Проф. Искра Баева представя книгата „Личностите, които определиха нашата съдба“
Най-новата книга на историка проф. Искра Баева „ Личностите, които дефинираха нашата орис “ (издателство „ Захарий Стоянов “) излезе от щемпел преди дни, оповестиха от екипа на издателството.
В книгата са събрани 6 по-кратки и по-пространни биографии на политици и други дейци от епохата на социализма: Георги Димитров, Тодор Живков, Антон Югов, Станко Тодоров, Иван Башев, Георги Трайков; както и 6 на някои от главните фигури от началото на българския преход: Петър Младенов, Андрей Луканов, Александър Лилов, Желю Желев, Ахмед Доган и Благовест Сендов.
„ Изборът на личностите в някои случаи е напълно умишлен, а в други по-скоро инцидентен, подбуден от разнообразни условия. Тези хора са били на разнообразни позиции, играли са разнообразни функции: като се тръгне от комунистите, които спомагат за налагането на руската система на държавен социализъм в България, мине се през фигурите, участващи в построяването на социализма в разнообразни интервали, и се стигне до тези, които стартират трансформациите от социализъм към капитализъм с напразната вяра, че ще могат да ги управляват, и до другите, които желаят разграждането на социализма или се възползват от неговото срутване. Тъй като историята е развой, при който границите сред епохите са плавни и постоянно размити, то дейностите на множеството от включените в книгата политици се развиват освен в една, а в две столетия “, споделя Искра Баева в предговора на книгата.
И показва съжалението си, че сред 12-те политически портрета няма нито един женски: „ То е, тъй като в актуалната българска история продължава да работи патриархалният принцип, изразен ясно от бащата на един от моите герои: че ролята на дамата е да ражда деца, а на мъжа – да носи парите в фамилията. “
За Българска телеграфна организация проф. Баева посочи, че множеството от тези биографии не са нови, писани са в разнообразни години. „ Предложението да ги събера дружно пристигна от шефа на издателство „ Захарий Стоянов “ Иван Гранитски. Обогатих и актуализирах написаното. Наложи се да дописвам най-вече в текста за Ахмед Доган – той е единственият към момента жив измежду дванадесетте. Важно ми е да имам противоположна връзка от него откакто излезе книгата. “
Искра Баева сподели за Българска телеграфна агенция също, че в годините на прехода е мъчно да се отсява истината от неистината: „ Няма подобен проблем за предходния интервал, макар че там показаните в медиите облици са разкрасявани, само че най-малко не са изопачени. “ Авторката добави, че когато се пишат биографии е за предпочитане да няма персонално другарство: „ От показаните персони имах такова единствено с Лилов и ненапълно с Луканов, само че се постарах да бъда оптимално справедлива. Историята е субективна – тя се прави от хора, всеки от които има свои усеща и цели, написа се хора, които имат своите благосклонности и антипатии към историческите фигури, а най-после се и чете от хора, всеки от които желае да види своята визия за събитията от предишното. А главният ми претекст за тази книга е вярата да съчетая надълбоко субективния темперамент на историческия развой с значимия освен за марксизма въпрос за ролята на личността в историята. “
А актуалната политическа обстановка в страната и личностите, които я движат проф. Баева разяснява по този начин: „ Страхувам се, че се въртим в кръг и не можем да излезем от този обаян кръг на балкански нрави, в неприятния смисъл на това разбиране. “
