Между 100 и 120 дни в годината българчетата не са на училище
Най-много си почиват децата в Малта – 135 дни, а минимум в Дания, Норвегия и Нидерландия – по-малко от 90 дни
Дни преди началото на новата образователна година, за последно насочваме взор обратно към лятната почивка. Колко почиваха българските възпитаници, по-дълги ли са техните ваканции спрямо тези на връстниците им в останалите европейски страни и води ли по-големият брой образователни дни до по-добри резултати в учебно заведение? Отговорите в " Числата на седмицата “ по Нова телевизия.
За да разберем по какъв начин е проведено времето на учениците в Европа, ще съпоставим ваканциите, които имат децата в 37 страни. Освен страните от общността, ще включим още няколко, включително и прилежащите ни Северна Македония, Сърбия и Турция. В по-голямата част от просветителните системи, учебната година стартира през първата половина на септември. В множеството случаи – на 1 септември.
В няколко страни от Северна Европа учениците потеглят на учебно заведение през август, като първи са децата във Финландия, за които тази образователна година стартира още на 8 август. Последни в класната стая влизат в Малта. Това се случва всяка последна сряда на септември. Преди тях се нареждаме ние. Само у нас и в Люксембург датата на първия образователен ден е 15 септември. В няколко страни учениците потеглят на учебно заведение по друго време, заради районни разлики или пък заради липса на строго закрепена дата, която всяка година се мени.
А каква част от годината са във почивка и къде сме ние? Според изчисленията на Европейската комисия, децата ни не вървят на учебно заведение приблизително сред 100 и 120 дни годишно. Неучебните дни за българските възпитаници са по-малко от междинното за Европа. Най-много си почиват децата в Малта – 135 дни, а минимум в Дания, Норвегия и Нидерландия – по-малко от 90 дни. Дължината на ваканциите през годината е разпределена най-равномерно Лихтенщайн. А в Австрия, Португалия, Румъния и Албания излизат във почивка най-често. 11 пъти през годината там не вървят на учебно заведение по разнообразни мотиви. Най-малко ваканции имат турските възпитаници – 4. А тези на нашите деца са 5 – есенна, коледна, междусрочна, пролетна и лятна.
Продължителността на лятната почивка варира в другите страни, като тук-там се разграничава даже от район на район. Има значение и в кой клас са децата. Средната ѝ дължина е сред 9 и 12 седмици, в България са 11. Най-дълга лятна почивка имат в Латвия, Малта и някои елементи на Италия. Най-късата е тя в Дания, Нидерландия, Лихтенщайн, както и елементи от Германия и Швейцария – едвам 6 седмици.
Има ли обаче отношение дължината на ваканциите към постигнатите резултати в учебно заведение? От Европейската комисия се пробват да отговорят на този въпрос като съпоставят резултатите отпреди няколко години, получени на тестванията за функционална просветеност PISA, които 15-годишните възпитаници в Европа поставят. Ето и извода, до който стигат. Препоръчителните образователни часове по математика, са към 1100. Въпреки че часовете, които имат в Естония и Финландия са по-малко от това, малко над 900, точно учениците в тези две страни реализират най-високи резултати на теста. Във Франция и Люксембург например имат много повече часове, само че техните резултати са по-слаби – към междинните. Най-ниски резултати са получили учениците в Кипър и България.
Ето и още една позиция по тематиката " дължина на образователно време " – тази на учителите. По данни на Организацията за икономическо съдействие и развиване, чийто годишен отчет за образованието беше показан през вчерашния ден, учителите у нас преподават по-малко време спрямо сътрудниците си в Европа.
Средно към 500 часа годишно в гимназиалния стадий и 400 часа, в случай че са ангажирани в главното обучение. Така заемаме последното място, което разделяме с Латвия. За съпоставяне, най-работещи са учителите в Литва, които преподават сред 800 и 900 часа на година. Голямата разлика сред двете прибалтийски страни е изненадваща, поради сходните резултати, които нормално означават в сходни ранглисти.
Дни преди началото на новата образователна година, за последно насочваме взор обратно към лятната почивка. Колко почиваха българските възпитаници, по-дълги ли са техните ваканции спрямо тези на връстниците им в останалите европейски страни и води ли по-големият брой образователни дни до по-добри резултати в учебно заведение? Отговорите в " Числата на седмицата “ по Нова телевизия.
За да разберем по какъв начин е проведено времето на учениците в Европа, ще съпоставим ваканциите, които имат децата в 37 страни. Освен страните от общността, ще включим още няколко, включително и прилежащите ни Северна Македония, Сърбия и Турция. В по-голямата част от просветителните системи, учебната година стартира през първата половина на септември. В множеството случаи – на 1 септември.
В няколко страни от Северна Европа учениците потеглят на учебно заведение през август, като първи са децата във Финландия, за които тази образователна година стартира още на 8 август. Последни в класната стая влизат в Малта. Това се случва всяка последна сряда на септември. Преди тях се нареждаме ние. Само у нас и в Люксембург датата на първия образователен ден е 15 септември. В няколко страни учениците потеглят на учебно заведение по друго време, заради районни разлики или пък заради липса на строго закрепена дата, която всяка година се мени.
А каква част от годината са във почивка и къде сме ние? Според изчисленията на Европейската комисия, децата ни не вървят на учебно заведение приблизително сред 100 и 120 дни годишно. Неучебните дни за българските възпитаници са по-малко от междинното за Европа. Най-много си почиват децата в Малта – 135 дни, а минимум в Дания, Норвегия и Нидерландия – по-малко от 90 дни. Дължината на ваканциите през годината е разпределена най-равномерно Лихтенщайн. А в Австрия, Португалия, Румъния и Албания излизат във почивка най-често. 11 пъти през годината там не вървят на учебно заведение по разнообразни мотиви. Най-малко ваканции имат турските възпитаници – 4. А тези на нашите деца са 5 – есенна, коледна, междусрочна, пролетна и лятна.
Продължителността на лятната почивка варира в другите страни, като тук-там се разграничава даже от район на район. Има значение и в кой клас са децата. Средната ѝ дължина е сред 9 и 12 седмици, в България са 11. Най-дълга лятна почивка имат в Латвия, Малта и някои елементи на Италия. Най-късата е тя в Дания, Нидерландия, Лихтенщайн, както и елементи от Германия и Швейцария – едвам 6 седмици.
Има ли обаче отношение дължината на ваканциите към постигнатите резултати в учебно заведение? От Европейската комисия се пробват да отговорят на този въпрос като съпоставят резултатите отпреди няколко години, получени на тестванията за функционална просветеност PISA, които 15-годишните възпитаници в Европа поставят. Ето и извода, до който стигат. Препоръчителните образователни часове по математика, са към 1100. Въпреки че часовете, които имат в Естония и Финландия са по-малко от това, малко над 900, точно учениците в тези две страни реализират най-високи резултати на теста. Във Франция и Люксембург например имат много повече часове, само че техните резултати са по-слаби – към междинните. Най-ниски резултати са получили учениците в Кипър и България.
Ето и още една позиция по тематиката " дължина на образователно време " – тази на учителите. По данни на Организацията за икономическо съдействие и развиване, чийто годишен отчет за образованието беше показан през вчерашния ден, учителите у нас преподават по-малко време спрямо сътрудниците си в Европа.
Средно към 500 часа годишно в гимназиалния стадий и 400 часа, в случай че са ангажирани в главното обучение. Така заемаме последното място, което разделяме с Латвия. За съпоставяне, най-работещи са учителите в Литва, които преподават сред 800 и 900 часа на година. Голямата разлика сред двете прибалтийски страни е изненадваща, поради сходните резултати, които нормално означават в сходни ранглисти.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ