Най-после България се разчу с нещо добро и похвално -

Най-после България се разчу с нещо положително и похвално - с въпреки и необявената поддръжка за Украйна на последното постоянно държавно управление. Това би трябвало да е мотив за горделивост, а провокира опетняване, написа Иво Беров.

Десетилетия наред за България се говореше със сдържано, с скрито, а от време на време с несдържано и неприкрито презрение като за най-изостаналата, най-бедната, най-изменчивата политически и най-несигурната страна в Европа. Държава, в която европейските полезности (а и цивилизационните полезностите на развитите държави) биваха одобрявани насилствено, постоянно подигравани и неразбираеми за голям брой хора.
Редакцията предлага
Цели десетилетия по-събудената, по-чувствителната, по-осведомената и по-образованата част от българското население разбираше, виждаше и усещаше унижението да бъдеш жител навръх такава страна с тъкмо такова ръководство и такива управници. Управници унижаваха страната си, даже без да го осъзнават (което не ги оневинява). И които смятаха това оскърбление надали не за държавническа и политическа мъдрост.

Не единствено унижения, а и неистини

Все още се помни по какъв начин обичаният на необятните простонародни маси Бойко Борисов молеше с угодническа усмивка да елементарни на България, тъй като огромните прощавали на дребните. На което Путин отговори, че стане ли дума за пари, малките стартират да се подмазват. 

Събудените и чувствителни българи към момента помнят, че, с главно предизборно вричане да отстоява достолепието на България, смирено си мълчеше, когато сътрудникът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Гундяев, изпълняващ длъжността патриарх на Москва и цяла Русия - патриархът, обявил правата на индивида за разкол, го мъмреше така, като че ли не е президент на самостоятелната европейска страна България, а съгрешила мома. Помнят и по какъв начин същият този президент чакаше да бъде признат от Путин и по какъв начин Путин разгласи, че за него е значима срещата с Борисов, а не с Радев.

Което демонстрира, че. Отделен е въпросът, че много от жителите на тази нация по стар табиет поддържат политиката на снишаване.

Не са забравени и подписаните в сгода на контракти - най-много и който улесни Путин в желанието му да нахлуе в Украйна. Още едно оскърбление за страната. Появи се и един длъжностен министър на енергетиката, който още веднъж в сгода на Путин сподели, че България не може без съветски газ, което беше освен оскърбление, само че и неистина, както се оказа.

Охулване вместо горделивост

И най-сетне България се разчу в развития свят с нещо положително и похвално - с. И в очите на международното публичното мнение България се издигна от безотрадни низини до непредвидени върхове..

. Но не напълно ненадейно тези публични и политически кръгове, които приповдигнато и досадливо натякваха, че би трябвало да отстоява гордостта и достолепието си пред " великите сили ", се заеха да охулват, под най-различни предлози, тъкмо тази българска политика, с която би трябвало да се гордеят.

Иво Беров

Единият от предлозите е, че продажбата на оръжие е станала посредством трети страни и не е била оповестена очевидно и тържествено. Сякаш не е ясно, че при управническия съюз с Българска социалистическа партия явното оповестяване на сходна политика би довело до раздробяване на държавното управление и затова до никаква поддръжка тъкмо в едни съдбоносни за времена. Или пък, че оръжието не е било обещано гратис. Със сигурност в случай че беше обещано безпплатно, хулителите щяха да рекат, че са накърнени българските ползи, таман тъй като е обещано гратис. Освен това тези хвалби за България били единствено ПР акция, а публикациите в западните вестници била платени - е другата небивалица.

От вярната страна на историята

На всички тези приказки могат да бъдат опълчени думите на украинския външен министър Дмитро Кулеба: " прояви честност и аз постоянно ще му бъда признателен, че употребява всичките си политически умения, с цел да откри решение... ".

Разбира се, всички ругатни, неистини и клюки против политиката на Петков и Василев във връзка с Украйна са част от жестоката предизборна борба, в която към този момент е навлязла страната ни. И въпреки всичко когато след година, две, или даже повече предизборната мътилка се оттече, дружно с гордите думи на Кирил Петков, които другите политици не се осмелиха да изрекат - " България може и без съветски газ " - ще остане и споменът за това, че страната ни се е държала почтено по време на един от най-страшните конфликти в актуалните хроники на човечеството.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.