Пирати отмъкнаха над 800 монети от ценно съкровище
Най-малко 800 монети липсват от извънредно скъпото богатство, което бе намерено инцидентно под корените на джанка в Мездра преди към месец, сигнализира шефът на врачанския исторически музей Георги Ганецовски. В полицията е формирано досъдебно произвеждане и ченгетата се пробват да стигнат до тези, които са грабили с шепи сребърните монети, само че Ганецовски приканва те да ги предадат непринудено като им дава обещание, че ще получат парична награда.
Тъй като съкровището не е предадено в музея в неговата целокупност, към момента не е ясно по какъв начин ще бъдат обезщетени и сестрите Петя и Нели Кръстеви. Тъкмо при изкореняването на 70-годишното дърво в техния парцел на улица " Александър Стамболийски " бе намерено керамичното гърне с римските пари. Двете предали в музея 187 монети, само че от фотография, направена незабавно след ваденето на находката ясно се вижда, че денарите и антонианите в него са били пет-шест пъти повече, считат археолозите.
Това значи, че монетите са били повече от 1000. В продължение на месец откритието е обработвано от експерти и към този момент е част от експозицията на врачанския музей. " По първичната обработка на находката съдим, че това са римски императорски денари, които датират от средата на I доникъде на III век ", разкри пред " Монитор " шефът Георги Ганецовски.
Археолозите открили забавна поредност на императорските излъчвания, което демонстрира, че тези монети не са събирани инцидентно. Те са циркулирали в Римската империя в продължение на 200 години. Все още не се знае каква е била тъкмо задачата на това събиране, само че сигурно може да се каже е, че заравянето на монетите е станало към средата на III век.
" Тази дата се маркира от последния император, който е показан в тази сбирка – Север Александър ", сподели още Ганецовски. Той разясни, че става дума за извънредно редки излъчвания на императори, най-ранната от които е на Нерон, от 54-68 година. В съкровището има и монети на императори като Виталий, Дионисий, Тит, Нерва и други, датиращи от втората половина на I век. Сред тях има и монети, отдадени на императорски съпруги.
" Има такива, сечени на територията на днешна Сирия, което приказва за доста сериозна комерсиална циркулация. Голяма част от монетите в находката са били в послание и това проличава от положението им. Друга част от тях обаче са добре непокътнати и очевидно не са употребявани, а са събирани като сбирка ", разясни Ганецовски и опроверга слуховете, че до музея са достигнали по-незначимите.
Според археолога Пламен Иванов, който е един от откривателите на Рогозенското богатство, изключително усещане прави фактът, че монетите са събирани в продължение на 200 години. По думите му това демонстрира смисъла на крепостта Калето край града в урбанизираната територия на тогавашния римски град.
" Името на обитаемото място към момента не е известно, само че става дума за добре развъртян търговски център, в който са живеели извънредно богати хора ", акцентира Иванов. Той и сътрудниците му считат, че античното населено място е било самобитен трезор на римската империя.
Предстоят аварийно-спасителни археологически разкопки на мястото, където е намерено съкровището, с цел да откри възможното съществуване на здания или други архитектурни структури от римско време, добави шефът на врачанския музей Георги Ганецовски.
Тъй като съкровището не е предадено в музея в неговата целокупност, към момента не е ясно по какъв начин ще бъдат обезщетени и сестрите Петя и Нели Кръстеви. Тъкмо при изкореняването на 70-годишното дърво в техния парцел на улица " Александър Стамболийски " бе намерено керамичното гърне с римските пари. Двете предали в музея 187 монети, само че от фотография, направена незабавно след ваденето на находката ясно се вижда, че денарите и антонианите в него са били пет-шест пъти повече, считат археолозите.
Това значи, че монетите са били повече от 1000. В продължение на месец откритието е обработвано от експерти и към този момент е част от експозицията на врачанския музей. " По първичната обработка на находката съдим, че това са римски императорски денари, които датират от средата на I доникъде на III век ", разкри пред " Монитор " шефът Георги Ганецовски.
Археолозите открили забавна поредност на императорските излъчвания, което демонстрира, че тези монети не са събирани инцидентно. Те са циркулирали в Римската империя в продължение на 200 години. Все още не се знае каква е била тъкмо задачата на това събиране, само че сигурно може да се каже е, че заравянето на монетите е станало към средата на III век.
" Тази дата се маркира от последния император, който е показан в тази сбирка – Север Александър ", сподели още Ганецовски. Той разясни, че става дума за извънредно редки излъчвания на императори, най-ранната от които е на Нерон, от 54-68 година. В съкровището има и монети на императори като Виталий, Дионисий, Тит, Нерва и други, датиращи от втората половина на I век. Сред тях има и монети, отдадени на императорски съпруги.
" Има такива, сечени на територията на днешна Сирия, което приказва за доста сериозна комерсиална циркулация. Голяма част от монетите в находката са били в послание и това проличава от положението им. Друга част от тях обаче са добре непокътнати и очевидно не са употребявани, а са събирани като сбирка ", разясни Ганецовски и опроверга слуховете, че до музея са достигнали по-незначимите.
Според археолога Пламен Иванов, който е един от откривателите на Рогозенското богатство, изключително усещане прави фактът, че монетите са събирани в продължение на 200 години. По думите му това демонстрира смисъла на крепостта Калето край града в урбанизираната територия на тогавашния римски град.
" Името на обитаемото място към момента не е известно, само че става дума за добре развъртян търговски център, в който са живеели извънредно богати хора ", акцентира Иванов. Той и сътрудниците му считат, че античното населено място е било самобитен трезор на римската империя.
Предстоят аварийно-спасителни археологически разкопки на мястото, където е намерено съкровището, с цел да откри възможното съществуване на здания или други архитектурни структури от римско време, добави шефът на врачанския музей Георги Ганецовски.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ