Най-лошият подход при законодателстването е прибързаността, защото става дума за

Най-лошият метод при законодателстването е прибързаността, тъй като става дума за прекомерно деликатна и характерна активност, която изисква специфичния познания, умения, опит и хирургическа точност за боравене със законодателния скалпел при оперирането на проблематичните (болни) публични връзки. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция доцент доктор Тони Димов - основател и ръководител на Центъра за оценка на въздействието на законодателството.

Според него импортираният в Народното събрание пакет от оферти за нормативни промени, включващи промени в двата наказателни кодекса – веществен и процесуален и в устройствения за правосъдната власт закон в действителност значи слагане на началото на опит за сериозна и радикална промяна.

Много постоянно властимащите, изключително депутати – вносители на законопроекти, подценяват разпоредбите с причини за неотложност и необходимост, налагани от заобикалящата ни среда, от бурното развиване на публичните връзки, от " потребностите на обществото " или " мнението на хората " и така нататък В множеството случаи става дума за зле прикрити зад булото на бързината популистки, тясно партийни, лобистки или сходни на тях законопредложения, при които директно се заобикалят условията на закона по отношение на нормотворческия развой, който в случай че не беше разграден двор, какъвто е сега протичащият се подобен в Народното събрание (НС), нямаше да позволява до разглеждане сходни оферти. И по тази причина се намираме в актуалното състояние, сподели Димов.