Най-популярната тема на Запад през последните дни е обсъждането на

...
Най-популярната тема на Запад през последните дни е обсъждането на
Коментари Харесай

Западът започна да се страхува от разплата за стореното

Най-популярната тематика на Запад през последните дни е разискването на заканите, произнасяни от Москва за мира и живота на държавниците. Първо преди седмица за това приказва Борис Джонсън, който сподели, че Владимир Путин е заплашил Лондон и него персонално с ракети в телефонен диалог.

Вярно, изявлението на някогашния английски министър председател, който се стреми с всички сили да се върне на власт, не беше доста сполучливо, тъй като от всички страни заваляха мнения, директно или индиректно обвиняващи го в неистина. Вчера две забележителни отзиви бяха добавени към касичката. Германският канцлер Олаф Шолц съобщи, че съветският президент в никакъв случай не е " заплашвал нито него, нито Германия ". В същото време някогашният израелски министър председател Нафтали Бенет описа увлекателна история за това по какъв начин по молба на Владимир Зеленски се обърнал към Путин и той дал дума, че украинският президент няма да бъде погубен.

От Русия всички полемики наподобяват малко странни. Путин е прочут повече от две десетилетия с придържането си към традициите на дипломатическата и външнополитическата активност, както и с изключителната си въздържаност в изявленията си, изключително в диалозите с задгранични сътрудници. Съответно целият този звук към същинските и измислени думи на съветския водач наподобява като някакъв цирк, изключително неясен заради очевидната заостреност на тази тематика за Запада. Така или другояче през последните години под една или друга форма тя все по-често изплува, което демонстрира, че е мъчителна за локалната политика.

Обяснението на този феномен наподобява просто: Западът се поглежда в огледалото - и това, което вижда там, го плаши от ден на ден и повече.

Често има мнение, че всички тези външнополитически правила и правила са празни и безсмислени церемонии, от които никой не се нуждае. Това не е правилно. По-точно, част от дипломатическия протокол в действителност към този момент има значително обреден темперамент, само че в основата си разпоредбите, развивани през вековете, са тип техника за сигурност на интернационалните връзки и, като всяка техника за сигурност, те са написани с кръв.

Ето за какво във външната политика от незапомнени времена се отдава такова значение на точността на формулировката - тъй като постоянно би трябвало да се заплаща за думите, освен това доста скъпо. Ето за какво се появи цялостен набор от правила, които на пръв взор могат да наподобяват ненужни и даже глупави.

Например, за какво е невероятно (неразумно, опасно) да убиете главата на друга страна, в случай че вашите страни са враждебни и даже във война?

Ами, първо, в множеството случаи просто няма смисъл, тъй като свободното място ще бъде заето от различен човек, който съвсем несъмнено ще продължи същия курс. Между другото, в този смисъл обстановката към Зеленски е извънредно показателна. Той е характерен представител на украинските елити, които въодушевено осребряват унищожаването на личната си страна. И по този начин, какъв е смисълът да го отстраняваме? Смъртта на Зеленски няма да реши никакви проблеми за Русия, а може да сътвори спомагателни.

И второ, възмездието може да падне персонално върху главата на ръководителя на страната, провела убийството, и даже върху цялото му семейство. В старите времена да се стигне до който и да е монарх или президент не е доста мъчно нещо, тъй че табуто върху убийството на геополитически противници е, наред с други неща, демонстрация на здрав разсъдък.

И тъкмо тези възпиращи средства в един миг изцяло стопират да работят на Запад. Защо това се случи в общи линии е ясно - в доста връзки това е наследството на колониалната и действителностите на неоколониалната система. По принцип Съединени американски щати и Европа не възприемаха – и към момента не го възприемат – забележителна част от света като пълноправни суверенни страни и би трябвало да се признае, че имаха аргументи за неуважение. Във всеки случай тези елити постоянно демонстрираха очевидна държавна незрялост и тежки вътрешни несъгласия. В резултат на това имаме доста образци от предишния век, когато Западът въодушевява и даже непосредствено провежда преврати и убийства на национални водачи, с цел да бъдат сменени от свои креатури, които организират " вярната " политика. В същото време на практика няма риск от отмъщение за сходни решения за западните водачи - ръцете на евентуалните отмъстители бяха къси.

С разпадането на двуполюсната система обстановката се утежни. Пред очите на света в продължение на три десетилетия Западът прави съвсем всичко, което желае, освен с други страни, само че и с техните водачи. Физическото заличаване на неугодните непознати държавници се трансформира в много нормална и открита процедура – от гибелта на Милошевич в Хага до брутално убития Кадафи.

Такава дълга безотговорност се отрази и на публичната позиция и изразителност. Стана всекидневно западни представители постоянно произнасят разкол, която е просто немислима по дипломатически стандарти, в това число откровени неистини (като " епруветката на Пауъл ", чиято двадесета годишнина беше маркирана оня ден) и директни закани за живота на водача на нуклеарна мощ. Те в действителност изгубиха навика да носят отговорност за думите си и Борис Джонсън в този смисъл е много характерен представител на сходен метод.

Там обаче има по-далновидни хора, които стартират да осъзнават по какъв рисков път е поел Западът. В края на краищата през последните години не може да се похвалят с необикновен триумф в използването на тази политика, даже и във връзка с страни, чиито елити изглеждаха безропотни марионетки от десетилетия. Внезапно се оказа, че без значение от политическата и идеологическата позиция на силите, които са на власт, страните от Латинска Америка, Африка, Югоизточна Азия и Близкия изток демонстрират настойчиво „ безчинство “. Местните елити ненадейно започнаха да показват предпочитание за самостоятелност и очевидно повишена държавническа зрялост. Опитите на американците и европейците да употребяват нормалните способи за решение на проблеми постоянно водят до още по-лоши последствия, както да вземем за пример по време на опита за боен прелом в Турция през 2016 година

И това кара човек да се чуди по какъв начин може да приключи сходно държание на Запада, който към момента се държи като слон в стъкларски магазин. Той отхвърля да се съобрази с главните правила и правила на интернационалните връзки, той демонстративно нарушава всички исторически открити табута на международната политика. Възниква натурален въпрос: ще съблюдава ли светът същите правила във връзка с Съединени американски щати и Стария свят, когато дефинитивно унищожи тяхната надмощие?

Не е изненадващо, че обособени представители на Запада са уплашени от отговора, който са намерили за себе си на този въпрос, и се пробват да сложат спирачка на личните си сътрудници в лагера.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР