Равносметката от 52 седмици война frognews.bg
Най-малкото тогава този акт е предшестван от интернационално съглашение, което развързва ръцете на Германия. Агресията се води с авансово и настоящо съдействие сред нацистка Германия и Съветска Русия. През 2022 година обаче Русия няма ничия поддръжка. Преди 1939 година в края на септември с Мюнхенското съглашение сред Германия, Обединеното кралство, Франция и Италия на първата е предоставено " правото " да анексира чехословашката Судетска област, където живеят най-вече германци - над три милиона души.
Споразумението опонира на някои предходни интернационалните контракти, само че с него те са прекъснати. През 1938-1939 година на немското общество е поднесено идеологическото опрощение на " нуждата от виталното пространство ", което може да бъде открито само на изток.
За съветското публично мнение в края на 2021 и началото на 2022 година обаче такова опрощение няма и не е поднесено. Официалната отбрана на експанзията е по-скоро сходна на реториката Германия преди анексирането на Австрия или Аншлуса - присъединението ѝ към Третия Райх.
Водещ мотив на Кремъл в началото беше " грижата " за Украйна и украинците, които хем били изкуствена страна, хем попаднали под непознато вражеско въздействие и би трябвало със специфична интервенция да бъдат извадени от лапите на " груповия Запад ". Към днешна дата от " грижата " не е останал даже спомен, съветската войска е въвлечена в закононарушения, а издаващият заповеди президент на Русия продължава да твърди, че агресорът е точно НАТО. А неговата война е мир.
С какво тази война е друга от всички останали
Първоначално оттатък Украйна (а ненапълно и в Киев) като че ли преобладаваше предчувствието за бърза победа на агресора. Това въодушевление елементарно може да се реконструира по изявленията в интернет. Но то по интензитет е по-несъществено от шока, провокиран от Русия с нападението ѝ против Украйна. Този потрес произтича от няколко условия. Ето късият им лист. В него не може да се дефинира кои стечения на условия са по-значителни или по-неочаквани.
Войната де факто и де юре стартира с анексията на Крим и продължава с признаването от Русия на " националните републики " в източната част на страната. Обосноваването на военните дейности на Русия след 24 февруари 2022 година е толкоз неуместно, че светът не може да го разбере.
То наподобяват на похватите на Хитлер, Гьобелс, Гьоринг и Хес да упрекват другите в това, което те самите подхващат през 1939 - 1941 година " Войната е мир. " Само в Източна Европа схващат (макар и не всички) какво значи " денацификация " на Украйна - изтребване на демократично откритите права и свободи, дружно с техните поддръжници.
Агресията на Русия не е провокирана. Но войната се разпростира в Европа, която е привикнала на мир и успокоение. След 2014 година мнозина привиждат мълчешком " Мюнхенско решение " - високомерен е Крим и някакви територийки, само че от Русия не престават да купуват сила и запаси и не престават да влагат в предприятия на нейна територия, издигнат е мост до полуострова, заселени са хора на мястото на напусналите и изгонените. Осем години агресорът наподобява удовлетворен.
Русия е страна, която след Втората международна война завзема територии на прилежащи страни. Русия е и член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, неговите членове са по правилник поръчител на предотвратяването на войни, правото на отбрана против експанзия, санкциониране на агресора и въобще по план са крепители на така наречен " международен ред ".
Други страни от този съвет също са взели участие във войни и военни дейности или са подкрепяли воюващи страни. Но в никакъв случай не са завземали територии. В последна сметка редът постоянно е бил преучредяван, а вредите - възмездявани, доколкото е допустимо.
След 1946 година имперските и междудържавните войни на процедура изчезват, войните са по-често цивилен, вътрешнодържавни - със странична или без външна интервенция. Успешните държавни преврати след 2016 година изчезват даже в Африка. А за Украйна се допуска, че заради общото руско минало Кремъл или знае всичко, или управлява разположението на силите.
За Кремъл нахлуването в Украйна в действителност се привижда като Аншлуса на Австрия от 13 март 1938 година или като повтаряне на завземането на Чехословакия през август 1968 година - марш на скок до или десант в столицата без основна опозиция.
По данни на Международния валутен фонд (МВФ) отбранителните и обвързваните с тях промишлени разноски на Русия са два до три пъти над тези в Източна Европа от средата на 1990-те, тези на Украйна са още по-незначителни до анексирането на Крим, а след 2015 година са приблизително два пъти по-ниски като дял от брутния вътрешен артикул (БВП).
Перспективата за значими наказания за Кремъл наподобява едва евентуална, най-много заради опита от 2008 година (войната против Грузия), относителната независимост на деяние в Сирия (в поддръжка на Башар Асад) и, несъмнено, мекотата на глобите във връзка анексирането на Крим и поддръжката за марионетните национални републики в Източна Украйна.
Освен член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, Руската федерация е и един от гарантите на независимостта на Украйна по силата на Будапещенският меморандум от 5 декември 1994 година
Според него Русия дружно със Съединени американски щати и Англия се задължават да пазят независимостта, суверенитета и граници на Украйна, да се въздържат от опасност за потреблението на мощ против териториалната целокупност или политическата й самостоятелност, да се въздържат от икономическа насила по отношение на Украйна, да не употребяват нуклеарно оръжие против нея и " да търсят с незабавни дейности в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.., в случай че Украйна се трансформира в жертва на акт на експанзия или обект на опасност от експанзия " с такова оръжие и да се съветват взаимно, когато осъществяването на тези отговорности е застрашено.
През юли 1990 към момента руският парламент на Украйна приема декларация за самостоятелност и афишира желание страната да стане " непрекъснато неутрална страна, която не взе участие във военни блокове " и няма да приема, нито да създава, нито да набира нуклеарни оръжия.
Германия през 1939 година не е обвързана с сходни отговорности. Полша е в съюз с Англия и Франция, само че отбраната ѝ е невъзможна, заради осъществяването на пакта Молотов-Рибентроп.
Страх от болест
Икономически триумфът на войната на Русия също не наподобява евентуален.
Правителството в Киев не просто усилва разноските за защита, само че покачва и тяхното качество, отбранителния си потенциал. В това начинание то се употребява с цялостната поддръжка на украинското население.
Единственият налог, който те заплащат съгласно всички условия на закона, е военният налог - 1.5% от всеки приход (при плосък налог върху приходите от 18%). Само този факт е задоволителен, с цел да се допусна, че отбраната против плануваната експанзия ще активизира поддръжка за държавното управление.
През 2021 година даже се възнамерява унищожаване на военния налог. Замисълът обаче беше зарязан заради скупчването на съветски войски на източната граница. Да предположиш, че народ, който прецизно заплаща боен налог, няма да окаже опозиция, е цялостна нелепост. Невежеството е също мощ, която тласка Русия към експанзия.
От 2013 година насетне стопанският капацитет на Русия се свива. Нейната стопанска система от ниво на Брутният вътрешен продукт почти равно на две трети от Брутният вътрешен продукт на Германия изостава до една трета, а спрямо Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз стопанската система на Русия е 10 пъти по-слаба.
В допълнение към това приходите в държавния бюджет на федерацията зависят от износа на енергийни първични материали най-много към Европа. Те са с добра вероятност през 2021 година заради възобновяване на стопанската система на Европейски Съюз след пандемията. Но да се допуска, че една 10-11 пъти по-мощна стопанска система с съвсем три пъти по-висок Брутният вътрешен продукт на човек от популацията като европейската няма да може да си разреши да търси и откри различни доставки на сила и първични материали е, меко казано, безразсъдно.
Обществените и политическите претекстове на експанзия също изглеждаха неразбираеми. Единственият забележим дразнител е триумфът на Украйна на попрището на стопанската система и политиката.
Според последния годишен отчет за благосъстоянието на Креди Суис, от 2000 до 2021 година благосъстоянието на възрастните жители на Украйна се е нараснало 22.3 пъти, а на тези на Русия - 12.4 пъти. При разнообразни насочни точки и общо чувство за неправда на разпределението. През 2012 година една четвърт от приходите в Украйна идват от Европейски Съюз, колкото и от Русия, измерени през износа. През 2013 година износът за Европейски Съюз изпреварва този за Русия. През 2021 година съветският доход за украинците е към този момент единствено една осма от европейския.
За 20 години Украйна сменя пет надарени и самонаправили се президенти, определени от жителите. В Русия нещата стоят иначе. Там е единствено Путин. Той в началото е назначен и стяга юздите на държавното ръководство върху публичния живот. По индикаторите за либералност на ръководството, икономическа, човешка независимост и господство на закона Украйна в пъти усъвършенства своята ранглиста. Изборите, словото и бизнесът са свободни. Русия стои в групата на най-лошо представящите се страни. Президентът е олигарх на всички олигарси.
Примерът на Украйна, както и този на Грузия е инфекциозен. Затова и Кремъл подхваща дейности против тях. Войната е израз на боязън от политическа болест.
Разходите за помощ на Украйна са вложения в бъдещо богатство
Ако Русия победи в тази война или резервира завладените територии с някаква форма на помирение, нови войни чакат Европа и света в бъдеще. Примерът ѝ ще въодушеви други диктатори. И самата Русия да продължава експанзията в Украйна и другаде.
От януари предходната година до януари тази година, общата помощ за Украйна е малко над 10 милиарда евро на месец (122 милиарда от началото на войната), тази от Съединени американски щати е 0.3% от Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати, а тази от Европейски Съюз - 0.2% от Брутният вътрешен продукт. Това са пренебрежими разноски. Те са влагане в бъдещото богатство на Европа, Северна Америка, Япония, Тайван, Нова Зеландия, Турция, Южна Корея и останалия свят. То може да бъде обезпечено единствено при победа на Украйна, т.е. освобождение на завзетите територии. Възстановяването на Украйна ще изисква 5-6 пъти повече средства от предоставената до момента помощ.
В същото време директните икономически загуби на Русия от войната наподобяват пренебрежимо малко. Загиналите на фронта, ранените и самоевакуиралите заради готовност няма да могат да вземат участие. Загубата на Брутният вътрешен продукт (оценена съгласно украински данни) единствено заради това е почти 14 милиарда щатски $ или под 1% от Брутният вътрешен продукт на страната към днешна дата.
Проблем е финансирането на войната при загуба на животи (16% от персоналния състав, 25% от танкове и по 20% от бронираните машини, самолети и хеликоптери). Но украинската войска е четири път по-малобройна от тази на Руската федерация.
Проблем е и финансирането на войната при разширяващи се наказания. Актът на въвеждането им е от началото на войната през 2014 година и те се уголемяват. 1400 задгранични компании са декларирали желание да изоставен. Това явно не може да стане от единия ден за другия. Активите им биват поемани от локални компании, работата им към този момент поддържа стопанската система на Русия. Реалният проблем е загубата на пазари на природен газ (46%) и нефт (16%) към края на декември 2022 година
Индия и Китай не могат да поемат ресурса, който преди беше насочван към Европа. Това се случва заради механически аргументи, само че и заради нерешителност. Никой не е подготвен да загуби пазарите на Европейски Съюз и Северна Америка. Русия е в изолираност освен тук, само че и в Азия, и световно.
Това състояние не може да се промени в интерес на Кремъл. За украинците свободите им са въпрос на живот и гибел. Войната се води на нейна територия. Цената е над 7200 починали цивилни жители (7% от които деца), над 12 000 ранени (8-9% деца) и почти 14 милиона разселени и емигрирали. Отказът на поддръжка за Украйна е поддръжка за Русия и човешките животи, които тя жъне в полята на Украйна.
" Свободна Европа "
Споразумението опонира на някои предходни интернационалните контракти, само че с него те са прекъснати. През 1938-1939 година на немското общество е поднесено идеологическото опрощение на " нуждата от виталното пространство ", което може да бъде открито само на изток.
За съветското публично мнение в края на 2021 и началото на 2022 година обаче такова опрощение няма и не е поднесено. Официалната отбрана на експанзията е по-скоро сходна на реториката Германия преди анексирането на Австрия или Аншлуса - присъединението ѝ към Третия Райх.
Водещ мотив на Кремъл в началото беше " грижата " за Украйна и украинците, които хем били изкуствена страна, хем попаднали под непознато вражеско въздействие и би трябвало със специфична интервенция да бъдат извадени от лапите на " груповия Запад ". Към днешна дата от " грижата " не е останал даже спомен, съветската войска е въвлечена в закононарушения, а издаващият заповеди президент на Русия продължава да твърди, че агресорът е точно НАТО. А неговата война е мир.
С какво тази война е друга от всички останали
Първоначално оттатък Украйна (а ненапълно и в Киев) като че ли преобладаваше предчувствието за бърза победа на агресора. Това въодушевление елементарно може да се реконструира по изявленията в интернет. Но то по интензитет е по-несъществено от шока, провокиран от Русия с нападението ѝ против Украйна. Този потрес произтича от няколко условия. Ето късият им лист. В него не може да се дефинира кои стечения на условия са по-значителни или по-неочаквани.
Войната де факто и де юре стартира с анексията на Крим и продължава с признаването от Русия на " националните републики " в източната част на страната. Обосноваването на военните дейности на Русия след 24 февруари 2022 година е толкоз неуместно, че светът не може да го разбере.
То наподобяват на похватите на Хитлер, Гьобелс, Гьоринг и Хес да упрекват другите в това, което те самите подхващат през 1939 - 1941 година " Войната е мир. " Само в Източна Европа схващат (макар и не всички) какво значи " денацификация " на Украйна - изтребване на демократично откритите права и свободи, дружно с техните поддръжници.
Агресията на Русия не е провокирана. Но войната се разпростира в Европа, която е привикнала на мир и успокоение. След 2014 година мнозина привиждат мълчешком " Мюнхенско решение " - високомерен е Крим и някакви територийки, само че от Русия не престават да купуват сила и запаси и не престават да влагат в предприятия на нейна територия, издигнат е мост до полуострова, заселени са хора на мястото на напусналите и изгонените. Осем години агресорът наподобява удовлетворен.
Русия е страна, която след Втората международна война завзема територии на прилежащи страни. Русия е и член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, неговите членове са по правилник поръчител на предотвратяването на войни, правото на отбрана против експанзия, санкциониране на агресора и въобще по план са крепители на така наречен " международен ред ".
Други страни от този съвет също са взели участие във войни и военни дейности или са подкрепяли воюващи страни. Но в никакъв случай не са завземали територии. В последна сметка редът постоянно е бил преучредяван, а вредите - възмездявани, доколкото е допустимо.
След 1946 година имперските и междудържавните войни на процедура изчезват, войните са по-често цивилен, вътрешнодържавни - със странична или без външна интервенция. Успешните държавни преврати след 2016 година изчезват даже в Африка. А за Украйна се допуска, че заради общото руско минало Кремъл или знае всичко, или управлява разположението на силите.
За Кремъл нахлуването в Украйна в действителност се привижда като Аншлуса на Австрия от 13 март 1938 година или като повтаряне на завземането на Чехословакия през август 1968 година - марш на скок до или десант в столицата без основна опозиция.
По данни на Международния валутен фонд (МВФ) отбранителните и обвързваните с тях промишлени разноски на Русия са два до три пъти над тези в Източна Европа от средата на 1990-те, тези на Украйна са още по-незначителни до анексирането на Крим, а след 2015 година са приблизително два пъти по-ниски като дял от брутния вътрешен артикул (БВП).
Перспективата за значими наказания за Кремъл наподобява едва евентуална, най-много заради опита от 2008 година (войната против Грузия), относителната независимост на деяние в Сирия (в поддръжка на Башар Асад) и, несъмнено, мекотата на глобите във връзка анексирането на Крим и поддръжката за марионетните национални републики в Източна Украйна.
Освен член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, Руската федерация е и един от гарантите на независимостта на Украйна по силата на Будапещенският меморандум от 5 декември 1994 година
Според него Русия дружно със Съединени американски щати и Англия се задължават да пазят независимостта, суверенитета и граници на Украйна, да се въздържат от опасност за потреблението на мощ против териториалната целокупност или политическата й самостоятелност, да се въздържат от икономическа насила по отношение на Украйна, да не употребяват нуклеарно оръжие против нея и " да търсят с незабавни дейности в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.., в случай че Украйна се трансформира в жертва на акт на експанзия или обект на опасност от експанзия " с такова оръжие и да се съветват взаимно, когато осъществяването на тези отговорности е застрашено.
През юли 1990 към момента руският парламент на Украйна приема декларация за самостоятелност и афишира желание страната да стане " непрекъснато неутрална страна, която не взе участие във военни блокове " и няма да приема, нито да създава, нито да набира нуклеарни оръжия.
Германия през 1939 година не е обвързана с сходни отговорности. Полша е в съюз с Англия и Франция, само че отбраната ѝ е невъзможна, заради осъществяването на пакта Молотов-Рибентроп.
Страх от болест
Икономически триумфът на войната на Русия също не наподобява евентуален.
Правителството в Киев не просто усилва разноските за защита, само че покачва и тяхното качество, отбранителния си потенциал. В това начинание то се употребява с цялостната поддръжка на украинското население.
Единственият налог, който те заплащат съгласно всички условия на закона, е военният налог - 1.5% от всеки приход (при плосък налог върху приходите от 18%). Само този факт е задоволителен, с цел да се допусна, че отбраната против плануваната експанзия ще активизира поддръжка за държавното управление.
През 2021 година даже се възнамерява унищожаване на военния налог. Замисълът обаче беше зарязан заради скупчването на съветски войски на източната граница. Да предположиш, че народ, който прецизно заплаща боен налог, няма да окаже опозиция, е цялостна нелепост. Невежеството е също мощ, която тласка Русия към експанзия.
От 2013 година насетне стопанският капацитет на Русия се свива. Нейната стопанска система от ниво на Брутният вътрешен продукт почти равно на две трети от Брутният вътрешен продукт на Германия изостава до една трета, а спрямо Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз стопанската система на Русия е 10 пъти по-слаба.
В допълнение към това приходите в държавния бюджет на федерацията зависят от износа на енергийни първични материали най-много към Европа. Те са с добра вероятност през 2021 година заради възобновяване на стопанската система на Европейски Съюз след пандемията. Но да се допуска, че една 10-11 пъти по-мощна стопанска система с съвсем три пъти по-висок Брутният вътрешен продукт на човек от популацията като европейската няма да може да си разреши да търси и откри различни доставки на сила и първични материали е, меко казано, безразсъдно.
Обществените и политическите претекстове на експанзия също изглеждаха неразбираеми. Единственият забележим дразнител е триумфът на Украйна на попрището на стопанската система и политиката.
Според последния годишен отчет за благосъстоянието на Креди Суис, от 2000 до 2021 година благосъстоянието на възрастните жители на Украйна се е нараснало 22.3 пъти, а на тези на Русия - 12.4 пъти. При разнообразни насочни точки и общо чувство за неправда на разпределението. През 2012 година една четвърт от приходите в Украйна идват от Европейски Съюз, колкото и от Русия, измерени през износа. През 2013 година износът за Европейски Съюз изпреварва този за Русия. През 2021 година съветският доход за украинците е към този момент единствено една осма от европейския.
За 20 години Украйна сменя пет надарени и самонаправили се президенти, определени от жителите. В Русия нещата стоят иначе. Там е единствено Путин. Той в началото е назначен и стяга юздите на държавното ръководство върху публичния живот. По индикаторите за либералност на ръководството, икономическа, човешка независимост и господство на закона Украйна в пъти усъвършенства своята ранглиста. Изборите, словото и бизнесът са свободни. Русия стои в групата на най-лошо представящите се страни. Президентът е олигарх на всички олигарси.
Примерът на Украйна, както и този на Грузия е инфекциозен. Затова и Кремъл подхваща дейности против тях. Войната е израз на боязън от политическа болест.
Разходите за помощ на Украйна са вложения в бъдещо богатство
Ако Русия победи в тази война или резервира завладените територии с някаква форма на помирение, нови войни чакат Европа и света в бъдеще. Примерът ѝ ще въодушеви други диктатори. И самата Русия да продължава експанзията в Украйна и другаде.
От януари предходната година до януари тази година, общата помощ за Украйна е малко над 10 милиарда евро на месец (122 милиарда от началото на войната), тази от Съединени американски щати е 0.3% от Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати, а тази от Европейски Съюз - 0.2% от Брутният вътрешен продукт. Това са пренебрежими разноски. Те са влагане в бъдещото богатство на Европа, Северна Америка, Япония, Тайван, Нова Зеландия, Турция, Южна Корея и останалия свят. То може да бъде обезпечено единствено при победа на Украйна, т.е. освобождение на завзетите територии. Възстановяването на Украйна ще изисква 5-6 пъти повече средства от предоставената до момента помощ.
В същото време директните икономически загуби на Русия от войната наподобяват пренебрежимо малко. Загиналите на фронта, ранените и самоевакуиралите заради готовност няма да могат да вземат участие. Загубата на Брутният вътрешен продукт (оценена съгласно украински данни) единствено заради това е почти 14 милиарда щатски $ или под 1% от Брутният вътрешен продукт на страната към днешна дата.
Проблем е финансирането на войната при загуба на животи (16% от персоналния състав, 25% от танкове и по 20% от бронираните машини, самолети и хеликоптери). Но украинската войска е четири път по-малобройна от тази на Руската федерация.
Проблем е и финансирането на войната при разширяващи се наказания. Актът на въвеждането им е от началото на войната през 2014 година и те се уголемяват. 1400 задгранични компании са декларирали желание да изоставен. Това явно не може да стане от единия ден за другия. Активите им биват поемани от локални компании, работата им към този момент поддържа стопанската система на Русия. Реалният проблем е загубата на пазари на природен газ (46%) и нефт (16%) към края на декември 2022 година
Индия и Китай не могат да поемат ресурса, който преди беше насочван към Европа. Това се случва заради механически аргументи, само че и заради нерешителност. Никой не е подготвен да загуби пазарите на Европейски Съюз и Северна Америка. Русия е в изолираност освен тук, само че и в Азия, и световно.
Това състояние не може да се промени в интерес на Кремъл. За украинците свободите им са въпрос на живот и гибел. Войната се води на нейна територия. Цената е над 7200 починали цивилни жители (7% от които деца), над 12 000 ранени (8-9% деца) и почти 14 милиона разселени и емигрирали. Отказът на поддръжка за Украйна е поддръжка за Русия и човешките животи, които тя жъне в полята на Украйна.
" Свободна Европа "
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ