Евродепутат - това звучи доходно
Най-напористи за евроизборите са досегашните евродепутати, само че не изясняват за какво. Никой от тях не даде доклад най-малко за пет пари на гласоподавателите какво е правил пет години в Брюксел и Страсбург за положителното на България и Европа.
А европейският бюджет е оценил работата им за милиони, тъй като за всеки от тях е похарчил над 2 милиона евро. Доходите на евродепутатите са обществени (прозрачността задължава) и могат да се изчислят по базовите суми, планувани в правилника на Европарламента. Основната заплата е 8 757.70 евро, което прави на година 105 092.4 евро. Към тях се поставят 4513 евро на месец надбавки за общи разходи (канцеларски разходи), или годишно 54 156 евро. Всичко това прави за един петгодишен мандат 796 240 евро. Но това не е всичко. На евродепутатите се поставят и по 320 евро за всеки ден (общо 60) от пленарните сесии, което прибавя годишно към приходите им 19 200 евро (96 000 евро за мандат), в случай че вървят постоянно на работа. Освен това могат да наемат сътрудници за сметка на Европарламента, за което непряко им се отпускат до 24 943 евро месечно, или за целия мандат 1 496 580 евро. Така
зад всеки евродепутат стои купчина пари,
възлизаща общо на 2 292 820 евро през еднократен мандат. Оттук нататък се прибавят спомагателни заплащания за управителна работа в Народното събрание, комисиите или в политическите групи, има настрана командировъчни (а евродепутатите пътуват много) и сумите могат да се окръглят на милион годишно в български левове. Естествено, те заплащат налози и осигуровки, само че като знаят, че ги чакат и положителни пенсии, които се натрупат по 3.5% за всяка прослужена година (могат да стигнат до 70%) от базовия приход, за един мандат, жестоко казано, си уреждат живота. Всеки идващ мандат е за лукс.
Да се наднича в непозната спалня и непознат джоб не е учтиво, само че евродепутатите са обществени лица и не би трябвало да страдат от наложителната бистрота. В края на краищата гласоподавателите освен ги изпращат, само че и заплащат за скъпия им престой в Брюксел.
Не е толкоз транспарантна свършената работа
Тяхната интензивност се отразява на уеб страницата на Европарламента, също така някои си вършат осведомителни офиси, само че надали доста българи знаят кой какво е правил през мандата си. Проблемът има две страни: от една страна, малко на брой се интересуват; въпреки това, самите евродепутати заради своята раздалеченост губят визия какво заслужава вниманието на българската общност.
С наближаването на евроизборите всички се раздвижиха да обявяват заслугите си, само че не откриха нищо по-смислено, с изключение на да се вкопчат като в избавителен сал в пакета " Мобилност ", който вкарва нови нормативи за интернационалния авто транспорт. Сам по себе си този пакет визира ползите на превозвачите (работодателите) и би трябвало да е в интерес на водачите (работниците). Нареждайки се енергично до превозвачите, българските евродепутати демонстрираха, че не ги е грижа за болшинството, каквито са хората на наемния труд. Те не проявиха обществена сензитивност, с цел да заявят, че пакетът " Мобилност " не е напълно неприятен за България, където и приходите, и изискванията на труд са надалеч от междинните европейски стандарти. Със сценките, платени от превозвачите, те илюстрираха пословицата, че утолен на гладен не има вяра. Салът " Мобилност " им бе необходим едвам доплуват от отиващия си Европарламент до идващия, където дават обещание да продължат същата борба.
Най-гласовити бяха най-младите
- Андрей Новаков от ГЕРБ и Ангел Джамбазки от Вътрешна македонска революционна организация. Те станаха емблема на тази борба и си завоюваха избираеми места в новите листи. Мария Габриел, която е лидерка на листата на ГЕРБ, обаче бие всички по натрапчиво наличие в медиите, като ги бомбардира със известия за своята постоянно безсмислена хиперактивност. Като евродепутатка тя беше прекомерно семпла, само че откогато стана еврокомисарка през 2017 година, напряко се развихри. Създава усещане, че работното й място е в България, а не в Брюксел. Изявява се като експерт по всевъзможни конгреси, само че не дава доказателства, че схваща доста от главния си сектор - цифровизацията. Срам не позор, би трябвало да признае, че тъкмо родината й е на последно място по въвеждане на електронно ръководство и тя с нищо не е съдействала да се промени ситуацията. Затова пък разпалено се бори с подправените вести, които едвам в последно време назовава вярно дезинформация. Амбицията й да напише Етичен кодекс за електронните медии в Европа се провали, тъй като оценъчната група, която събра, разгласи, че " по този начин нареченият етичен кодекс ", съчинен от работен екип и показан от нея на 26 април 2018 година, " не съставлява по никакъв метод (механизъм за) саморегулация и по тази причина макар напъните си създателите му не са произвели Етичен кодекс ". Освен това тя ослепя за пагубното състояние на медиите в България, класирана на последно място в Европейски Съюз по независимост на словото (111-о в света). Еврокомисарката не видя, че съюзеният с всяка власт медиен магнат Делян Пеевски торпилира Етичния кодекс на българските медии, с цел да няма в публицистиката други правила с изключение на неговите.
И Мария Габриел, и съпартийката й Ева Майдел направиха усещане в България не толкоз като евродепутатки, колкото като евроснахи. Такава ще бъде тяхната емблема, до момента в който не я заменят в публичното схващане с нещо по-смислено.
В бранша на левицата ситуацията не е по-добро,
само че е по-колоритно. Там лидер на българската група е Сергей Станишев, който като ръководител на Партията на европейските социалисти би трябвало да дава образец за честност. Само че не е по този начин. Той подведе съпартийците си, че се кандидатира за евродепутат през 2014 година, едвам " издърпа " в Брюксел повече претенденти от ляво. Но още от първия ден на мандата си сподели, че ги е излъгал, тъй като не се отдръпна. Затова пък подложи на напън съпартиеца си Момчил Неков, който го измести от първото място на изборите с преференциален избор посредством резултата 15/15. Макар и инцидентно определен, намирайки се на другояче неизбираемото 15-о място в листата, Неков имаше повече морално съображение да остане, в сравнение с Станишев, тъй като авансово не бе обещавал на никого, че ще се отдръпна, в случай че завоюва.
Но по този начин или другояче, водачът на ПЕС се наложи за водач на 4-членната група на Българска социалистическа партия в Екологичен потенциал, която се държеше по този начин, като че ли бранеше ползите на неговото тогавашно държавно управление. На 17 януари всички (без комфортно отсъстващия Станишев) гласоподаваха срещу резолюция на Екологичен потенциал за финансови наказания против страните, които не почитат върховенството на закона. Изглежда, ги бе уплашил споменът, че България е губила наказателно еврофондове единствено по времето на Станишев. Сегашната лидерка на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова имаше цялостно съображение да не го включва в новата листа за евродепутати, тъй като би се държал сбъркано в изискванията на лява офанзива против корупцията в България. Чрез аферата " Ало, Банов съм " " Позитано " 20 сподели, че ще прибягва и до сигнали в Брюксел против злоупотребата с еврофондове у нас, което би прибирало загатна за греховете на Станишев.
Рокада в самото начало дефинира състава и на 4-членната група на Движение за права и свободи в Екологичен потенциал. Там отдръпването на Делян Пеевски (втори в листата) разреши на петата - Искра Михайлова - да замине за Брюксел. Бившата министърка на околната среда в злощастното държавно управление на Пламен Орешарски
направи огромна кариера,
тъй като бе определена за ръководител на Комисията по районно развиване. Благодарение на това сайтът www.votewatch.eu я класира като най-влиятелна българска евродепутатка, отреждайки й 19-о място измежду всичките 751 членове на Екологичен потенциал. Сега има късмет да продължи в същото движение, тъй като е четвърта в листата на Движение за права и свободи, а Пеевски отново е втори. Отработената скица евентуално ще бъде приложена още веднъж, изключително като се има поради, че първи е водачът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ, от който, както и от Пеевски, може да се чака, че ще се отдръпна в интерес на идващите в листата.
Сайтът www.votewatch.eu води статистика за всеки евродепутат и от него може да се разбере, че най-редовен участник в сесиите е бил Светослав Малинов от ДСБ, който е записал 97.92% наличие. Малшанс за него бе, че едно от редките му отсъствия бе на сесията на Европарламента в края на март, когато се решаваше дали гласуването по пакета " Мобилност " да влезе в дневния ред. Тогава той се оправда със закъснение на полета през Франкфурт, само че никой не му елементарни. След него по наличия са Владимир Уручев от ГЕРБ (97.66%) и Ангел Джамбазки (96.14%). Най-много отсъствия са писани на консерватора Николай Бареков (участие в едвам от 57.15% от заседанията), а предпоследен е Сергей Станишев (65.11%).
По парламентарна интензивност отличник е Ангел Джамбазки с показани 10 отчета и 10 писмени отзиви, следван от Искра Михайлова с 8 отчета и 7 отзиви. Последни с нито един отчет и нито едно документално мнение са класирани петима български евродепутати (по азбучен ред): Асим Адемов (ГЕРБ), Николай Бареков, Петър Курумбашев (БСП), Сергей Станишев, Владимир Уручев (ГЕРБ). За всички без Станишев към този момент е несъмнено, че няма да намерят място в новия Европарламент.
А европейският бюджет е оценил работата им за милиони, тъй като за всеки от тях е похарчил над 2 милиона евро. Доходите на евродепутатите са обществени (прозрачността задължава) и могат да се изчислят по базовите суми, планувани в правилника на Европарламента. Основната заплата е 8 757.70 евро, което прави на година 105 092.4 евро. Към тях се поставят 4513 евро на месец надбавки за общи разходи (канцеларски разходи), или годишно 54 156 евро. Всичко това прави за един петгодишен мандат 796 240 евро. Но това не е всичко. На евродепутатите се поставят и по 320 евро за всеки ден (общо 60) от пленарните сесии, което прибавя годишно към приходите им 19 200 евро (96 000 евро за мандат), в случай че вървят постоянно на работа. Освен това могат да наемат сътрудници за сметка на Европарламента, за което непряко им се отпускат до 24 943 евро месечно, или за целия мандат 1 496 580 евро. Така
зад всеки евродепутат стои купчина пари,
възлизаща общо на 2 292 820 евро през еднократен мандат. Оттук нататък се прибавят спомагателни заплащания за управителна работа в Народното събрание, комисиите или в политическите групи, има настрана командировъчни (а евродепутатите пътуват много) и сумите могат да се окръглят на милион годишно в български левове. Естествено, те заплащат налози и осигуровки, само че като знаят, че ги чакат и положителни пенсии, които се натрупат по 3.5% за всяка прослужена година (могат да стигнат до 70%) от базовия приход, за един мандат, жестоко казано, си уреждат живота. Всеки идващ мандат е за лукс.
Да се наднича в непозната спалня и непознат джоб не е учтиво, само че евродепутатите са обществени лица и не би трябвало да страдат от наложителната бистрота. В края на краищата гласоподавателите освен ги изпращат, само че и заплащат за скъпия им престой в Брюксел.
Не е толкоз транспарантна свършената работа
Тяхната интензивност се отразява на уеб страницата на Европарламента, също така някои си вършат осведомителни офиси, само че надали доста българи знаят кой какво е правил през мандата си. Проблемът има две страни: от една страна, малко на брой се интересуват; въпреки това, самите евродепутати заради своята раздалеченост губят визия какво заслужава вниманието на българската общност.
С наближаването на евроизборите всички се раздвижиха да обявяват заслугите си, само че не откриха нищо по-смислено, с изключение на да се вкопчат като в избавителен сал в пакета " Мобилност ", който вкарва нови нормативи за интернационалния авто транспорт. Сам по себе си този пакет визира ползите на превозвачите (работодателите) и би трябвало да е в интерес на водачите (работниците). Нареждайки се енергично до превозвачите, българските евродепутати демонстрираха, че не ги е грижа за болшинството, каквито са хората на наемния труд. Те не проявиха обществена сензитивност, с цел да заявят, че пакетът " Мобилност " не е напълно неприятен за България, където и приходите, и изискванията на труд са надалеч от междинните европейски стандарти. Със сценките, платени от превозвачите, те илюстрираха пословицата, че утолен на гладен не има вяра. Салът " Мобилност " им бе необходим едвам доплуват от отиващия си Европарламент до идващия, където дават обещание да продължат същата борба.
Най-гласовити бяха най-младите
- Андрей Новаков от ГЕРБ и Ангел Джамбазки от Вътрешна македонска революционна организация. Те станаха емблема на тази борба и си завоюваха избираеми места в новите листи. Мария Габриел, която е лидерка на листата на ГЕРБ, обаче бие всички по натрапчиво наличие в медиите, като ги бомбардира със известия за своята постоянно безсмислена хиперактивност. Като евродепутатка тя беше прекомерно семпла, само че откогато стана еврокомисарка през 2017 година, напряко се развихри. Създава усещане, че работното й място е в България, а не в Брюксел. Изявява се като експерт по всевъзможни конгреси, само че не дава доказателства, че схваща доста от главния си сектор - цифровизацията. Срам не позор, би трябвало да признае, че тъкмо родината й е на последно място по въвеждане на електронно ръководство и тя с нищо не е съдействала да се промени ситуацията. Затова пък разпалено се бори с подправените вести, които едвам в последно време назовава вярно дезинформация. Амбицията й да напише Етичен кодекс за електронните медии в Европа се провали, тъй като оценъчната група, която събра, разгласи, че " по този начин нареченият етичен кодекс ", съчинен от работен екип и показан от нея на 26 април 2018 година, " не съставлява по никакъв метод (механизъм за) саморегулация и по тази причина макар напъните си създателите му не са произвели Етичен кодекс ". Освен това тя ослепя за пагубното състояние на медиите в България, класирана на последно място в Европейски Съюз по независимост на словото (111-о в света). Еврокомисарката не видя, че съюзеният с всяка власт медиен магнат Делян Пеевски торпилира Етичния кодекс на българските медии, с цел да няма в публицистиката други правила с изключение на неговите.
И Мария Габриел, и съпартийката й Ева Майдел направиха усещане в България не толкоз като евродепутатки, колкото като евроснахи. Такава ще бъде тяхната емблема, до момента в който не я заменят в публичното схващане с нещо по-смислено.
В бранша на левицата ситуацията не е по-добро,
само че е по-колоритно. Там лидер на българската група е Сергей Станишев, който като ръководител на Партията на европейските социалисти би трябвало да дава образец за честност. Само че не е по този начин. Той подведе съпартийците си, че се кандидатира за евродепутат през 2014 година, едвам " издърпа " в Брюксел повече претенденти от ляво. Но още от първия ден на мандата си сподели, че ги е излъгал, тъй като не се отдръпна. Затова пък подложи на напън съпартиеца си Момчил Неков, който го измести от първото място на изборите с преференциален избор посредством резултата 15/15. Макар и инцидентно определен, намирайки се на другояче неизбираемото 15-о място в листата, Неков имаше повече морално съображение да остане, в сравнение с Станишев, тъй като авансово не бе обещавал на никого, че ще се отдръпна, в случай че завоюва.
Но по този начин или другояче, водачът на ПЕС се наложи за водач на 4-членната група на Българска социалистическа партия в Екологичен потенциал, която се държеше по този начин, като че ли бранеше ползите на неговото тогавашно държавно управление. На 17 януари всички (без комфортно отсъстващия Станишев) гласоподаваха срещу резолюция на Екологичен потенциал за финансови наказания против страните, които не почитат върховенството на закона. Изглежда, ги бе уплашил споменът, че България е губила наказателно еврофондове единствено по времето на Станишев. Сегашната лидерка на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова имаше цялостно съображение да не го включва в новата листа за евродепутати, тъй като би се държал сбъркано в изискванията на лява офанзива против корупцията в България. Чрез аферата " Ало, Банов съм " " Позитано " 20 сподели, че ще прибягва и до сигнали в Брюксел против злоупотребата с еврофондове у нас, което би прибирало загатна за греховете на Станишев.
Рокада в самото начало дефинира състава и на 4-членната група на Движение за права и свободи в Екологичен потенциал. Там отдръпването на Делян Пеевски (втори в листата) разреши на петата - Искра Михайлова - да замине за Брюксел. Бившата министърка на околната среда в злощастното държавно управление на Пламен Орешарски
направи огромна кариера,
тъй като бе определена за ръководител на Комисията по районно развиване. Благодарение на това сайтът www.votewatch.eu я класира като най-влиятелна българска евродепутатка, отреждайки й 19-о място измежду всичките 751 членове на Екологичен потенциал. Сега има късмет да продължи в същото движение, тъй като е четвърта в листата на Движение за права и свободи, а Пеевски отново е втори. Отработената скица евентуално ще бъде приложена още веднъж, изключително като се има поради, че първи е водачът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ, от който, както и от Пеевски, може да се чака, че ще се отдръпна в интерес на идващите в листата.
Сайтът www.votewatch.eu води статистика за всеки евродепутат и от него може да се разбере, че най-редовен участник в сесиите е бил Светослав Малинов от ДСБ, който е записал 97.92% наличие. Малшанс за него бе, че едно от редките му отсъствия бе на сесията на Европарламента в края на март, когато се решаваше дали гласуването по пакета " Мобилност " да влезе в дневния ред. Тогава той се оправда със закъснение на полета през Франкфурт, само че никой не му елементарни. След него по наличия са Владимир Уручев от ГЕРБ (97.66%) и Ангел Джамбазки (96.14%). Най-много отсъствия са писани на консерватора Николай Бареков (участие в едвам от 57.15% от заседанията), а предпоследен е Сергей Станишев (65.11%).
По парламентарна интензивност отличник е Ангел Джамбазки с показани 10 отчета и 10 писмени отзиви, следван от Искра Михайлова с 8 отчета и 7 отзиви. Последни с нито един отчет и нито едно документално мнение са класирани петима български евродепутати (по азбучен ред): Асим Адемов (ГЕРБ), Николай Бареков, Петър Курумбашев (БСП), Сергей Станишев, Владимир Уручев (ГЕРБ). За всички без Станишев към този момент е несъмнено, че няма да намерят място в новия Европарламент.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ