Най-противоречивата част от предложения пакет е идеята ембрионите да се

Най-противоречивата част от оферти пакет е концепцията ембрионите да се съхраняват „ единствено под държавен надзор “ и да не могат да бъдат унищожавани

В Русия се разгаря спор, в който биологията, етиката и политиката не просто се допират – те се преплитат до степен на неделимост. В центъра му стои тематиката за статута на нероденото дете, за това по какъв начин обществото отбелязва границата сред човешко и биологично, сред сакрално и процедурно.

Поводът е изявлението на духовник Фьодор Лукянов, началник на патриаршеската комисия за отбрана на фамилията, който разгласи, че в Държавната дума към този момент се създава законопроект за погребение на „ остатъци на неродени бебета на общо съображение “. Инициативата идва с цялостен пакет хрумвания – възбрана за експорт на „ репродуктивни тъкани “, усилване на държавния надзор върху съхранението на ембриони, ограничение на опцията те да бъдат унищожавани.

Изказването прозвуча в границите на Световния съветски национален събор – конгрес, който се е трансформирал в идеологически камертон на формалната църковна позиция. 

Кога биоматериалът престава да бъде „ боклук “

Де юре съветската система е пределно ясна: биологичният материал след аборт – импровизиран или неестествен – се класифицира като медицински боклук категория „ Б “. Жълт резервоар, стерилизация, предаване за заличаване, най-често посредством кремация. Процедура, без сантимент, регламентирана като част от санитарната логистика.

Но животът – и изключително гибелта – рядко се побират в правилник. В случаите на късни спонтанни аборти, когато плодът има съвсем завършен образ, фамилии постоянно желаят да го погребат. Правото им не е разказано, само че от време на време се позволява – по човешки, не по закон. Именно тази „ сива зона “ в този момент се трансформира в мотив за въвеждане на строги правила, които да приравнят тези остатъци към човешки тлен.

Сакрализирането на биологичния материал не е нова тематика в Русия – само че през днешния ден то приказва не просто за религиозно възприятие, а за последователно преформулиране на концепцията за начало на живота. Ако нероденото получи статут на „ човешко “ за задачите на погребението, какво следва? Нови ограничавания за абортите? Дебат за ембрионалните проучвания? Или пренаписване на границите на персоналната автономност на дамата?

Медицината предизвестява: хуманността може да се трансформира в тежест

Представители на здравната общественост реагираха с хладни причини на самодейността. Задължителното погребение на всяка тъкан след аборт – без значение на периода, събитията или желанието на дамата – може да натовари лечебните заведения с организационна и финансова тежест.

Какво значи това? Допълнителна инфраструктура, превоз, документи, следене, нови длъжности, нови разноски. И още един въпрос, който по коридорите се задава безшумно: ще бъде ли това решение в услуга на скърбящите родители или в услуга на нова идеологическа рамка?

Защитата на „ репродуктивния капацитет “

Лукянов разгласи и друга цел – възбрана на износа на „ репродуктивни тъкани “: сперма, яйцеклетки, ембриони. Аргументът му е трагичен: Русия „ продължава да търгува с репродуктивния капацитет на страната “.

Но адвокати и специалисти припомнят, че действителните случаи на сходен експорт са извънредно редки и нормално свързани с персонални, а не търговски претекстове: съветски фамилии, които се местят в чужбина, дами, които се нуждаят от сурогатна майка в друга страна. Масов „ експорт “ просто няма, а черният пазар в тази сфера е неефикасен, тъй като множеството страни имат достъп до лични донори.

Тук също се откроява наклонност: блян към затваряне на репродуктивната система в национални рамки, следени от страната.

Държавата като хладилна камера

Най-противоречивата част от оферти пакет е концепцията ембрионите да се съхраняват „ единствено под държавен надзор “ и да не могат да бъдат унищожавани.

Какво значи това на процедура? Че ембрионът, замразен по време на инвитро процедура, престава да бъде част от репродуктивния избор на фамилията и става обект на държавна грижа.

Днес родителите могат да решат ориста му – да го запазят, дарят или унищожат. Утре този избор може да им бъде лишен. Това към този момент не е медицински, а метафизичен вододел: ембрионът се трансформира от евентуален живот в индивид на политика.

Към какво върви Русия?

Спорът към погребването на неродените е единствено първият, най-видим слой на една по-широка промяна. Русия обрисува нов честен пейзаж, в който страната и Църквата все по-тясно дефинират границите на интимния живот – раждането, зачатието, оплодената клетка в лабораторията.

Може би това е опит да се построява „ демографска цитадела “, в която всяка парченце биологичен материал се охранява като стратегически запас.

Може би е блян да се компенсира демографският спад посредством сакрализация на най-ранните форми на човешко съществуване.

А може би това е просто следващата стъпка в бавното, само че поредно размиване на границите сред персонална независимост и държавна воля.

Едно е несъмнено: дебатът занапред стартира.

И той не е за контейнерите, за законопроектите и за процедурите.

Той е за това къде обществото слага границата на човешкия живот – и кой има право да чертае тази граница.