Защо се случи арменският геноцид? Един българин отговаря с нов документален филм
Най-новият филм на режисьора Костадин Бонев – „ Изкореняване “ насочва документален взор към края на Османската империя и нейната мъка, траяла 25 години. Конкретният фокус е върху геноцида против арменците, като съгласно статистическите данни жертвите единствено през 1915-та година (убити и депортирани) са един милион и четиристотин хиляди души.
Премиерата на кино лентата ще е на 11 март по време на 22-рото издание на София филм фест.
„ Темата за разпада на Османската империя и извършения геноцид над арменския народ се загнезди в съзнанието ми след един диалог във връзка кино лентата ми за Вапцаров. Забелязали ли сте, във всички филми за геноцида се подчертава на обстоятелствата, на това, което се е случило? Аз желаех да открия за какво се е случило. И отделих четири години, с цел да схвана тъкмо това “, споделя Костадин Бонев за предисторията към своя филм.
В процеса на правене на кино лентата най-трудното за режисьора се оказва преглеждането в елементи на големите масиви от информация, съхранявани в десетина музеи и архиви в Европа и Америка. Истинска находка се оказали документите в Държавния списък и Военния списък във Велико Търново.
„ Отвсякъде пристигаха материали, изпращани от хора, които желаеха да ми оказват помощ. В сходна обстановка човек не може да не е привързан. Киното е субективно по формулировка. Стремежът ми беше да извадя обстоятелствата нескрито, на показ. Не можех да не се вълнувам, до момента в който го правех, само че присъди не съм издавал. Това изначално ми е непознато “, споделя още режисьорът.
Един от най-важните елементи в „ Изкореняване “ е, че има модерна позиция към събитията. Това е реализирано посредством присъединяване на няколко фотографи-арменци от разнообразни градове - Ереван, Гюмри, Истанбул и Варна. Чрез техните разкази и фотографии се основава особена прочувствена връзка сред събитията от преди 100 години и днешното ни живеене. Важен е и приносът на трима композитори – Арто Тунчбояджиян, Серж Танкян и Андре Симонян, чиято музика е „ кръвоносната система “ на кино лентата.
„ Харесвам епизодите, показващи връзката сред ориста на арменците и българите. Все отново, петстотин години сме живели в една империя. Който си фантазира, че това не му е повлияло, е за окайване “, безапелационен е Костадин Бонев.
Костадин Бонев е български кинорежисьор, притежател на голям брой национални и интернационалните награди, два пъти притежател на „ Златен ритон “ - за „ Европолис, Градът на Делтата “ и „ Вапцаров. Пет описа за един разстрел “.
Премиерата на кино лентата ще е на 11 март по време на 22-рото издание на София филм фест.
„ Темата за разпада на Османската империя и извършения геноцид над арменския народ се загнезди в съзнанието ми след един диалог във връзка кино лентата ми за Вапцаров. Забелязали ли сте, във всички филми за геноцида се подчертава на обстоятелствата, на това, което се е случило? Аз желаех да открия за какво се е случило. И отделих четири години, с цел да схвана тъкмо това “, споделя Костадин Бонев за предисторията към своя филм.
В процеса на правене на кино лентата най-трудното за режисьора се оказва преглеждането в елементи на големите масиви от информация, съхранявани в десетина музеи и архиви в Европа и Америка. Истинска находка се оказали документите в Държавния списък и Военния списък във Велико Търново.
„ Отвсякъде пристигаха материали, изпращани от хора, които желаеха да ми оказват помощ. В сходна обстановка човек не може да не е привързан. Киното е субективно по формулировка. Стремежът ми беше да извадя обстоятелствата нескрито, на показ. Не можех да не се вълнувам, до момента в който го правех, само че присъди не съм издавал. Това изначално ми е непознато “, споделя още режисьорът.
Един от най-важните елементи в „ Изкореняване “ е, че има модерна позиция към събитията. Това е реализирано посредством присъединяване на няколко фотографи-арменци от разнообразни градове - Ереван, Гюмри, Истанбул и Варна. Чрез техните разкази и фотографии се основава особена прочувствена връзка сред събитията от преди 100 години и днешното ни живеене. Важен е и приносът на трима композитори – Арто Тунчбояджиян, Серж Танкян и Андре Симонян, чиято музика е „ кръвоносната система “ на кино лентата.
„ Харесвам епизодите, показващи връзката сред ориста на арменците и българите. Все отново, петстотин години сме живели в една империя. Който си фантазира, че това не му е повлияло, е за окайване “, безапелационен е Костадин Бонев.
Костадин Бонев е български кинорежисьор, притежател на голям брой национални и интернационалните награди, два пъти притежател на „ Златен ритон “ - за „ Европолис, Градът на Делтата “ и „ Вапцаров. Пет описа за един разстрел “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ