За протестите в Китай срещу политиката на нулев ковид
Най-лошата вълна от вълнения в Китай от 1989 г
Протестите против формалната политика на „ нулева коронавирус “ се разпространиха в огромни китайски градове като Нанкин, Ухан, Гуанджоу, Пекин.
Вечерта на 29 ноември хората се сблъскаха със чиновници на службите за сигурност в бели престилки в китайския промишлен център Гуанджоу, което съгласно американската организация Bloomberg " беше последното събитие от поредност от митинги ". Около 1 декември бронирани машини започнаха да се вкарват в огромните китайски градски квартали, като 10-милионния Сюйчжоу. Китайското министерство на сигурността съобщи, че " непознати сили ", работещи за основаване на вълнения в КНР, дестабилизират страната от вътрешната страна...
Причината бяха митингите в най-голямата фабрика за iPhone в света в Джънджоу и демонстрациите в столицата на Синдзян-Уйгурския самостоятелен район Урумчи, които започнаха на 24 ноември след гибелта на 10 души при пожар (изходите на жилищна постройка бяха блокирани поради предпиетите " антиковидни ограничения ", които попречиха на работата на пожарникарите).
Властите и в двата случая бяха принудени да създадат взаимни отстъпки, само че това единствено наля масло в огъня. Западните медии интензивно се включиха в тази ситуация, като започнаха да раздухват нов „ коронавирус Тянанмън “ в КНР. Дори доста разнообразни изявления във връзка с осведомителната политика, като The Wall Street Journal и Politico, се съгласиха с това пропагандно обръщение, което, непрекъснато напомняйки събитията от 1989 година на площад Тянанмън, стартира да рисува картината по какъв начин „ китайските студенти се надигнаха из цялата страна - за независимост от карантинни ограничения и Си Дзинпин “.
Според Асошиейтед прес вечерта на 26 ноември в Шанхай полицията е употребила сълзотворен газ против " почти 300 души ", които са се събрали да " почетат паметта на убитите в Урумчи ". По думите на Bloomberg, „ най-голямата вълна на гражданско непокорство в континентален Китай след митингите на Тянанмън през 1989 година идва на фона на западаща стопанска система в страна, която пораства с неистови темпове от десетилетия “.
The Wall Street Journal, базирайки се на „ видеоклипове, оповестени в обществените медии “, категорично акцентира, че „ някои стачкуващи приканиха за напускането на Си Дзинпин и Комунистическата партия “ и че когато полицията избута протестиращите в Пекин до реката вечерта на 27 ноември те скандираха: " Свобода! "
Зад цялата тази агитация, както и зад самите митинги, несъмнено, не стоят студентите и не жаждата за народна власт от западен вид.
В унисон с началото на митингите английският министър-председател Р. Сунак разгласи края на „ златния век ” на британско-китайското съдействие заради „ провокации пред демократичните полезности ”. Така Лондон зачертава стратегическото направление, което се гради най-малко от 2015 година, когато след многодневното посещаване на Си Дзинпин на Британските острови бяха подписани съглашения за взаимни планове, в това число самодейността „ Един пояс, веднъж “, а по-късно и Премиер-министърът Камерън разгласи " златен век " в връзките с " бъдещия водач на международната стопанска система ".
Вътре в КНР обстановката с митингите е едно от проявленията на несъгласията сред трите съществени сили в китайското управление: прозападните „ демократични комсомолци “, „ центристките комунисти “ и „ обичайните консерватори “.
Ситуацията се усложнява от непоследователността на процесите, протичащи както в Китай, по този начин и към плана за присъединение на Тайван към него. Началникът на канцеларията на Тайван Цай Ин-Вен към този момент пое " отговорността " и подаде оставка като началник на ръководещата демократична Демократично прогресивна партия след провалянето й на локалните избори от по-прокитайската партия Гоминданг.
Либералите губят позициите си както в Тайван, по този начин и в Китай, където след отстраняването си от власт на неотдавнашния конгрес на ККП, за „ либерално-комсомолската “ група не остана друга опция, с изключение на прехвърлянето на битката към улици.
Центристите на Си Дзинпин, които управляват Пекин, са уверени в своята линия. Тяхната тактичност за обвързване на трите съществени сили към този момент обезпечи впечатляваща победа с 12 на 3 на общинските избори в Тайван за националистите от Гуоминдан, който, сходно на самата ККП, постоянно се е застъпвал за „ единен Китай “. Всъщност всичко към този момент е готово за успеха на Гоминдана на изборите през 2024 година и надлежно постепенната мирна интеграция на острова в континентален Китай.
Си би трябвало да стане пълновръстен държател на Китай под аленото знаме на ККП през март 2023 година Въпреки това, преди съдбоносните избори през 2024 година (които включват предизборните акции в Съединени американски щати и Русия) и опцията да се реши казусът с Тайван без кръвопролития и несъразмерни опасности, към момента има прекалено много време.
Затова комунистите и традиционалистите се стремят допустимо най-бързо да изтръгнат от лостовете на властта локалните демократични „ другари на американския $ “. Последните, несъмнено, се съпротивляват на това с всички сили и към този момент намерено се пробват да провеждат „ коронавирус Тянанмън “ с акцент върху улицата.
Поддръжниците на Си Дзинпин във властовите структури се пробват да лимитират съпротивата на „ комсомолците “ и други сили, които впечатляват Запада с анти-COVID карантина – не толкоз здравна, колкото политическа. Либералите от своя страна се възползват от обстоятелството, че хората са изтощени от тази карантина и стартират митинги.
Съдейки по последните събития, Си и неговите сътрудници нямат доста време. И към този момент са принудени да създадат някои отстъпки. Например при започване на декември ограниченията за „ нулева приемливост “ към covid в Гуанджоу бяха ненадейно облекчени. Отменени са най-строгите ограничения за надзор, хората с „ жълт “ QR код имат право да се прибират вкъщи, всеобщите проби са анулирани, а тези, чиито проби са посочили негативен резултат през последните 3 пъти, имат право да не ги вършат по този начин постоянно, а по планов график.
В същото време обстановката вътре и към Китай остава напрегната. Заклетите другари от Запада и техните другари вътре в страната в действителност тласкат сегашните китайски управляващи към ускорение на принудително решение на " тайванския проблем ".
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Протестите против формалната политика на „ нулева коронавирус “ се разпространиха в огромни китайски градове като Нанкин, Ухан, Гуанджоу, Пекин.
Вечерта на 29 ноември хората се сблъскаха със чиновници на службите за сигурност в бели престилки в китайския промишлен център Гуанджоу, което съгласно американската организация Bloomberg " беше последното събитие от поредност от митинги ". Около 1 декември бронирани машини започнаха да се вкарват в огромните китайски градски квартали, като 10-милионния Сюйчжоу. Китайското министерство на сигурността съобщи, че " непознати сили ", работещи за основаване на вълнения в КНР, дестабилизират страната от вътрешната страна...
Причината бяха митингите в най-голямата фабрика за iPhone в света в Джънджоу и демонстрациите в столицата на Синдзян-Уйгурския самостоятелен район Урумчи, които започнаха на 24 ноември след гибелта на 10 души при пожар (изходите на жилищна постройка бяха блокирани поради предпиетите " антиковидни ограничения ", които попречиха на работата на пожарникарите).
Властите и в двата случая бяха принудени да създадат взаимни отстъпки, само че това единствено наля масло в огъня. Западните медии интензивно се включиха в тази ситуация, като започнаха да раздухват нов „ коронавирус Тянанмън “ в КНР. Дори доста разнообразни изявления във връзка с осведомителната политика, като The Wall Street Journal и Politico, се съгласиха с това пропагандно обръщение, което, непрекъснато напомняйки събитията от 1989 година на площад Тянанмън, стартира да рисува картината по какъв начин „ китайските студенти се надигнаха из цялата страна - за независимост от карантинни ограничения и Си Дзинпин “.
Според Асошиейтед прес вечерта на 26 ноември в Шанхай полицията е употребила сълзотворен газ против " почти 300 души ", които са се събрали да " почетат паметта на убитите в Урумчи ". По думите на Bloomberg, „ най-голямата вълна на гражданско непокорство в континентален Китай след митингите на Тянанмън през 1989 година идва на фона на западаща стопанска система в страна, която пораства с неистови темпове от десетилетия “.
The Wall Street Journal, базирайки се на „ видеоклипове, оповестени в обществените медии “, категорично акцентира, че „ някои стачкуващи приканиха за напускането на Си Дзинпин и Комунистическата партия “ и че когато полицията избута протестиращите в Пекин до реката вечерта на 27 ноември те скандираха: " Свобода! "
Зад цялата тази агитация, както и зад самите митинги, несъмнено, не стоят студентите и не жаждата за народна власт от западен вид.
В унисон с началото на митингите английският министър-председател Р. Сунак разгласи края на „ златния век ” на британско-китайското съдействие заради „ провокации пред демократичните полезности ”. Така Лондон зачертава стратегическото направление, което се гради най-малко от 2015 година, когато след многодневното посещаване на Си Дзинпин на Британските острови бяха подписани съглашения за взаимни планове, в това число самодейността „ Един пояс, веднъж “, а по-късно и Премиер-министърът Камерън разгласи " златен век " в връзките с " бъдещия водач на международната стопанска система ".
Вътре в КНР обстановката с митингите е едно от проявленията на несъгласията сред трите съществени сили в китайското управление: прозападните „ демократични комсомолци “, „ центристките комунисти “ и „ обичайните консерватори “.
Ситуацията се усложнява от непоследователността на процесите, протичащи както в Китай, по този начин и към плана за присъединение на Тайван към него. Началникът на канцеларията на Тайван Цай Ин-Вен към този момент пое " отговорността " и подаде оставка като началник на ръководещата демократична Демократично прогресивна партия след провалянето й на локалните избори от по-прокитайската партия Гоминданг.
Либералите губят позициите си както в Тайван, по този начин и в Китай, където след отстраняването си от власт на неотдавнашния конгрес на ККП, за „ либерално-комсомолската “ група не остана друга опция, с изключение на прехвърлянето на битката към улици.
Центристите на Си Дзинпин, които управляват Пекин, са уверени в своята линия. Тяхната тактичност за обвързване на трите съществени сили към този момент обезпечи впечатляваща победа с 12 на 3 на общинските избори в Тайван за националистите от Гуоминдан, който, сходно на самата ККП, постоянно се е застъпвал за „ единен Китай “. Всъщност всичко към този момент е готово за успеха на Гоминдана на изборите през 2024 година и надлежно постепенната мирна интеграция на острова в континентален Китай.
Си би трябвало да стане пълновръстен държател на Китай под аленото знаме на ККП през март 2023 година Въпреки това, преди съдбоносните избори през 2024 година (които включват предизборните акции в Съединени американски щати и Русия) и опцията да се реши казусът с Тайван без кръвопролития и несъразмерни опасности, към момента има прекалено много време.
Затова комунистите и традиционалистите се стремят допустимо най-бързо да изтръгнат от лостовете на властта локалните демократични „ другари на американския $ “. Последните, несъмнено, се съпротивляват на това с всички сили и към този момент намерено се пробват да провеждат „ коронавирус Тянанмън “ с акцент върху улицата.
Поддръжниците на Си Дзинпин във властовите структури се пробват да лимитират съпротивата на „ комсомолците “ и други сили, които впечатляват Запада с анти-COVID карантина – не толкоз здравна, колкото политическа. Либералите от своя страна се възползват от обстоятелството, че хората са изтощени от тази карантина и стартират митинги.
Съдейки по последните събития, Си и неговите сътрудници нямат доста време. И към този момент са принудени да създадат някои отстъпки. Например при започване на декември ограниченията за „ нулева приемливост “ към covid в Гуанджоу бяха ненадейно облекчени. Отменени са най-строгите ограничения за надзор, хората с „ жълт “ QR код имат право да се прибират вкъщи, всеобщите проби са анулирани, а тези, чиито проби са посочили негативен резултат през последните 3 пъти, имат право да не ги вършат по този начин постоянно, а по планов график.
В същото време обстановката вътре и към Китай остава напрегната. Заклетите другари от Запада и техните другари вътре в страната в действителност тласкат сегашните китайски управляващи към ускорение на принудително решение на " тайванския проблем ".
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ