Богдан Кирилов: Лекарствата в забранителния списък не са липсващите
„ Най-липсващото сега в аптечната мрежа са антибиотиците, изключително суспензиите за деца. Проблем са и антибиотиците за възрастни и той се задълбочава във времето. Има и стотици медикаменти, които липсват, само че това не е от в този момент – лекарства за диабет, антикоагуланти, артикули за епилепсия, за психиатрични болести, до болежка познатите вентолин и пулмикорт за респираторни болести, във всички лекарствени групи “. Това сподели пред Българска национална телевизия Николай Костов, ръководител на Асоциацията на притежателите на аптеки. Той посочи за следващ път, че изчезналите медикаменти са над 300, като единствено антибиотиците към този момент са над 60.
По думите му аргументите за неналичието на разнообразни медикаменти са разнообразни – при антибиотиците е двойно увеличеното ползване, а при другите медикаменти взе участие и паралелният експорт.
„ Аз се веселя, че министърът се намеси, той се намеси и преди. Разбира се, има аргументи, които не зависят от нас, и те мъчно могат да бъдат повлияни в България. Но реекспортът може да бъде повлиян с промени в системата СЕСПА и повече надзор. Иначе във връзка с антибиотиците министърът е прав, че българските производители могат да оказват помощ в тази ситуация. За страдание, цялостно възобновяване евентуално ще има чак през пролетта, когато падне потреблението на антибиотици. Проблемът е да изкараме до пролетта. Най-новите антибиотици няма да ги има, ще се върнем към по-стари, това значи повече странични резултати, от време на време несполучлива терапия. Това мощно затруднява и лекарите “, уточни Николай Костов.
„ В разнообразни интервали на пандемията е имало дефицит на медикаменти като артикули за кръвосъсирване, след това липсваха някои медикаменти за лекуване на болести на щитовидната жлеза. В момента има усложнения в доставките на някои антибиотици и на инхалаторни артикули, които се употребяват за респираторни болести “, разяснява шефът на Изпълнителната организация по медикаментите Богдан Кирилов.
Той засегна тематиката за системата СЕСПА и бе безапелационен, че тя не работи пълноценно.
„ Системата, която наблюдава дефицита, беше създадена от Министерството на здравеопазването и трансферирана към Агенцията по медикаментите. Тя е неповторима по рода си. До този миг такава няма в системата на опазването на здравето. Почти няма и аналог в другите европейски страни и в действителност има смисъл от нея. Системата обаче не работи дейно и би трябвало да бъдат направени законови промени “, сподели Богдан Кирилов.
Той изясни, че в системата са включени 63 продукта, които образуват забранителен лист за експорт, само че продуктите, които са в този лист, не дават отговор на сигналите, които постъпват в Министерство на здравеопазването и Агенцията по медикаментите.
Държавата няма роля в планирането и поръчките на количествата медикаменти, напомни Богдан Кирилов.
„ Системата наблюдава другите транзакции сред търговците на едро, аптеките и притежателите на позволения за приложимост. Има инспекции, които се вършат за наличностите у търговците на едро, има и инструкции за предпочитано разпределение на количествата, които са налични в търговците на едро към аптеките, с цел да няма неравномерно систематизиране в страната и по-малките обитаеми места да останат без медикаменти, да има наличия единствено в огромните градове “, посочи шефът на ИАЛ.
Той добави още, че изключителни доставки на антибиотици се чакат още тази седмица и дефицитът ще бъде обезщетен последователно в границите на месец.
„ Тази седмица започват доставки на част от лекарствените форми под форма на суспензия, които се употребяват при деца, от групата на цефалоспорините. В идната седмица стартират доставки от пеницилините. Така, че уверението от страна на производителите е, че в границите на месеца и началото на идващия ще има задоволително количества, които да компенсират това, което все още се получава като дефицит “, изясни Богдан Кирилов.
Като един от главните проблеми той дефинира обстоятелството, че складовете могат да имат разполагаем медикамент, да го дават на търговец на едро и да бъде изнесен, в случай че не попада в забранителния лист на СЕСПА. Според него медикаментите, за които има дефицит, би трябвало да бъдат включени в забранителния лист на системата и да се спре износа им.
Богдан Кирилов засегна и тематиката за Коронавирус имунизациите, като означи, че ползата към тях спада. В момента има налични 3 млн. ваксини с друг период на валидност. От началото на ноември 2022 до този миг у нас са направени единствено 25 000 ваксини, уточни той.
България взе участие интензивно в диалози за продажбата или преразпределението на наличните количества, с цел да могат те въпреки всичко да бъдат осъществени. Въпреки това евентуално огромно количество ще бъдат бракувани поради изтичащ период на валидност, сподели още шефът на ИАЛ.
По думите му аргументите за неналичието на разнообразни медикаменти са разнообразни – при антибиотиците е двойно увеличеното ползване, а при другите медикаменти взе участие и паралелният експорт.
„ Аз се веселя, че министърът се намеси, той се намеси и преди. Разбира се, има аргументи, които не зависят от нас, и те мъчно могат да бъдат повлияни в България. Но реекспортът може да бъде повлиян с промени в системата СЕСПА и повече надзор. Иначе във връзка с антибиотиците министърът е прав, че българските производители могат да оказват помощ в тази ситуация. За страдание, цялостно възобновяване евентуално ще има чак през пролетта, когато падне потреблението на антибиотици. Проблемът е да изкараме до пролетта. Най-новите антибиотици няма да ги има, ще се върнем към по-стари, това значи повече странични резултати, от време на време несполучлива терапия. Това мощно затруднява и лекарите “, уточни Николай Костов.
„ В разнообразни интервали на пандемията е имало дефицит на медикаменти като артикули за кръвосъсирване, след това липсваха някои медикаменти за лекуване на болести на щитовидната жлеза. В момента има усложнения в доставките на някои антибиотици и на инхалаторни артикули, които се употребяват за респираторни болести “, разяснява шефът на Изпълнителната организация по медикаментите Богдан Кирилов.
Той засегна тематиката за системата СЕСПА и бе безапелационен, че тя не работи пълноценно.
„ Системата, която наблюдава дефицита, беше създадена от Министерството на здравеопазването и трансферирана към Агенцията по медикаментите. Тя е неповторима по рода си. До този миг такава няма в системата на опазването на здравето. Почти няма и аналог в другите европейски страни и в действителност има смисъл от нея. Системата обаче не работи дейно и би трябвало да бъдат направени законови промени “, сподели Богдан Кирилов.
Той изясни, че в системата са включени 63 продукта, които образуват забранителен лист за експорт, само че продуктите, които са в този лист, не дават отговор на сигналите, които постъпват в Министерство на здравеопазването и Агенцията по медикаментите.
Държавата няма роля в планирането и поръчките на количествата медикаменти, напомни Богдан Кирилов.
„ Системата наблюдава другите транзакции сред търговците на едро, аптеките и притежателите на позволения за приложимост. Има инспекции, които се вършат за наличностите у търговците на едро, има и инструкции за предпочитано разпределение на количествата, които са налични в търговците на едро към аптеките, с цел да няма неравномерно систематизиране в страната и по-малките обитаеми места да останат без медикаменти, да има наличия единствено в огромните градове “, посочи шефът на ИАЛ.
Той добави още, че изключителни доставки на антибиотици се чакат още тази седмица и дефицитът ще бъде обезщетен последователно в границите на месец.
„ Тази седмица започват доставки на част от лекарствените форми под форма на суспензия, които се употребяват при деца, от групата на цефалоспорините. В идната седмица стартират доставки от пеницилините. Така, че уверението от страна на производителите е, че в границите на месеца и началото на идващия ще има задоволително количества, които да компенсират това, което все още се получава като дефицит “, изясни Богдан Кирилов.
Като един от главните проблеми той дефинира обстоятелството, че складовете могат да имат разполагаем медикамент, да го дават на търговец на едро и да бъде изнесен, в случай че не попада в забранителния лист на СЕСПА. Според него медикаментите, за които има дефицит, би трябвало да бъдат включени в забранителния лист на системата и да се спре износа им.
Богдан Кирилов засегна и тематиката за Коронавирус имунизациите, като означи, че ползата към тях спада. В момента има налични 3 млн. ваксини с друг период на валидност. От началото на ноември 2022 до този миг у нас са направени единствено 25 000 ваксини, уточни той.
България взе участие интензивно в диалози за продажбата или преразпределението на наличните количества, с цел да могат те въпреки всичко да бъдат осъществени. Въпреки това евентуално огромно количество ще бъдат бракувани поради изтичащ период на валидност, сподели още шефът на ИАЛ.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ