Защо кръвта по пътищата ни не спира
Най-напред баба и внуче. После цяло семейство с две деца. Накрая майка с дете. Осем души изгубиха живота си единствено през вчерашния ден по пътищата на страната. Заради загубен надзор върху автомобила, поради погрешно изпреварване, поради...органите още проверяват. Казват, че публицист или доктор мъчно може да се просълзи от нечие злощастие. Не им вярвайте. И не приписвайте последните кошмари на датата 13-ти. Де да беше по този начин, всеки тринадесети щеше да е обявяван за ден без коли. Чиста работа.
Жертвоприношенията към невидимия Бог на асфалта не престават със страшна мощ, а той става все по-алчен и жаден за кръв. Особено през горещите месеци. За последните три години 200 индивида губят живота си всяко едно лято.
Всичко това става на фона на решителните ограничения, които властта разгласи, за понижаване на жертвите и произшествията на пътя. Идеите на експертите валят със страшна мощ, провеждат се кръгли маси, медиите безусловно са окупирани от представители на КАТ, СБА и, за жалост, от Асоциацията на потърпевшите при произшествия.
Според шефовете на КАТ, главните аргументи за произшествията на пътя са тъпчене на разпоредбите от страна на водачите и игнориране на настоящото законодателство. Специално за противопоставяне на нападателните водачи по автомагистралите се обмисля въвеждане на процедура, настояща в други страни. Да бъдат проследявани и заснемани от необозначени полицейски коли. След което да се сблъскат със строгостта на закона. 4300 автомобила са с прекъсната регистрация поради неправоспособни водачи за последните три години.
Други хрумвания – да се лишават книжки за неплатени актове, да се обвържат административните услуги с санкциите, да се слага патрулка пред всяко учебно заведение. Последното звучи като предизборното заричане „ във всяко село – служител на реда “. Та нали по този начин всички налични патрулки в страната би трябвало да станат „ учебни “. Добра концепция е, само че на този стадий си остава просто концепция.
В началото на юли пък бяха отстранени пътните знаци, предупреждаващи за камери на КАТ за надзор на скоростта, което пердизвика бурни полемики и, както наподобява, ще даде противоположен резултат. Как катаджиите ще отговорят на мощно занижения почит към пагоните им – като публично станат шумкари ли?!
В селата, дребните градчета и циганските махали всеобщо се карат НЛО-та, плачещи за репатрак. В по-големите градове келеши-дрифтъри тормозят и плашат народа с въртене по по-широките улици и булеварди, даже измежду бял ден. Нулево ценене на закон и разпореждания. Нулев почит към органите на реда. За отнето преимущество на кръстовище незабавно се вадят боксове и ножове, като в нискобюджетен филм, финансиран от локална кабеларка. Съотношението сред пияни и дрогирани водачи несъмнено скоро ще се изравни. А какво да кажат клетите пешеходци – да пресичаш на „ зелено “, към този момент е по-опасно, в сравнение с „ алено “. Не знаеш, от кое място ще ти пристигна белята. Моля, не го приемайте като подучване.
На фона на това единствено преди няколко дни стана ясно, че Върховната административна прокуратура е установила пропуски от страна на Министерство на вътрешните работи при реализиране на контрола за придвижване по пътищата. Намалял е броят на формираните актове спрямо предишни години. За страдание, не поради липса на нарушавания. Увеличен е и броят на анулираните наказателни постановления. Прокуратурата упорства за предприемане на незабавни ограничения, защото не се вижда позитивна наклонност в качеството на административно-наказателната активност в по-голяма част от структурите на Министерство на вътрешните работи. Какво излиза – вместо използване на цялата суровост на закона с цялата му мощ – разпределяне на хватката против нарушителите.
За край – честите опити за промени и непрекъснати промени в нормативните уредби, рядко носят практическа изгода, защото топлата вода е открита от дълго време. Още по-малко оказват помощ за предпазване на накърнения престиж на институциите през последните 27 години. Резултатът го виждаме във всички сфери на живота у нас. А някои от тях са ангажирани непосредствено с опазването на човешкия живот.
Жертвоприношенията към невидимия Бог на асфалта не престават със страшна мощ, а той става все по-алчен и жаден за кръв. Особено през горещите месеци. За последните три години 200 индивида губят живота си всяко едно лято.
Всичко това става на фона на решителните ограничения, които властта разгласи, за понижаване на жертвите и произшествията на пътя. Идеите на експертите валят със страшна мощ, провеждат се кръгли маси, медиите безусловно са окупирани от представители на КАТ, СБА и, за жалост, от Асоциацията на потърпевшите при произшествия.
Според шефовете на КАТ, главните аргументи за произшествията на пътя са тъпчене на разпоредбите от страна на водачите и игнориране на настоящото законодателство. Специално за противопоставяне на нападателните водачи по автомагистралите се обмисля въвеждане на процедура, настояща в други страни. Да бъдат проследявани и заснемани от необозначени полицейски коли. След което да се сблъскат със строгостта на закона. 4300 автомобила са с прекъсната регистрация поради неправоспособни водачи за последните три години.
Други хрумвания – да се лишават книжки за неплатени актове, да се обвържат административните услуги с санкциите, да се слага патрулка пред всяко учебно заведение. Последното звучи като предизборното заричане „ във всяко село – служител на реда “. Та нали по този начин всички налични патрулки в страната би трябвало да станат „ учебни “. Добра концепция е, само че на този стадий си остава просто концепция.
В началото на юли пък бяха отстранени пътните знаци, предупреждаващи за камери на КАТ за надзор на скоростта, което пердизвика бурни полемики и, както наподобява, ще даде противоположен резултат. Как катаджиите ще отговорят на мощно занижения почит към пагоните им – като публично станат шумкари ли?!
В селата, дребните градчета и циганските махали всеобщо се карат НЛО-та, плачещи за репатрак. В по-големите градове келеши-дрифтъри тормозят и плашат народа с въртене по по-широките улици и булеварди, даже измежду бял ден. Нулево ценене на закон и разпореждания. Нулев почит към органите на реда. За отнето преимущество на кръстовище незабавно се вадят боксове и ножове, като в нискобюджетен филм, финансиран от локална кабеларка. Съотношението сред пияни и дрогирани водачи несъмнено скоро ще се изравни. А какво да кажат клетите пешеходци – да пресичаш на „ зелено “, към този момент е по-опасно, в сравнение с „ алено “. Не знаеш, от кое място ще ти пристигна белята. Моля, не го приемайте като подучване.
На фона на това единствено преди няколко дни стана ясно, че Върховната административна прокуратура е установила пропуски от страна на Министерство на вътрешните работи при реализиране на контрола за придвижване по пътищата. Намалял е броят на формираните актове спрямо предишни години. За страдание, не поради липса на нарушавания. Увеличен е и броят на анулираните наказателни постановления. Прокуратурата упорства за предприемане на незабавни ограничения, защото не се вижда позитивна наклонност в качеството на административно-наказателната активност в по-голяма част от структурите на Министерство на вътрешните работи. Какво излиза – вместо използване на цялата суровост на закона с цялата му мощ – разпределяне на хватката против нарушителите.
За край – честите опити за промени и непрекъснати промени в нормативните уредби, рядко носят практическа изгода, защото топлата вода е открита от дълго време. Още по-малко оказват помощ за предпазване на накърнения престиж на институциите през последните 27 години. Резултатът го виждаме във всички сфери на живота у нас. А някои от тях са ангажирани непосредствено с опазването на човешкия живот.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ