съм харесвала тези две имена”. Веднъж попитала осиновителката си за какво не са я кръстила по този начин. Жената застинала в смут, когато момичето споделило името, с което е било осиновено.

Допуска, че родната й майка има връзка с Шабла, откакто са й обяснявали, че тя е наоколо. Вероятно е от Шабла и е живеела и работела в Добрич.

Не съм я разпитвала повече, сърце не ми даваше, като виждах по какъв начин това я изтезава. Опитах се сама нещо да схвана. Когато ми сподели, че съм взета от Дом майка и дете, непосредствено отидох там. Но там отхвърлиха да ми дадат каквато и да е информация. Дори се отнесоха много жестоко. Това се случи преди повече от 20 години.

„ По легален метод нямат право да отворят досието. Има закон, който позволява отваряне на делото за осиновяване. Но за тази цел би трябвало да дойда до България или да намеря юрист, който да движи делата ми.

След това майка ми се разболя. Имаше израстък в главата, в надбъбречната жлеза, диабет, остеопороза. Не желаех да я тормозя. След това получи удар и по този начин умря, без да ми каже повече. След това умря татко ми.

След това животът ми по този начин се стече, че трябваше да вземам решение други проблеми. Разведох се, останах с две деца. В България нямаше късмет с една заплата да мога да устоявам фамилията си, да заплащам квартира и да затрупвам другите разноски. Затова отпътувах да работя в чужбина с децата.

Но фантазията ми постоянно е била, без значение какъв брой лични деца имам, да мога да осиновя едно детенце. Да направя за друго дете това, което моите родители са създали за мен. Но по този начин се стече животът ми, че аз би трябвало да се боря за оцеляване. Не мисля, че на възрастта, на която съм към този момент 48 години, ще ми бъде разрешено до осиновя дете.

Това ми е било фантазия цялостен живот. Съседите в Шабла, играят си две сестрички, брат и сестра, а аз бях постоянно сама. Никога съм нямала опора. Виждам по какъв начин братя и сестри се почитат, оказват помощ, поддържат. Винаги съм мечтала да имам брат или сестра. Много ще се веселя, в случай че мога най-малко тях да открия.

Казва, че нейна майка е осиновителката й. „ Това няма по какъв начин да се промени. Да, другият ти е биологичен родител. Дори и да я открия, не мога внезапно да кажа „ майка “. Може би, след време. Не зная дали мога да се пречупя. Но зависи и по какъв начин фамилията ще ме одобри “, споделя дамата.

„ Живея и работя на Канарските острови, които са към Испания, само че на 100 км от Африка. В момента нямаме инфектирани на нашия остров. Затова не посмях да потегли. В България нямам здравна осигуровка и, в случай че нещо се случи, няма да е прелестно “, показа дамата.

Затова изчаква пандемията да утихне. Надява се, че ще в края на март – началото на април ще може да се върне. Надява се до тогава да откри някаква информация за биологичната си майка. В краен случай ще търси юрист или частен детектив.
Кичка има щерка на 25 години и наследник на 30 години.

Те знаят, че майка им е осиновена. Преди години споделила с тях, че желае да откри биологичните си родственици. Желанието й да ги открие наскоро било предизвикало от епизод на „ Съдби на кръстопът “, което я обнадеждило, че има късмет да ги откри.

„ Искам да знам коя съм, от кое място съм. Откъде си изпаднал? Кой си ти? Кои са ти корените? Дори единствено отдалеко да мога да ги зърна, ще ми е задоволително “, споделя Кичка.

Не крие, че мъжът й се опитал да я разубеди, защото не се знае на какви хора ще попадне, в случай че ги открие.

„ Може да не ме одобряват, да решат, че желая завещание или да имам други искания. Не, нямам никакви искания. Аз имам завещание от моите родители и това, което сама съм постигнала в чужбина “, прибавя тя.

„ Имам право да зная коя съм. Каквото и да е, само че мисля, че доста бих се зарадвала “, безапелационна е дамата.

Споделя, че до момента не е подхванала съществени стъпки, с цел да намери околните си, тъй като била набрала доста гняв по отношение на биологичната си майка.

Заради насъбрания гняв не желаех да я открия, не желаех са чуя обяснението й. Но, откакто започнах да се интересувам повече, да чета за такива ориси, свързах се с осиновени деца, с осиновители. Видях гледната точка от другата страна. Тогава е доста по-лесно да прогледнеш “.

„ Винаги съм казвала, че няма пояснение една майка да си остави детето. И аз съм майка, зная през какво съм предходна, с цел да се преборя за детето си. За мен нямаше пояснение за какво го е направила. Бях се примирила. Но по-късно събирах информация, четох доста неща и много трансформирах метода си на мислене. Вярвам, че постоянно пояснение “, споделя Кичка.

Категорична е, че, каквато и да е била повода родната й майка да я изостави, тя й е дала прошка. „ Простила съм й. С гняв не може да се живее. Винаги може да се прости”.

Вярва, че към този момент е подготвена да научи истината.

Ще е признателна за всяка информация, която може да я насочи към биологичните й родители.
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР