Най-после България заспа доволна. Няма да гоним руски дипломати. Страната

Най-после България заспа удовлетворена. Няма да гоним съветски дипломати. Страната си има и своя воин - Бойко Борисов, към който потекоха ручеи шербет от похвали и удивление. И от свои, и от непознати. Така де, няма единствено той да го сервира. Уплашеният за властта си министър председател избра да отнесе някой и различен упрек от западните сътрудници, само че да укрепи разтърсените си позициите у нас. Прогонването на руснаците можеше да изиграе ролята на съдбовната клечка в огъня. Пък и да не се лъжем - упрек от Юнкер би прозвучал като бащинска угриженост или бърборене на дядо към обичано внуче.

"Стоим напълно зад Англия и сме солидарни с нея ", заявява министър председателят. Това прозвуча като втръсналото на всички "поемам политическа отговорност ". Реално и двете изречения не значат безусловно нищо, в случай че не са подкрепени с дейности. Борисов е напълно наясно с настроенията в страната, освен около случая "Скрипал ", само че и по принцип - симпатизиращите на Русия българи са с голям превес над останалите.

И решението бе ясно, само че наложително трябваше да се включи и детайл на театро. Зле скалъпено, само че пък шумно и зрелищно. В ролята на ястреба, играна пет години от Плевнелиев, влезе Цветанов. Вторият в ГЕРБ изигра антируския си пърформанс при към този момент свирен мач. Вече бе ясно, че "доброто ченге " няма да гони съветски дипломати. Искало още доказателства. Дали в действителност ги желае? Не, несъмнено. Те единствено биха усложнили нещата. За него. Щеше да се наложи да работи в противоположната посока.

А Нинова звъннала на Борисов, с цел да го поздрави за мъдрото решение. И го похвали от парламентарната естрада. Груба неточност и превъзходен пас на празна врата към Цветанов! Но той, предан на ролята си, прати топката в облаците. Вместо да одобри аплодисментите на Българска социалистическа партия към обичания си министър председател, той се изрепчи и засипа опозицията с ругатни. А моментът бе превъзходен да обезличи опозицията, отвръщайки на любезностите. Само че партийният строител реши да задълбае разграничителната линия сред тях, с което поправи грешката на Корнелия. Без да желае, несъмнено.

Вицето Томислав Дончев пък потегли самичък да се опровергава в паниката. Казал, че в държавното управление има съществено проруско лоби. А след това потегли да го отхвърля. Напълно излишно. Ние това доста добре си го знаем. А и Народното събрание надали в миналото е бил по-русофилски. След политическото самоубийство на градските десни любовта към Москва из освободението от тях коридори е всеобща.

Да починем през антракта. Предстои второ деяние на пиесата. В което може да ни дърпат ушите и да гледаме следващия "маньовър "...