Борис III аплодирал първата Царица на розите СНИМКИ
Най-романтичната част от историята на Карлово след Освобождението е в ръцете на локален колекционер. В неговата голяма колекция, почтена за независим музей, са борбите, успехите и трагичната орис на бойците от 28-и пехотен Стремски полк.
Там е неповторимата фотография на първата в България Царица на розите, потомка на забележителния Пулиев жанр, към който принадлежат братята Евлоги и Христо Георгиеви. В тази сбирка е и романът на огромния художник Никола Танев с внучката на Стоян Заимов - Валентина Чемширова, обвързвана посредством вуйчо си ген. Владимир Заимов с различен огромен карловски жанр - семейството на възрожденския духовник и преподавател Брайко Хаджигенов. В архива се намира голямо количество документи за активността на съдружниците Георги и Ганчо Якимови и Христо Райков - най-дългогодишните стопани на фабрика „ Евлоги Георгиев “.
48-годишният Иван Чонов няколко пъти подарява документи, предмети и фотоси по обособени тематики на Историческия музей в Карлово. А неотдавна показва забавна част от сбирката в къща „ Райно Попович “.
Иван Чонов събира своята сбирка към този момент 25 години. Бил едвам на 22-23 години, когато ползата му към историята го тласнал към това занимание. Започнал да събира картички от Старо Карлово. Запалил се около изявленията в интернет на фотоси от града от 30-те години, направени от известния фотограф Григор Пасков, който в тези години обикалял страната и снимал забележителни места, улици, здания, монументи. Много бързо сбирката от картички и фотоси се обогатила, събраните изображения станали над 200. А преди две-три години колекционери от София предложили на Иван 34 стъклени плаки на Григор Пасков на фотоси от Старо Карлово. Изкушението бе огромно, споделя събирачът на история. Но не можех да си разреша тази цена, признава той. Затова направил хартиени копия на фотосите. Оказало се, че след към година-две стъклените плаки със фотоси на Старо Карлово на Григор Пасков били изплатени от Историческия музей в Карлово и това зарадвало доста Иван.
Военната история е другата огромна тематика, по която карловецът работи. Той е наследник на военнослужещ от локалния гарнизон, а татко му Чоно Чонов се пенсионирал като полковник. Покрай него и материалите, на които попадал, Иван тръгнал по дирите на 28-и пехотен Стремски полк. Така намерил първата книга за военното формирование, взело участие в Балканските и Първата международна война. Книгата е написана от карловския юрист Генко Митов, роднина на Васил Левски, избиран по-късно за депутат. Издадена е през 1930 година Предговорът на тази брошура е написан от Иван Вазов и това я прави още по-ценна, споделя Иван Чонов. Сбирката му за 28-и пехотен Стремски полк съдържа още книжка-календарче, издадена през 1918 година след сражението при Завоя на Черна. Там са записани имената на децата сираци, чиито татковци починали в багра. В тази част на сбирката и са калаени чашки, правени от бойци, до момента в който почиват сред две сражения.
В тази колекция е и неповторима фотография на военачалник Христо Мархолев, роднина на генералите Генко и Гурко Мархолеви, взели участие в Балканските войни. След референдума от 1946 година, с който е анулирана монархията, Христо Мархолев е претрупан с задачата да придружи царското семейство - кралица Йоана, цар Симеон и сестра му княгиня Мария Луиза, през Истанбул до Александрия в Египет.
А една друга кабинетна фотография на карловец-военнослужещ повежда Иван Чонов към историята на възрожденеца Брайко Хаджигенов и рода на Заимови, които в един миг се срещат съдбовно. Снимката е на майор Христо Брайков, най-малкия наследник на Брайко Храджигенов и вуйчо на Анна Лалева, която се дами за военачалник Владимир Заимов.
По времето, когато попаднах на тази фотоси, прочетох книгата „ Романът на Никола Танев “, написан от дъщерята на ген. Владимир Заимов - Клавдия Заимова, споделя Иван Чонов. Така разбрах за малко известната история на връзката на художника, възпял Карлово от 20-те и 30-те години в картините си, с които станал прочут в Европа. Романът на Никола Танев с Валентина Чемширова, сестрина щерка на ген. Владимир Заимов, е изключителна любовна и житейска история. Валентина идва всяко лято дружно с вуйна си Анна и вуйчо си Владимир в Карлово, в къщата на Брайко Хаджигенов. През същите години, 18 подред, покорен от карловското слънце и дворовете с цветя, идва и Никола Танев. Валентина става негова държанка, ражда му две деца - Ники и Чая, само че двамата в никакъв случай не се женят, а най-после се разделят, напомня Иван Чонов. Не след дълго колекционерът попаднал на документи и фотоси за Заимовия жанр, както и за историята на Валентина Чемширова. Самата тя имала желание да опише живота си в книга, само че явно не го е сторила. Но аз открих 5-6 страници от този неин опит, писани са на машина, и за мен са доста скъпи, прибавя Иван Чонов. В тях се загатва за пътуванията на двойката из Европа във връзка изложения на художника, за картините и рисуването му. Сред документите са десетина истински писма, които Валентина е писала на своя обичан.
Но има и един предмет - изключително скъп, сребърен пръстен на Никола Танев, споделя колекционерът. Накитът е солиден, с монограм, в който са изобразени буквите NTFF. Известно е, че още от времето, когато е учил в Париж, художникът е почнал да се подписва NTaneff. Освен това е известно, че макар дребния си растеж, е имал необятна ръка с огромни пръсти, по тази причина пръстенът е по-голям по мярка.
Иван Чонов има единствената фотография на първата Царица на розите в България. Момичето, определено да носи короната от най-красивото и ароматно цвете на земята, е Елена Пулиева.
Тази фотография, дружно с едно писмо, в което става дума за нея, открих измежду архива на Георги Якимов и съдружника му Христо Райков, споделя Чонов. Двамата дълги години са били наематели на фабрика „ Евлоги Георгиев “. Случи се по този начин, че попаднах на няколко чувала с документи за Георги Якимов, тежаха общо над 40 кг. Десетина дни съм преглеждал лист по лист наличието им. Там открих писмо, в което Георги Якимов, който е бил и народен представител, написа на съдружника си Христо Райков: „..също подреди да ми се изпрати един прекрасен портрет на госпожица Пулиева, облечена и украсена с рози “. Датата е 10 юни 1930 година На фотографията с лика на Елена Пулиева написа 1926 година и по моите изследвания е правена по случай 20-ия рожден на Елена, допуска колекционерът.
Девойката става Царица на розите четири години по-късно. Била е доста образована - на фотографията се вижда, че е седнала пред пианото, там се виждат партитури на творби на Бeтховен. Предстои да проследя тъкмо връзката й с Пулиевия жанр. Но когато в един от моите профили във Facebook разгласих тази фотография, с мен се свърза човек, непосредствен на Пулиевия жанр от София. Той ми сподели, че по фамилни мемоари Елена Пулиева е първата Царица на розите освен в Карлово, а и в България. Тогава на самия Празник на розите участвал цар Борис Трети. Тържеството било снимано и с огромна възможност в Българска национална телевизия се пази лента за него.
Там е неповторимата фотография на първата в България Царица на розите, потомка на забележителния Пулиев жанр, към който принадлежат братята Евлоги и Христо Георгиеви. В тази сбирка е и романът на огромния художник Никола Танев с внучката на Стоян Заимов - Валентина Чемширова, обвързвана посредством вуйчо си ген. Владимир Заимов с различен огромен карловски жанр - семейството на възрожденския духовник и преподавател Брайко Хаджигенов. В архива се намира голямо количество документи за активността на съдружниците Георги и Ганчо Якимови и Христо Райков - най-дългогодишните стопани на фабрика „ Евлоги Георгиев “.
48-годишният Иван Чонов няколко пъти подарява документи, предмети и фотоси по обособени тематики на Историческия музей в Карлово. А неотдавна показва забавна част от сбирката в къща „ Райно Попович “.
Иван Чонов събира своята сбирка към този момент 25 години. Бил едвам на 22-23 години, когато ползата му към историята го тласнал към това занимание. Започнал да събира картички от Старо Карлово. Запалил се около изявленията в интернет на фотоси от града от 30-те години, направени от известния фотограф Григор Пасков, който в тези години обикалял страната и снимал забележителни места, улици, здания, монументи. Много бързо сбирката от картички и фотоси се обогатила, събраните изображения станали над 200. А преди две-три години колекционери от София предложили на Иван 34 стъклени плаки на Григор Пасков на фотоси от Старо Карлово. Изкушението бе огромно, споделя събирачът на история. Но не можех да си разреша тази цена, признава той. Затова направил хартиени копия на фотосите. Оказало се, че след към година-две стъклените плаки със фотоси на Старо Карлово на Григор Пасков били изплатени от Историческия музей в Карлово и това зарадвало доста Иван.
Военната история е другата огромна тематика, по която карловецът работи. Той е наследник на военнослужещ от локалния гарнизон, а татко му Чоно Чонов се пенсионирал като полковник. Покрай него и материалите, на които попадал, Иван тръгнал по дирите на 28-и пехотен Стремски полк. Така намерил първата книга за военното формирование, взело участие в Балканските и Първата международна война. Книгата е написана от карловския юрист Генко Митов, роднина на Васил Левски, избиран по-късно за депутат. Издадена е през 1930 година Предговорът на тази брошура е написан от Иван Вазов и това я прави още по-ценна, споделя Иван Чонов. Сбирката му за 28-и пехотен Стремски полк съдържа още книжка-календарче, издадена през 1918 година след сражението при Завоя на Черна. Там са записани имената на децата сираци, чиито татковци починали в багра. В тази част на сбирката и са калаени чашки, правени от бойци, до момента в който почиват сред две сражения.
В тази колекция е и неповторима фотография на военачалник Христо Мархолев, роднина на генералите Генко и Гурко Мархолеви, взели участие в Балканските войни. След референдума от 1946 година, с който е анулирана монархията, Христо Мархолев е претрупан с задачата да придружи царското семейство - кралица Йоана, цар Симеон и сестра му княгиня Мария Луиза, през Истанбул до Александрия в Египет.
А една друга кабинетна фотография на карловец-военнослужещ повежда Иван Чонов към историята на възрожденеца Брайко Хаджигенов и рода на Заимови, които в един миг се срещат съдбовно. Снимката е на майор Христо Брайков, най-малкия наследник на Брайко Храджигенов и вуйчо на Анна Лалева, която се дами за военачалник Владимир Заимов.
По времето, когато попаднах на тази фотоси, прочетох книгата „ Романът на Никола Танев “, написан от дъщерята на ген. Владимир Заимов - Клавдия Заимова, споделя Иван Чонов. Така разбрах за малко известната история на връзката на художника, възпял Карлово от 20-те и 30-те години в картините си, с които станал прочут в Европа. Романът на Никола Танев с Валентина Чемширова, сестрина щерка на ген. Владимир Заимов, е изключителна любовна и житейска история. Валентина идва всяко лято дружно с вуйна си Анна и вуйчо си Владимир в Карлово, в къщата на Брайко Хаджигенов. През същите години, 18 подред, покорен от карловското слънце и дворовете с цветя, идва и Никола Танев. Валентина става негова държанка, ражда му две деца - Ники и Чая, само че двамата в никакъв случай не се женят, а най-после се разделят, напомня Иван Чонов. Не след дълго колекционерът попаднал на документи и фотоси за Заимовия жанр, както и за историята на Валентина Чемширова. Самата тя имала желание да опише живота си в книга, само че явно не го е сторила. Но аз открих 5-6 страници от този неин опит, писани са на машина, и за мен са доста скъпи, прибавя Иван Чонов. В тях се загатва за пътуванията на двойката из Европа във връзка изложения на художника, за картините и рисуването му. Сред документите са десетина истински писма, които Валентина е писала на своя обичан.
Но има и един предмет - изключително скъп, сребърен пръстен на Никола Танев, споделя колекционерът. Накитът е солиден, с монограм, в който са изобразени буквите NTFF. Известно е, че още от времето, когато е учил в Париж, художникът е почнал да се подписва NTaneff. Освен това е известно, че макар дребния си растеж, е имал необятна ръка с огромни пръсти, по тази причина пръстенът е по-голям по мярка.
Иван Чонов има единствената фотография на първата Царица на розите в България. Момичето, определено да носи короната от най-красивото и ароматно цвете на земята, е Елена Пулиева.
Тази фотография, дружно с едно писмо, в което става дума за нея, открих измежду архива на Георги Якимов и съдружника му Христо Райков, споделя Чонов. Двамата дълги години са били наематели на фабрика „ Евлоги Георгиев “. Случи се по този начин, че попаднах на няколко чувала с документи за Георги Якимов, тежаха общо над 40 кг. Десетина дни съм преглеждал лист по лист наличието им. Там открих писмо, в което Георги Якимов, който е бил и народен представител, написа на съдружника си Христо Райков: „..също подреди да ми се изпрати един прекрасен портрет на госпожица Пулиева, облечена и украсена с рози “. Датата е 10 юни 1930 година На фотографията с лика на Елена Пулиева написа 1926 година и по моите изследвания е правена по случай 20-ия рожден на Елена, допуска колекционерът.
Девойката става Царица на розите четири години по-късно. Била е доста образована - на фотографията се вижда, че е седнала пред пианото, там се виждат партитури на творби на Бeтховен. Предстои да проследя тъкмо връзката й с Пулиевия жанр. Но когато в един от моите профили във Facebook разгласих тази фотография, с мен се свърза човек, непосредствен на Пулиевия жанр от София. Той ми сподели, че по фамилни мемоари Елена Пулиева е първата Царица на розите освен в Карлово, а и в България. Тогава на самия Празник на розите участвал цар Борис Трети. Тържеството било снимано и с огромна възможност в Българска национална телевизия се пази лента за него.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ