Най-новата ѝ премиера е в Моята вечер, твоята нощ“ по

Най-новата ѝ премиера е в „ Моята вечер, твоята нощ “ по Яна Борисова на 1 октомври в Младежкия спектакъл. Футбол, китара, работа в бар, предпочитание да учи туризъм – след всички тези юношески увлечения Мартина Апостолова намира своето място на сцената, чувайки две имена – Цветана Манева и Снежина Петрова. Актрисите преподават в Нов български университет и това се оказва задоволително за Мартина да кандидатства там, въпреки че в никакъв случай не е била в театрални школи.

Вече сбъднала фантазията си, на 1 октомври ѝ следва следващата премиера – този път на една сцена с Александър Сано. Двамата играят в най-новата режисура на Яна Борисова “Моята вечер, твоята нощ ” в Младежкия спектакъл, в която влизат в един извънредно комичен и покъртителен роман. Той обаче потвърждава, че огромните истории са по-силни от хората.

“Страхотна театрална химия, подплатена от текста на Яна Борисова ” – по този начин Мартина разказва играта си със Сано, с който в никакъв случай до момента не е била на една сцена, единствено пред камера. “Много е необичайно, тъй като е доста познато. Не се срещаме за пръв път в нещо професионално, само че на сцената е друго. Когато снимаш, виждате се, казвате си “Здрасти ” и нямаш избор, би трябвало някак си да наподобява, че го познаваш. Докато на сцената не можеш много-много да излъжеш ”, споделя актрисата. Много скоро ще я гледаме и на дребния екран в най-новия сериал на Нова тв – “Майките ”, по едноименния разказ на Теодора Димова.

Подсъзнателно още като дете усеща, че сцената е нейното място. Но стъпва на нея за първи път чак на приемния изпит в образователния спектакъл на Нов български университет. Тръгва си след него 100% уверена, че желае да се занимава с това.

Мартина Апостолова и Александър Сано играят в новата режисура “Моята вечер, твоята нощ ”.

“Казах си монологчето и сега, в който започнах да приказвам, като се изключи че умрях от терзание преди този момент, не ми беше неприятно. Напротив, усетих по какъв начин все едно се издигам малко над земята ”, спомня си актрисата. Преди да стигне до това възприятие, тя заминава да живее в Германия.

Имала желание да продължи да учи там туризъм – нещо, което приключва преди този момент в България, само че по този начин и не съумява да го направи, тъй като, без да желае, си изпуска изпита по немски. Но пък среща най-хубавата другарка на майка си, която ѝ споделя, че в Нов български университет преподават Цветана Манева и Снежина Петрова. Чувайки тези имена, в главата ѝ се обажда оня глас, който ѝ припомня, че тя желае да бъде актриса. “Дотогава бях шутът на тима (по това време актрисата тренира футбол). На лагерите в моята стая се проведоха представления. Винаги съм усещала, че нещо в изкуството ме влече. С китарата не ми се получи. От 5-годишна изсвирвам, само че като изляза на сцена, ръцете ми се схващат, стартират да ми треперят пръстите и някак си това не беше моето ”, споделя Мартина.

За студентката Цветана Манева е повече от учител. Научава от нея доста неща за живота, само че най-важното, което ѝ прави работа и на сцената, и отвън нея, е да опознае себе си и да не се опасява да го прави. “Човек всеки ден се среща с някакви нови неща, само че имам вниманието и съзнанието да се следя и да се разбирам. По този метод можеш да бъдеш съдник самичък на себе си и да прецениш по кое време си бил прав и по кое време си сбъркал. ”

Актрисата ще играе и в новия сериал “Майките ”.

След като се дипломира, има моменти, в които е била обезверена. Не от неуспех, а от безпътицата, в която се намира. Известно време работи в бар, за което изобщо не съжалява, и по-късно идва предлагането от Благоевградския спектакъл.

Единствено и единствено там подава документи, защото това е мястото, където желае да работи. Две години е част от трупата на театъра, само че в един миг усеща, че няма по какъв начин да продължи. Никога не е криела, че е извънредно несъгласна с репертоара на театъра и с ръководството. В мига, в който взема това решение, ѝ следва да излезе на сцената и да изиграе една от обичаните си функции на Пинокио, само че към този момент не усеща вълнението както преди. След края на представлението се качва при шефа и си подава молбата за овакантяване.

“Погледнах в профил и си споделих, че мога да бъда в това състояние и след 10, и след 20 години. Реших, че не желая да върша същото, каквото е било и когато съм на 24. Възпитана съм на различен тип изкуство, разбирам го по друг метод. В момента, в който този насреща даже не можеше да ме чуе, да обърне внимание на това, което споделях, изгубих наслаждение. А това е доста ужасно ”, безапелационна е Апостолова.

Днес към този момент е наясно, че е хиляди пъти по-трудно да си самостоятелен артист, само че не съжалява и за момент. Отказва функции поради сюжетите, които ѝ дават. Когато не вижда смисъл в написаното или не схваща за какво сценарист или режисьор желае да го снима, и на нея самата не ѝ е забавно.

Желанието ѝ да раздава правораздаване е още от дете, когато мечтае да стане полицайка. Нямала кукли барбита – тях ги обезглавявала.

Имала един зелен шмайзер и с него обикаляла двора по през целия ден. “Дядо ми един път се беше вбесил, тъй като се опитваше да спи, а този шмайзер издаваше доста чудноват тон. Исках да разпределям правораздаване, да избавям. Може би тъй като постоянно съм била най-малката – освен в родата, само че и в учебно заведение, защото потеглих по-рано и все бях най-ниската ”, споделя актрисата.

Най-прекрасните детски лета прекарва при баба си и дядо си в Рила – доста игри с другари, само че и сълзи поради ожулените колене, доста лютеница, откраднати ябълки и кукурузи.

После дълги години тренира женски футбол. Запалва се, до момента в който гледа момчетата, които ритат топка пред блока. Дълго време обаче те не я позволяват измежду тях, тъй като е момиче и надали схваща тази игра. В момента, в който я виждат с топката, осъзнават, че доста може. След това си намира тим и продължава с него. Така реализира всичко, което е желала от футбола. На процедура елементарно се отхвърля от спорта, само че вътре в себе си много мъчно ѝ се получава.

Още в първи курс се появява пред Цветана Манева с контузена ръка. “Тя ме попита: “Какво ти е на ръката? ”, аз ѝ обясних, че имах мач. Тя просто ме погледна и сподели: “Твоето тяло е твоят инструмент, би трябвало да избереш едно от двете. Ако искаш да играеш футбол, напусни университета. ” Тези думи са ѝ задоволителни, с цел да се обади вечерта на треньора си и да му каже, че завършва с тима.