16 юли 1969 г. Аполо 11 тръгва към Луната
Най-накрая, след осем годишна подготовка, пристигнал редът и на най-очакваната задача от всички, Аполо 11. Тя била първата задача с пилотиран галактически транспортен съд, чийто екипаж достигнал и направил сполучливо кацане на Луната. Целта на задачата била да прилуни хора на Луната и да ги върне сполучливо на Земята. Астронавтите определени за огромното събитие били: Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин, които към този момент били летели в Космоса с стратегия Джемини. Корабът бил изстрелян на 16 юли 1969 година в 13:32:00 (UT) от стартова площадка 39А на галактически център Кенеди.
На 20 юли корабът достигнал Луната. Екипажът на Аполо 11 спрял работа за последна отмора преди огромния миг. Армстронг и Олдрин влезнали в лунния модул "Ийгъл " и почнали подготовката за прилуняване. Колинс трябвало да направи финален оглед на апаратурата и откакто открил, че всичко върви по проект се пошегувал „ Мисля, че машината работи и всичко е наред, с изключение на обстоятелството, че вие сте с главите надолу”.
Пилотът на лунния модул, Бъз Олдрин, деликатно управлявал машината по пътя към Луната. Те се прилунили в Морето на Спокойствието, 40 сек. по-късно от предстоящото в 20:17 универсално време (UT) на 20 юли., защото Олдрин трябвало да избегне огромен скален блок. Шест часа лишило приготвянето за прекосяване към идващия стадий - излизане от лунния модул и стъпване на Луната. В 02:56:20 (UT) на 20 юли, Хюстън дал сигнал зелено. „ Тук база Хюстън, излизането позволено, дишаме с вас момчета!” Най-после Армстронг имал разрешението да излезе от лунния модул. Сега трябвало да откри храброст. В 04:55(UT) на 20 юли Нийл Армстронг отворил люка и слязъл по стълбата. Направил три дребни крачки и по този начин станал първият човек, който стъпил на лунната повърхнина. Той изрекъл: „ Малка стъпка за индивида - огромен скок за човечеството!.” За страдание, щета в връзката система попречила на целият свят да чуе тази запаметяваща се фраза.
Камерата на Аполо била инсталирана на един от краката на лунния модул, с цел да излъчи и снима това международно събитие. Олдрин се включил към Армстронг след 19 мин. изричайки: "Величествена самотност. "
След прилуняването си, астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин демонтирали стоманена плоча, която била закрепена към един от краката на лунния модул, застанали пред камерата и прочели пред телевизионната аудитория, какво написа на нея: „ Тук хора от планетата Земя, първи стъпиха на Луната, юли 1969 година сл. Хр. Дойдохме с мир, от името на цялото човечество.” ( "Here men from the planet Earth first set foot upon the Moon, July 1969 A.D. We came in peace for all mankind. ") Плочата била подписана от Армстронг, Колинс, Олдрин и президента на Съединени американски щати, Ричард Никсън. Астронавтите забили американското знаме, което обаче се оказало много мъчно, тъй като лунната повърхнина се оказала по-твърда в сравнение с очаквали.
Повреме на престоя си на Луната, Армстронг и Олдрин били свързани с президента на Съединени американски щати - Ричард Никсън. Проведеният диалог станал прочут, като „ най-историческото обаждане” получавано в миналото. Президентът им споделил: „ Заради това, което направихте, Бог стана част от живота на индивида?”.
Престоят на двамата астронавти бил стеснен, всичко трябвало да бъде по график. Имали лимитирано време за някои научни изследвания. За страдание, те създали доста малко фотографии, улисани в работата си. Анализирайки този факт, по-късно Олдрин казвал: "Това е моя неточност, може би, само че ние в никакъв случай не сме симулирали тази подготовка.'
След излитането си от лунната повърхнина, лунният модул се скачил с командния и лунните проби били преместени на кораба. По-късно лунният модул бил зарязан и астронавтите се отправили назад към Земята. Завръщането било относително умерено. Само една щета се появила по време на противоположния полет, която била незначителна и бързо отстранена. След 2 и половина дни път, астронавтите били подготвени да навлязат в земната атмосфера. Пътуването завършило в 16:50 (UT) на 24 юли, 1969 година, когато корабът Колумбия се приводнил 812 морски благи североизточно от Хавай, завръщайки се наред с тримата астронавти.
Астронавтите от задачата Аполо 11 били посрещнати като герои. Няколко дни преди приводняването на Аполо 11, Олдрин споделил: „ Ние сме тук, като знак на ненаситното любознание на индивида да изследва непознатото”. С триумфа на Аполо 11, националната цел, в началото показана от президента Джон Ф. Кенеди, хора да стъпят на Луната и да се върнат назад на Земята, е била изпълнена. В формалното изказване на НАСА, нарекли задачата Аполо 11: „ Където в никакъв случай не е отивал човек: Историята на Аполо, лунните експедиции.”
На 20 юли корабът достигнал Луната. Екипажът на Аполо 11 спрял работа за последна отмора преди огромния миг. Армстронг и Олдрин влезнали в лунния модул "Ийгъл " и почнали подготовката за прилуняване. Колинс трябвало да направи финален оглед на апаратурата и откакто открил, че всичко върви по проект се пошегувал „ Мисля, че машината работи и всичко е наред, с изключение на обстоятелството, че вие сте с главите надолу”.
Пилотът на лунния модул, Бъз Олдрин, деликатно управлявал машината по пътя към Луната. Те се прилунили в Морето на Спокойствието, 40 сек. по-късно от предстоящото в 20:17 универсално време (UT) на 20 юли., защото Олдрин трябвало да избегне огромен скален блок. Шест часа лишило приготвянето за прекосяване към идващия стадий - излизане от лунния модул и стъпване на Луната. В 02:56:20 (UT) на 20 юли, Хюстън дал сигнал зелено. „ Тук база Хюстън, излизането позволено, дишаме с вас момчета!” Най-после Армстронг имал разрешението да излезе от лунния модул. Сега трябвало да откри храброст. В 04:55(UT) на 20 юли Нийл Армстронг отворил люка и слязъл по стълбата. Направил три дребни крачки и по този начин станал първият човек, който стъпил на лунната повърхнина. Той изрекъл: „ Малка стъпка за индивида - огромен скок за човечеството!.” За страдание, щета в връзката система попречила на целият свят да чуе тази запаметяваща се фраза.
Камерата на Аполо била инсталирана на един от краката на лунния модул, с цел да излъчи и снима това международно събитие. Олдрин се включил към Армстронг след 19 мин. изричайки: "Величествена самотност. "
След прилуняването си, астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин демонтирали стоманена плоча, която била закрепена към един от краката на лунния модул, застанали пред камерата и прочели пред телевизионната аудитория, какво написа на нея: „ Тук хора от планетата Земя, първи стъпиха на Луната, юли 1969 година сл. Хр. Дойдохме с мир, от името на цялото човечество.” ( "Here men from the planet Earth first set foot upon the Moon, July 1969 A.D. We came in peace for all mankind. ") Плочата била подписана от Армстронг, Колинс, Олдрин и президента на Съединени американски щати, Ричард Никсън. Астронавтите забили американското знаме, което обаче се оказало много мъчно, тъй като лунната повърхнина се оказала по-твърда в сравнение с очаквали.
Повреме на престоя си на Луната, Армстронг и Олдрин били свързани с президента на Съединени американски щати - Ричард Никсън. Проведеният диалог станал прочут, като „ най-историческото обаждане” получавано в миналото. Президентът им споделил: „ Заради това, което направихте, Бог стана част от живота на индивида?”.
Престоят на двамата астронавти бил стеснен, всичко трябвало да бъде по график. Имали лимитирано време за някои научни изследвания. За страдание, те създали доста малко фотографии, улисани в работата си. Анализирайки този факт, по-късно Олдрин казвал: "Това е моя неточност, може би, само че ние в никакъв случай не сме симулирали тази подготовка.'
След излитането си от лунната повърхнина, лунният модул се скачил с командния и лунните проби били преместени на кораба. По-късно лунният модул бил зарязан и астронавтите се отправили назад към Земята. Завръщането било относително умерено. Само една щета се появила по време на противоположния полет, която била незначителна и бързо отстранена. След 2 и половина дни път, астронавтите били подготвени да навлязат в земната атмосфера. Пътуването завършило в 16:50 (UT) на 24 юли, 1969 година, когато корабът Колумбия се приводнил 812 морски благи североизточно от Хавай, завръщайки се наред с тримата астронавти.
Астронавтите от задачата Аполо 11 били посрещнати като герои. Няколко дни преди приводняването на Аполо 11, Олдрин споделил: „ Ние сме тук, като знак на ненаситното любознание на индивида да изследва непознатото”. С триумфа на Аполо 11, националната цел, в началото показана от президента Джон Ф. Кенеди, хора да стъпят на Луната и да се върнат назад на Земята, е била изпълнена. В формалното изказване на НАСА, нарекли задачата Аполо 11: „ Където в никакъв случай не е отивал човек: Историята на Аполо, лунните експедиции.”
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ