Луиза Джейкъбсън, най-малката дъщеря на Мерил Стрийп, е откритието на Позлатената епоха
Най-малката щерка на американската актриса застава за първи път пред камерата в новия сериал на Джулиан Фелоуз, основателят на "Имението Даунтън ".
Скулите не оставят никакво подозрение. Луиза Джейкъбсън е щерка на Мерийл Стрийп. Най-малкото от четирите деца на именитата американска актриса и брачна половинка ѝ Дон Гамър, тя е последният член на фамилията, появил се в светлината на прожекторите. На 30 г. бившата манекенка, дипломирана в Йейл, притегли вниманието на Джулиан Фелоуз. Създателят на “Имението Даунтън ” ѝ повери ролята на Мариан Брук, безпарично сираче, което отива да живее при богатите си лели в кипящия Ню Йорк. Младата антиконформистки настроена жена неволно се оказва в центъра на раздора сред старите и модерните. Мариан има намерение обаче да вземе най-хубавото от двата свята и да прокара собствен личен път. TV Magazine се срещна с актрисата преди стартирането тази седмица на “Позлатената ера ” по HBO и OCS.
- Какво ви притегли в “Позлатената ера ”?
- Идеята за връщане към един интервал, който не е показван доста на екрана, с изключение на когато става въпрос за акомодация на романите на Едит Уортън, като “Невинни години ”. Не знаех съвсем нищо за този “позлатен интервал ”. Бях учила в университета най-много за интервала директно след Гражданската война, който е наименуван “реконструкцията ”. Досега не осъзнавах какъв брой видоизменен е излязъл Ню Йорк от тези десетилетия. Дължим им толкоз митични монументи, като “Карнеги хол ”, “Метрополитън ”… “Позлатената ера ” изследва по какъв начин едно невъобразимо и извънредно благосъстояние трансформира хората и техните фамилни, другарски, професионални и сантиментални връзки. Дебатът сред остарялата армия и младото, по-прогресивно потомство, разрешава да се разкрие какъв е залогът: полезностите, върху които желаеме да изградим този нов свят. Наистина съм любопитна да узная кой лагер ще поддържа фенът: този на пазителите на храма, Ава Брук и Агнес Ван Рийн, или този на амбициозните семейство Ръсел?
- Веднага откакто напуска Пенсилвания, Мариан се сприятелява с Пеги, млада афроамериканка, която мечтае да разгласява разказите си. На това другарство не се гледа доста добре в Ню Йорк, още повече че Пеги, с цел да остане самостоятелна от заможните си родители, приема да стане частна секретарка на лелите на Мариан.
- Препрочитах доста Едит Уортън и Хенри Джеймс, с цел да се приготвя за ролята на Мариан, да схвана нейното душевно положение. Джулиан Фелоуз и режисьорите ни изпратиха и много документи. Най-интересното засягаше раждането на черната висша буржоазия, от която произлиза Пеги, родена от първото потомство възрастни, претърпели премахването на робството. Пеги е съумяла да претендира за обучение. От решаващо значение беше “Позлатената ера ” да приказва за това и да извади тази страница от забравата, заобикаляйки клишетата за “белия избавител ” или “очарователния чернокож ”. Мариан е млада жена на своето време и таи някои предубеждения. Тя даже за момент не си показва, че Пеги е могла да израсне в заможна среда. Първата ѝ среща с родителите на Пеги няма да бъде в нейна изгода. За да бъде достоверно, беше нужно сдърпване. Мариан и Пеги имат нещо доста общо: те се пробват да си проправят път към независимостта.
- Лесно ли се усвояват изваяните разговори на Джулиан Фелоуз и този толкоз характерен изказ на елита от края на ХIХ век?
- Разчитахме на нашия превъзходен преподавател по акцент и акцент Хауард Самюелсън. Трябваше доста да работим върху гласните си звуци. Тъй като съм играла Шекспир в курсовете по трагично изкуство, не бях изцяло объркана. Джулиан Фелоуз постоянно присъстваше на снимачната площадка. Той в действителност има натъртено око за етикета. Снимахме доста подиуми със следобеден чай. Всеки път той ни подсещаше, че е било немислимо да нямаш дребна лъжичка върху чинийката за чай. Той забелязваше също, когато една кърпичка е твърда дълга или прекомерно къса. Снимките в историческите крепости в Нюпорт също бяха средство да се потопим изцяло. Заснехме една бална сцена в Роузклиф, резиденцията на Оелрих, които са създали положение в сребърните мини. Можете да почувствате всички призраци, целият този лукс, цялата тази безнравственост, всички Мариани, които в миналото са се носили по този паркет!
- Как този “позлатен интервал ” е мелодичен с нашия актуален свят?
- Когато приказваме за “позлатената ера ”, сме склонни да виждаме планини от злато, до момента в който всъщонст става дума за позлата. Това, което е изпод, може да е изгнило. Конотациите бяха доста по-негативни в миналото. “Позлатената ера ” изобразява, както през днешния ден, един свят на прекомерност и привилегии. Ръселови през ХХI век се споделят Джеф Безос и Марк Зукърбърг. Тяхната сфера към този момент не са железниците или борсата, а интернет и пространството.
Превод от френски: Галя Дачкова
Скулите не оставят никакво подозрение. Луиза Джейкъбсън е щерка на Мерийл Стрийп. Най-малкото от четирите деца на именитата американска актриса и брачна половинка ѝ Дон Гамър, тя е последният член на фамилията, появил се в светлината на прожекторите. На 30 г. бившата манекенка, дипломирана в Йейл, притегли вниманието на Джулиан Фелоуз. Създателят на “Имението Даунтън ” ѝ повери ролята на Мариан Брук, безпарично сираче, което отива да живее при богатите си лели в кипящия Ню Йорк. Младата антиконформистки настроена жена неволно се оказва в центъра на раздора сред старите и модерните. Мариан има намерение обаче да вземе най-хубавото от двата свята и да прокара собствен личен път. TV Magazine се срещна с актрисата преди стартирането тази седмица на “Позлатената ера ” по HBO и OCS.
- Какво ви притегли в “Позлатената ера ”?
- Идеята за връщане към един интервал, който не е показван доста на екрана, с изключение на когато става въпрос за акомодация на романите на Едит Уортън, като “Невинни години ”. Не знаех съвсем нищо за този “позлатен интервал ”. Бях учила в университета най-много за интервала директно след Гражданската война, който е наименуван “реконструкцията ”. Досега не осъзнавах какъв брой видоизменен е излязъл Ню Йорк от тези десетилетия. Дължим им толкоз митични монументи, като “Карнеги хол ”, “Метрополитън ”… “Позлатената ера ” изследва по какъв начин едно невъобразимо и извънредно благосъстояние трансформира хората и техните фамилни, другарски, професионални и сантиментални връзки. Дебатът сред остарялата армия и младото, по-прогресивно потомство, разрешава да се разкрие какъв е залогът: полезностите, върху които желаеме да изградим този нов свят. Наистина съм любопитна да узная кой лагер ще поддържа фенът: този на пазителите на храма, Ава Брук и Агнес Ван Рийн, или този на амбициозните семейство Ръсел?
- Веднага откакто напуска Пенсилвания, Мариан се сприятелява с Пеги, млада афроамериканка, която мечтае да разгласява разказите си. На това другарство не се гледа доста добре в Ню Йорк, още повече че Пеги, с цел да остане самостоятелна от заможните си родители, приема да стане частна секретарка на лелите на Мариан.
- Препрочитах доста Едит Уортън и Хенри Джеймс, с цел да се приготвя за ролята на Мариан, да схвана нейното душевно положение. Джулиан Фелоуз и режисьорите ни изпратиха и много документи. Най-интересното засягаше раждането на черната висша буржоазия, от която произлиза Пеги, родена от първото потомство възрастни, претърпели премахването на робството. Пеги е съумяла да претендира за обучение. От решаващо значение беше “Позлатената ера ” да приказва за това и да извади тази страница от забравата, заобикаляйки клишетата за “белия избавител ” или “очарователния чернокож ”. Мариан е млада жена на своето време и таи някои предубеждения. Тя даже за момент не си показва, че Пеги е могла да израсне в заможна среда. Първата ѝ среща с родителите на Пеги няма да бъде в нейна изгода. За да бъде достоверно, беше нужно сдърпване. Мариан и Пеги имат нещо доста общо: те се пробват да си проправят път към независимостта.
- Лесно ли се усвояват изваяните разговори на Джулиан Фелоуз и този толкоз характерен изказ на елита от края на ХIХ век?
- Разчитахме на нашия превъзходен преподавател по акцент и акцент Хауард Самюелсън. Трябваше доста да работим върху гласните си звуци. Тъй като съм играла Шекспир в курсовете по трагично изкуство, не бях изцяло объркана. Джулиан Фелоуз постоянно присъстваше на снимачната площадка. Той в действителност има натъртено око за етикета. Снимахме доста подиуми със следобеден чай. Всеки път той ни подсещаше, че е било немислимо да нямаш дребна лъжичка върху чинийката за чай. Той забелязваше също, когато една кърпичка е твърда дълга или прекомерно къса. Снимките в историческите крепости в Нюпорт също бяха средство да се потопим изцяло. Заснехме една бална сцена в Роузклиф, резиденцията на Оелрих, които са създали положение в сребърните мини. Можете да почувствате всички призраци, целият този лукс, цялата тази безнравственост, всички Мариани, които в миналото са се носили по този паркет!
- Как този “позлатен интервал ” е мелодичен с нашия актуален свят?
- Когато приказваме за “позлатената ера ”, сме склонни да виждаме планини от злато, до момента в който всъщонст става дума за позлата. Това, което е изпод, може да е изгнило. Конотациите бяха доста по-негативни в миналото. “Позлатената ера ” изобразява, както през днешния ден, един свят на прекомерност и привилегии. Ръселови през ХХI век се споделят Джеф Безос и Марк Зукърбърг. Тяхната сфера към този момент не са железниците или борсата, а интернет и пространството.
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ