“Най-лошият ден в цялата история на рокендрола – ден, в

“Най-лошият ден в цялата история на рокендрола – ден, в който всичко тотално се обърка ”.

Определението е на списание Rolling Stone по отношение на безплатния фестивал на спортната писта Алтамонт, Северна Калифорния през 1969 година

Всичко стартира, когато Rolling Stones възнамеряват безвъзмезден концерт в Калифорния, емблематично място за американската музика. Но дълго не съумяват да намерят подобаващата сцена, която да събере хиляди дрогирани хипита, преди да се спрат на Алтамонт.

Организаторите чакат идването на към 100 000 души, само че посещаемостта надминава и най-смелите упования и над 300 000 се стичат, въпреки и без да са наясно къде тъкмо в голямата повърхност се намира сцената. Тогава стартират да проличават проблемите с организацията.

Феновете са известени за събитието едвам четири дни по-рано, а Rolling Stones и техният мениджмънт дори не предизвестяват управляващите в района и полицията. Никой не обръща внимание да бъдат обезпечени тоалетни, храна или вода за публиката – в действителност на Алтамонт няма съвсем нищо, с изключение на небрежно построената дребна дървена сцена на не повече от метър над земята със относително непретенциозно озвучаване и осветяване.

Защото да наемеш рокерска тайфа за защита на концерт звучи меко казано безогледно, само че таман рокерите от клуб Hell’s Angels извършват ролята на охранители. Според слуховете, против услугите си те са получили възнаграждение само под формата на бира на стойност 500 $. Мотористите незабавно стартират да пият, а опиатите се популяризират на всички места. Скоро избухват кавги и сбивания, а Hell’s Angels се нахвърлят върху всевъзможни хора от тълпата, които по някаква причина им се сторят проблематични.

Един клиент е пребит, тъй като се е съблякъл, различен е смачкан със личния си фотоапарат, тъй като пробва да снима сцената. Рокерите са въоръжени със скъсени билярдни щеки и единствено си търсят причина да ги употребяват.

Още до момента в който Rolling Stones са в хотела и се готвят да отпътуват към Алтамонт, те са известени какво се случва на концерта и стартират да разискват дали да анулират присъединяване си. Но този сюжет им се вижда прекомерно позорен неуспех и те се качват на хеликоптера, с цел да бъдат отведени до пистата, където обстановката се утежнява с всяка минала минута.

Когато Stones откриват концерта си с емблематичната Sympathy for the Devil, се стига до съдбовния случай с 18-годишния негър фен Мередит Хънтър.

Младежът се доближава към сцената, само че е избутан далеко от Hell’s Angels. След малко той още веднъж прави опит да се приближи до подиума, като вади револвер и рокерът Алън Пасаро го пробожда смъртоносно с нож. На сцената Мик Джагър и компания схващат, че нещо се случва и стопират да свирят за малко, само че след това довършват сета си. Призивите на Джагър към тълпата да се успокои се оказват напразни – всички осъзнават, че групата обезпечава музиката, само че няма никакъв надзор над ставащото на събитието.

Оказва се, че Мередит е още жив, когато е изведен отвън тълпата от двама души до палатката на Червения кръст.

Впрочем, преди Stones да излязат на сцената, бандата The Grateful Dead се отхвърля да свири поради възходящото принуждение на събитието. Това още повече разгневява публиката, защото близо два часа няма никаква музика, преди най-накрая Stones да се появят.

Преди това проблеми застигат и Jefferson Airplane, защото китаристът Марти Балин влиза в спор с човек от тълпата и е ударен в лицето от един от рокерите.

Трагедията с Хънтър дори не е единствена и на фестивала се стига до още три инцидентни смъртни случая… и до най-малко едно раждане. Насред цялата полуда, двама млади почитатели биват прегазени от кола, до момента в който са в спалните си чували, а един мъж се удавя след рухване в напоителен канал. По време на осъществяването на Jefferson Airplane пък е направено известие, че една жена е родила и се нуждае от чисти чаршафи и пелени.

Някои от скандалните подиуми, и съответно ужасът с Мередит Хънтър, са снимани и показани в документалния филм за фестивала и за Rolling Stones, озаглавен Gimme Shelter (1970). Но всички доказателства и показания се оказват незадоволителни, с цел да убедят журито (съставено напълно от бели) във виновността на Пасаро.

Съдът дори не взима поради всички условия към събитието, на което се случва нещастието и го третира просто като свада сред хипита на някакво изоставено място. В последна сметка Пасаро е оневинен с обяснението, че е работил при самоотбрана. Майката на Мередит Хънтър завежда дело против Rolling Stones и Hell’s Angels за половин милион $, само че от групата по този начин и не демонстрират някаква съпричастност и не влизат в контакт с нея. Налага се тя да се задоволи с 10 хиляди $ обезщетение.

От Stones обаче са ужасени от държанието на Hell’s Angels и обществено се дистанцират от рокерската тайфа. Рокерите са гневни, че виновността се хвърля върху тях и Джагър и компания влизат в черния им лист. Даже се появяват клюки, че рокерите възнамеряват убийството на артиста.

Запознатите с грозните събития през 1969 година в Калифорния настояват, че точно Алтамонт, а не провелият се няколко месеца по-рано Уудсток съставлява същинският завършек на хипи ерата. Виновниците обаче малко или доста се измъкват сухи.

Снимки: Wikipedia