Защо боледуваме често през отпуските
Най-после отмора! Чакали сме я с месеци – и едвам пристигнали на мечтаното място, стартира да ни боли гърло, мъчи ни хрема, наляга ни главоболие, подвигаме температура, усещаме се смазани от отмалялост. О-о, за какво тъкмо в този момент? Това не е вирус. Това е „ синдромът на заболяването на свободното време “ („ Leisure Sickness-Syndrom “), настояват психолози.
През 2001 година двама холандски психолози от университета Тилбург за пръв път загатват името на този синдром. Те следили, че доста хора се разболяват в свободното си време, и настояват, че аргументите са психосоматични. Особено податливи и застрашени са амбициозни и стимулирани дами и мъже, които съвсем не си дават отмора през работния ден, работят вечер и през уикендите и не могат да изключат от професионалните си задължения и у дома. Едва по време на отпуската усещат какво в действителност е положението им.
„ Който работи под непрекъснат стрес, има непрестанно нараснал адреналин. В резултат имунната система работи на високи обороти. Когато стресът намалее, имунната система употребява случая, с цел да си почине. Защитните сили на организма отслабват и пътят на инфекциите е отворен “, изяснява Юлия Шарнхорст, немски психолог.
Според Луис Левитан, психолог от Мюнхен, „ синдромът на заболяването на свободното време “ е единствено фешън диагноза, проблемите зад нея обаче са доста по-дълбоки. Тези, които страдат от него, би трябвало да се замислят съществено за идентичността си и да се запитат: Какво върша със себе си, какво върша с живота си?
„ Ако се определям само с резултатите от работата си, ставам подвластен от тях. И в случай че в даден миг не ги реализирам, съм жертван на неуспех “, аргументира се специалистът. Така хората, които все са на цялостни обороти, се отучват да почиват и да се разтоварват. А колкото по-малко се разтоварваме, толкоз по-трудно става. Човек с стилния синдром изпитва огромна отговорност за работата си, само че не помни отговорността към себе си.
Логично, с цел да предотврати синдрома, човек би трябвало да промени всекидневието си. Наред със здравословното хранене доста са значими късите почивки по време на работния ден и най-малко 20-минутен отдих – следобедна сънливост, медитация или среща с обичания човек. За резистентност против напрежението е добре тялото да се раздвижва един път на ден – разходка, нанагорнище на стълби или каране на колело, и два пъти седмично – по 30 минути спортуване за устойчивост. А тръгне ли в отпуск, човек би трябвало да почива минимум две седмици. И отпускът да е тотално разкъсване с работата. На организма са му нужни 12-13 дни, с цел да разгради хормоните на напрежението. Слънцето и спортът форсират процеса, споделя Левитан.
