Най-расисткото изречение е Не можем да кажем на черното бяло“.

Най-расисткото изречение е " Не можем да кажем на черното бяло “. А в действителност е й най-безспорното. Животът е цветен, споделяме, животът е пъстър. Радваме се на цветовете на природата. Те ни дават вярата, че хубостта в действителност ще избави света. И никой от нас не може да си  показа, че венецът на Божието дело – индивидът, ще е някакъв безцветен… За смут на антирасовите придвижвания.

Библията ни осведоми, че прапрадядо и прапрабаба са направени от тиня. Какъв е цветът на калта е понятието разтегливо и обтекаемо, само че можем сигурно да твърдим, че сплотяващия цвят на мократа пръст не е белия. Следователно? Какъв цвят са били първите хора? Със сигурност не са били безцветни. За смут на антирасовите придвижвания.

Лично аз не считам себе си за расист в общоприетия недопустим смисъл на това разбиране. Също по този начин, обаче считам, че има голямо значение какъв е цветът на кожата ти най-много в обществен аспект.

Колкото и да им се желае на антиглобалистите, неолибералите и икуменистите в религиозния отрасъл понятия като " татковина “, " семейство “, " жанр “, " фамилия “, " нация “, " народ “ имат голямо значение за по-голямата част от популацията на майката Земя. Даже, макар големите старания в последно време не понижава смисъла на думите " пол “ и " вяра “. Даже в противен случай. И тогава от кое място накъде понятието " раса “ няма да има значение при самоопределянето и идентичността на всеки един член на човешкия жанр?! Збигнев Бжежински, видният американски политик беше споделил, че, " " Национализмът е последното леговище на комунизма ". Всъщност истинската фраза принадлежи на литературния критик Самюел Джонсън и наподобява по този начин: " Национализмът е последното леговище на негодниците “. Освен, че по пътищата на формалната логичност от двете изречения стигаме до  извода, че комунистите са негодници, в тази две изречения няма нищо правилно и нищо стойностно. Точно родината на двамата изказали се – Съединени американски щати е допустимо най-големият националист на интернационално равнище. Държава, която пази и най-малката стъпка против метода си на живот. Това са приказки, за послушни и скапани политици като нашите в България.

Точно понятията, които споделих нагоре сформират образа на " най-великата народна власт “ в света.  Родина, семейство, нация. И расизмът, несъмнено. Като всичко съвременно и тази доктрина е измислена в Англия, само че придобива статут на държавна политика и разцъфтява тъкмо в Щатите. Просто няма къде другаде. Историята си е история и корабите с робите, минаващи Атлантика са факт…

Всички са расисти. И белите са расисти и черните са расисти. А най-големите расисти са жълтите… Това следва да го разберем напред във времето…  Ако Господ ни искаше идентични – щеше да ни сътвори сиви, зелени или оранжеви като Тръмп. Но не би. Явно има за какво да сме с разнообразни цветове на кожата. Тогава за какво се гневим на Господа.

И за какво, Бога ми, не вършим разлика сред расизъм и расова дискриминация? Което е в действителност главния проблем. И за какво се пищи за расизъм единствено в едната посока – от белите към черните?

Крайно време да извадим главите от пясъка. И да признаем, че расизъм е имало, има и ще има. И че наказванията по стадионите за хвърлени бананови обелки, маймунски звуци, както и избягването на онази думи – " чернокож “ ще накарат расизмът да изчезне. Това са нелепости.

Това, което произтече в Минеаполис ще има тежък резултат върху американското общество, а и върху човешкото общество в целостта му. Дискредитирани са силите на реда, антирасистките придвижвания, които се сляха с елементарни обирджии и нарушители и десетки други и до този миг противоречиви субекти в американския публичен живот. И няма по какъв начин персонално аз да схвана възприятието на историческа виновност в младите бели американци…