Най-малко три четвърти от човешкия геном се състоят от нефункционална,

Най-малко три четвърти от човешкия геном се състоят от нефункционална, нежелана ДНК, съгласно ново изследване, като действителният % евентуално ще бъде даже по-голям от този.

Откакто Уотсън и Крик откриха структурата на двойната серпантина на ДНК през 50-те години на предишния век, учените разискват каква част от генома е повода ти да си ти – а в този момент постепенен биолог споделя, че отговорът на загадката се крие в базова математика.

Дан Граур от университета в Хюстън пресмята, че функционалната част на човешкия геном евентуално съставлява единствено към 10 до 15 % от общата ни ДНК, като горната граница е 25 %.

Останалата част от нашия геном – някъде сред към 75 до 90 % от нашата ДНК – е това, което се назовава нежелана ДНК: не безусловно нездравословна или токсична генетична материя, само че безполезни, изкривени нуклеотидни последователности, които не са функционални във връзка с кодирането на протеини, значимите химически реакции, които се случват в нашите тела.

Обосновката на модела на Граур се основава на метода, по който разновидностите се промъкват в ДНК и по какъв начин като тип ние открояваме тези разновидности тъй че да извлечем изгода от тях.

Тези типове генетични разновидности, наречени нездравословни разновидности, се появяват в нашия геном с течение на времето – в някои елементи на нашия генетичен код се реалокират или пренареждат четирите химически бази, които сформират ДНК – аденин, цитозин, гуанин и тимин.

Когато се случват разновидности в нежелана ДНК, те се смятат за неутрални – защото този генетичен код не прави нищо, по този начин или другояче – само че когато се появят разновидности на функционалната ни ДНК, те постоянно могат да бъдат нездравословни и даже смъртоносни, да кодират здрави тъкани и биологични процеси.

На тази основа е по-добре за нашите еволюционни вероятности, в случай че по-малко от нашата ДНК е функционална, тъй като по-малко от нея е изложена на риск от разновидност и надлежно увеличените шансове за ранна гибел, които тя провокира.

При изчисленията на Граур, поради риска от нездравословни разновидности за оцеляването на типовете от една страна – и известната непоклатимост на популацията и честотата на възпроизвеждане в човешката история от друга – границата на функционалната ДНК би трябвало да бъде доста ниска.

В противоположен случай рисковите разновидности ще продължат да се подреждат, което значи, че ще би трябвало да произведем необикновено огромен брой потомци поради дребния % здрави и годни за оцеляване.

„ При догатката за 100% функционалност и диапазона на нездравословните разновидности, употребявани в това проучване, поддържането на непрекъснат размер на популацията би наложило всяка двойка да създава приблизително най-малко 24 и най-много 5 × 1053 деца “, написа той.

Разбира се, никой различен с изключение на креационистите не има вяра, че носим нулева нежелана ДНК, само че голямо изследване от 2012 година, наречено Енциклопедия на ДНК детайлите (ENCODE), твърди, че 80% от човешката ДНК е функционална.

Това проучване беше противоречиво – частично тъй като доста учени твърдяха, че дефиницията на ENCODE за „ функционална “ ДНК е прекомерно необятна.

При потреблението на термина от Граур – когато функционалната ДНК е код, който е еволюирал да бъде потребен от позиция на еволюционните му резултати – 80-процентната цифра просто няма по какъв начин да пасне.

„ За догадка, в която 80% от човешкия геном е функционален, всяка двойка в света би трябвало да създаде приблизително 15 деца и всички, с изключение на двама, би трябвало да умрат или да не се възпроизвеждат “, написа той.

По-вероятно е единствено към 10 до 25 % да не са нежелана ДНК, счита Граур.

Макар че е малко евентуално това проучване да бъде последната дума по тематиката – новите резултати съответстват малко по-добре с констатациите от друго, настрана изследване от 2014 година и биха могли да оказват помощ да се съсредоточат научните старания върху проучване на по-малък диапазон от неоспорима „ функционална “ ДНК.

„ Трябва да знаем функционалната част на човешкия геном, с цел да съсредоточим биомедицинските проучвания върху частите, които могат да се употребяват за попречване и лекуване на болести “, споделя Граур.

„ Не е належащо да учим всичко под слънцето. Трябва единствено да последваме секциите, които знаем, че са функционални. “

Изследването е оповестено в Genome Biology and Evolution.