За моите кръщелници: Иконоборство и иконопочитание при националния елит
Най-мощното „ пособие “ на молитвата е иконата. Когато се молиш и гледаш иконата в очите, започваш да виждаш оттатък нея
Питали ли сте се за какво на толкоз осквернени икони осквернителите са изчовъркали очите?
Великолепни, въпреки и малобройни, кръщелници мои! Ето, вашият излишен кръстник през днешния ден ще ви прочете дълга и скучна лекция за иконите. Защо се постанова да ви го причиня ли? Ами тъй като през последните дни интелектуалният и нравствен „ хайлайф “ на нацията по този въпрос се раздвои като змийски език, който безнадеждно опипва въздуха, с цел да откри опорна точка.
Когато Сливенският митрополит Арсений предизвести миряните да не одобряват нестинарите като православни, тъй като те явно не са, а на клира подреди: „ Забраняваме нестинарските игри да почват от православен храм и да се предоставят свети икони за тези кощунствени ритуали “, секуларната интелигенция скочи и сподели: „ Ама по какъв начин по този начин! Това е вековна традиция! Как по този начин гадната черква ще не разрешава на благите нестинари да правят ритуалите си от нейно име! Как ще ги лишава от иконите! А те, горките, в този момент с какво ще танцуват в заведенията за хранене по морето? “. Изкараха, че надали не иконите са национално благосъстояние, пъстра фолклорна традиция и Църквата няма никакво право да пречи на използването им за развлекателни цели. Тоест, демонстрираха нещо като своеобразно иконопочитание.
Не мога да ни ви кажа, скъпи кръщелници, колкото и болно да ми е, че това е същата интелигенция, която на 24 май (свв. Кирил и Методий по остарял стил) се скандализира от това, че Патриархът държи тирада, и възмутено попита какво общо по принцип има Църквата с този празник. И не го направиха редовите безименни хулители в обществените мрежи, а именити публицисти и нàучни служащи. Няма да се учудя, в случай че след няколко месеца същите попитат какво общо има Църквата с Коледа и за какво помрачава с киселата си интервенция този прекрасен празник на черни петъци и безпаметно преяждане.
Това за демократичното иконопочитание. Сега за либералното иконоборство. Разчу се по белия свят, че Министерство на вътрешните работи готви гениална информационно-сенсибилизационна (това ще рече изостряне на публичната сензитивност и ангажирането ѝ с даден значим проблем) акция като част от великата отечествена война против „ войната по пътищата “. Тази акция включвала детайли без разумна връзка между тях като плажни топки, кръгли иконички с магнитче за автомобил, писалки и още тям сходни дрънкулки. Тези детайли евентуално се планува да бъдат украсени с някакви графични детайли – лога и апели, – които внезапно ще снижат броя на злополуките и прегазените пешеходци. И като се разчу тая работа, секуларната интелигенция още веднъж скочи, единствено че този път срещу, а не в отбрана на иконите. Против плажните топки и химикалките не скочи. И аз си мисля, че в случай че нямаше намесени икони, никой нямаше да обърне внимание на следващия прост корупционен скандал.
И с такава тежест стартира да приказва секуларната интелигенция за кръглите петсантиметрови иконки с магнитче, че човек в първия миг можеше да остане с усещане, че става дума за грамадни иконища и надали не за фрески като тези в Сикстинската шапка, единствено че портативни.
Карикатуристи, които някой е излъгал, че могат да рисуват и че имат възприятие за комизъм, се запретнаха да дават графично изражение на този антииконичен ентусиазъм. Над прогресивното общество още веднъж надвисна сянката на мракобесната черква, която се напъва да вкара вероучението в учебно заведение. А от най-мрачните кътчета на тази сянка занаднича русофилското лице на Патриарха.
Вижте в този момент, скъпи кръщелници. Точно за иконите човек не трябва да се изрича неопитен, както ненаситно прави секуларната интелигенция (иначе прочувствено профан по доста теми), не тъй като въпросът с иконите е нещо комплицирано, а тъй като е нещо доста остаряло, не е в оперативния дневен ред на обществото и човек би трябвало малко да уважи оттук-оттам. Иначе ще се учудва всякога, когато чуе, да речем, че богомилите са еретици.
Една от най-страшните ереси, наред с арианството в късната древност и икуменизма през днешния ден, е иконоборството (от 726 до 842 г.). Подема го византийската страна не без известни учредения, тъй като неукият народ доста постоянно изпадал в идолопоклонство, обожествявайки самите икони и почитайки тях, а не това, което изобразяват. Шиели облекла на иконите, правели ги кръстници на децата си и остъргвали по малко багра от тях, с цел да я прибавят към причастието. Точно както и арианите се тормозили, че елементарният народ не е в положение да осмисли тринитарния догмат и по този случай ще изпадне в многобожие. Но това, несъмнено, не прави арианите по-малко еретици, нито пък оправдава иконоборците.
Но по същността си битката срещу иконите е доста по-дълбока, тя е сатанинско дело, на процедура нарушава самата вяра, самата връзка с Бог, тъй като иконите, благи кръщелници, с изключение на всичко останало, са значим признак при молитвата ( на православните икони по разнообразни признаци).
Разгромът на иконоборството и възобновяване на иконопочитанието, за което са се борили ерудити от калибъра на Йоан Дамаскин, лишава повече от век и през днешния ден не инцидентно се празнува в първата неделя на Великия пост, наречена „ Тържество на православието “. Тоест без икони и без съответната респект към тях няма православие. Св. Йоан Дамаскин – един от най-големите бранители на иконопочитанието – споделя: „ Почитта, която се отдава на иконата, се възнася към първообраза. Който се покланя на иконата, се покланя на изобразения върху нея. “ („ Точно ревю на православната религия “, кн. IV, гл. 16).
За да имате вярно отношение към иконите, кръщелници мои, би трябвало да имате вярно отношение към молитвата (и аз имам вяра, че имате, другояче се написа на мен). Молитвата не е врънкане за едно или друго, даже това да са животът и здравето ни – Бог вижда и знае от какво се нуждаем. Разбира се, може да Го молите и за най-дребните неща, само че не с цел да узнае какво ви би трябвало (повтарям, че Той към този момент знае), а с цел да се докоснете до него с обич и примирение. Ако сред този и оня свят има някаква елементарна граница, някаква линия, която ги разделя, когато се молим, ние прекрачваме с единия крайник тази линия, към този момент не сме единствено в този свят, въпреки да сме от него. Молитвата е радушен диалог, нежно и боязливо общение сред творението и неговия Творец.
Както при всяко упражнение, било физическо или духовно, има някакви помощни детайли, по този начин и при молитвата. Такива са броеницата, кандилото, горящата свещ, осветените вода или елей, молитвеникът. Някой беше споделил, че когато се молим, ние се намираме в стая, а молитвата ни е птица, която се блъска в тавана и не може да отлети към небето. Изброените движимости оказват помощ на птицата да преодолее преградата и да се възнесе нагоре, натам, накъдето е отправена. Най-мощното „ пособие “ на молитвата е иконата. Когато се молиш и гледаш иконата в очите, започваш да виждаш оттатък нея. Питали ли сте се за какво на толкоз осквернени икони осквернителите са изчовъркали очите? За да ни се попречи да надникнем оттатък чертата, да надникнем в действителността, към която иконата, както и целият православен храм, е самобитен портал. Ето за какво иконата е един от най-свещените предмети в християнството.
В този ред на мисли, мои кръщелници клети, няма да се учудите, че в случай че някой реши да десакрализира (каква дума единствено!) християнството, да го лиши от святост, то ще посегне първо на иконите – със слово или деяние. После на храмовете, на владиците, на свещениците, на вярващите и така нататък Но както вие, като мои правилни кръщелници, знаете, светостта не се лишава току-тъй, тъй като тя е качество на Бог и на първо място на Бог, наред с неговата безначалност, безконечност, дълготърпеливост, многомилостивост и така нататък Бог е свят и свят е Бог. Освещаването се получава само от светостта на Бог и по този случай няма по какъв начин да бъде отнето.
А пък в случай че има водачи, които желаят да си сложат иконки в колите – няма по-хубаво от това. Но те ще си ги сложат от обич, по лично предпочитание, ще си ги купят, а няма да са им подхвърлени наред с отпадъци като плажни топки, козирки, писалки и ключодържатели, които нормално отлитат в боклука до час. Не вкарвайте популизма и в рекламата. Предостатъчно е в политиката и медиите.
А що се отнася до секуларния народен „ хайлайф “, то по въпросите на вярата, църквата и религията, на тяхното отношение към структурата и концепциите на обществото, на тяхното евентуално въздействие върху светската политическа власт, дано този „ хайлайф “ вдигне за момент глава от руските атеистични плакати от 20-те години на ХХ в., в които буйно се е втренчил. Освен това, мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Автор:
trud.bg
Питали ли сте се за какво на толкоз осквернени икони осквернителите са изчовъркали очите?
Великолепни, въпреки и малобройни, кръщелници мои! Ето, вашият излишен кръстник през днешния ден ще ви прочете дълга и скучна лекция за иконите. Защо се постанова да ви го причиня ли? Ами тъй като през последните дни интелектуалният и нравствен „ хайлайф “ на нацията по този въпрос се раздвои като змийски език, който безнадеждно опипва въздуха, с цел да откри опорна точка.
Когато Сливенският митрополит Арсений предизвести миряните да не одобряват нестинарите като православни, тъй като те явно не са, а на клира подреди: „ Забраняваме нестинарските игри да почват от православен храм и да се предоставят свети икони за тези кощунствени ритуали “, секуларната интелигенция скочи и сподели: „ Ама по какъв начин по този начин! Това е вековна традиция! Как по този начин гадната черква ще не разрешава на благите нестинари да правят ритуалите си от нейно име! Как ще ги лишава от иконите! А те, горките, в този момент с какво ще танцуват в заведенията за хранене по морето? “. Изкараха, че надали не иконите са национално благосъстояние, пъстра фолклорна традиция и Църквата няма никакво право да пречи на използването им за развлекателни цели. Тоест, демонстрираха нещо като своеобразно иконопочитание.
Не мога да ни ви кажа, скъпи кръщелници, колкото и болно да ми е, че това е същата интелигенция, която на 24 май (свв. Кирил и Методий по остарял стил) се скандализира от това, че Патриархът държи тирада, и възмутено попита какво общо по принцип има Църквата с този празник. И не го направиха редовите безименни хулители в обществените мрежи, а именити публицисти и нàучни служащи. Няма да се учудя, в случай че след няколко месеца същите попитат какво общо има Църквата с Коледа и за какво помрачава с киселата си интервенция този прекрасен празник на черни петъци и безпаметно преяждане.
Това за демократичното иконопочитание. Сега за либералното иконоборство. Разчу се по белия свят, че Министерство на вътрешните работи готви гениална информационно-сенсибилизационна (това ще рече изостряне на публичната сензитивност и ангажирането ѝ с даден значим проблем) акция като част от великата отечествена война против „ войната по пътищата “. Тази акция включвала детайли без разумна връзка между тях като плажни топки, кръгли иконички с магнитче за автомобил, писалки и още тям сходни дрънкулки. Тези детайли евентуално се планува да бъдат украсени с някакви графични детайли – лога и апели, – които внезапно ще снижат броя на злополуките и прегазените пешеходци. И като се разчу тая работа, секуларната интелигенция още веднъж скочи, единствено че този път срещу, а не в отбрана на иконите. Против плажните топки и химикалките не скочи. И аз си мисля, че в случай че нямаше намесени икони, никой нямаше да обърне внимание на следващия прост корупционен скандал.
И с такава тежест стартира да приказва секуларната интелигенция за кръглите петсантиметрови иконки с магнитче, че човек в първия миг можеше да остане с усещане, че става дума за грамадни иконища и надали не за фрески като тези в Сикстинската шапка, единствено че портативни.
Карикатуристи, които някой е излъгал, че могат да рисуват и че имат възприятие за комизъм, се запретнаха да дават графично изражение на този антииконичен ентусиазъм. Над прогресивното общество още веднъж надвисна сянката на мракобесната черква, която се напъва да вкара вероучението в учебно заведение. А от най-мрачните кътчета на тази сянка занаднича русофилското лице на Патриарха.
Вижте в този момент, скъпи кръщелници. Точно за иконите човек не трябва да се изрича неопитен, както ненаситно прави секуларната интелигенция (иначе прочувствено профан по доста теми), не тъй като въпросът с иконите е нещо комплицирано, а тъй като е нещо доста остаряло, не е в оперативния дневен ред на обществото и човек би трябвало малко да уважи оттук-оттам. Иначе ще се учудва всякога, когато чуе, да речем, че богомилите са еретици.
Една от най-страшните ереси, наред с арианството в късната древност и икуменизма през днешния ден, е иконоборството (от 726 до 842 г.). Подема го византийската страна не без известни учредения, тъй като неукият народ доста постоянно изпадал в идолопоклонство, обожествявайки самите икони и почитайки тях, а не това, което изобразяват. Шиели облекла на иконите, правели ги кръстници на децата си и остъргвали по малко багра от тях, с цел да я прибавят към причастието. Точно както и арианите се тормозили, че елементарният народ не е в положение да осмисли тринитарния догмат и по този случай ще изпадне в многобожие. Но това, несъмнено, не прави арианите по-малко еретици, нито пък оправдава иконоборците.
Но по същността си битката срещу иконите е доста по-дълбока, тя е сатанинско дело, на процедура нарушава самата вяра, самата връзка с Бог, тъй като иконите, благи кръщелници, с изключение на всичко останало, са значим признак при молитвата ( на православните икони по разнообразни признаци).
Разгромът на иконоборството и възобновяване на иконопочитанието, за което са се борили ерудити от калибъра на Йоан Дамаскин, лишава повече от век и през днешния ден не инцидентно се празнува в първата неделя на Великия пост, наречена „ Тържество на православието “. Тоест без икони и без съответната респект към тях няма православие. Св. Йоан Дамаскин – един от най-големите бранители на иконопочитанието – споделя: „ Почитта, която се отдава на иконата, се възнася към първообраза. Който се покланя на иконата, се покланя на изобразения върху нея. “ („ Точно ревю на православната религия “, кн. IV, гл. 16).
За да имате вярно отношение към иконите, кръщелници мои, би трябвало да имате вярно отношение към молитвата (и аз имам вяра, че имате, другояче се написа на мен). Молитвата не е врънкане за едно или друго, даже това да са животът и здравето ни – Бог вижда и знае от какво се нуждаем. Разбира се, може да Го молите и за най-дребните неща, само че не с цел да узнае какво ви би трябвало (повтарям, че Той към този момент знае), а с цел да се докоснете до него с обич и примирение. Ако сред този и оня свят има някаква елементарна граница, някаква линия, която ги разделя, когато се молим, ние прекрачваме с единия крайник тази линия, към този момент не сме единствено в този свят, въпреки да сме от него. Молитвата е радушен диалог, нежно и боязливо общение сред творението и неговия Творец.
Както при всяко упражнение, било физическо или духовно, има някакви помощни детайли, по този начин и при молитвата. Такива са броеницата, кандилото, горящата свещ, осветените вода или елей, молитвеникът. Някой беше споделил, че когато се молим, ние се намираме в стая, а молитвата ни е птица, която се блъска в тавана и не може да отлети към небето. Изброените движимости оказват помощ на птицата да преодолее преградата и да се възнесе нагоре, натам, накъдето е отправена. Най-мощното „ пособие “ на молитвата е иконата. Когато се молиш и гледаш иконата в очите, започваш да виждаш оттатък нея. Питали ли сте се за какво на толкоз осквернени икони осквернителите са изчовъркали очите? За да ни се попречи да надникнем оттатък чертата, да надникнем в действителността, към която иконата, както и целият православен храм, е самобитен портал. Ето за какво иконата е един от най-свещените предмети в християнството.
В този ред на мисли, мои кръщелници клети, няма да се учудите, че в случай че някой реши да десакрализира (каква дума единствено!) християнството, да го лиши от святост, то ще посегне първо на иконите – със слово или деяние. После на храмовете, на владиците, на свещениците, на вярващите и така нататък Но както вие, като мои правилни кръщелници, знаете, светостта не се лишава току-тъй, тъй като тя е качество на Бог и на първо място на Бог, наред с неговата безначалност, безконечност, дълготърпеливост, многомилостивост и така нататък Бог е свят и свят е Бог. Освещаването се получава само от светостта на Бог и по този случай няма по какъв начин да бъде отнето.
А пък в случай че има водачи, които желаят да си сложат иконки в колите – няма по-хубаво от това. Но те ще си ги сложат от обич, по лично предпочитание, ще си ги купят, а няма да са им подхвърлени наред с отпадъци като плажни топки, козирки, писалки и ключодържатели, които нормално отлитат в боклука до час. Не вкарвайте популизма и в рекламата. Предостатъчно е в политиката и медиите.
А що се отнася до секуларния народен „ хайлайф “, то по въпросите на вярата, църквата и религията, на тяхното отношение към структурата и концепциите на обществото, на тяхното евентуално въздействие върху светската политическа власт, дано този „ хайлайф “ вдигне за момент глава от руските атеистични плакати от 20-те години на ХХ в., в които буйно се е втренчил. Освен това, мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Автор:
trud.bg
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ