Д-р Семерджиев: Трябва да ни светне червената лампа, че най-големият преразход в бюджета е за лекарства
„ Най-лесно стават промени, когато има сериозен растеж на средствата, само че в Бюджет 2025 за опазване на здравето не са планувани промени, макар че има очакван задоволителен финансов запас. Докато в болничния и извънболничния бранш нарастването е с по 16%, в медикаментите то е 26%. Това приказва за мощен лобизъм и за преместване на акцента върху лекарственото лекуване “. Това сподели пред БНР някогашният здравен министър доктор Илко Семерджиев.
Той бе безапелационен, че това е една алена лампа, която би трябвало да ни светне, защото най-големите преразходи в българското опазване на здравето са във връзка с медикаментите.
Д-р Семерджиев дефинира като изнудване изказванията на фарминдустрията, че при тези планове парите за медикаменти в Здравната каса ще свършат още през септември и акцентира, че повишаването е извънредно огромно.
„ Ръстът на медикаментите за тази година – общо за злокачествени болести и за извънболничната помощ – е 2,358 млн. лв., близо 30% от здравноосигурителните заплащания на НЗОК. Няма такова нещо в никоя страна в Европа. Там се движат сред 15% и най-много 18%, а ние сме два пъти повече “, сподели той. „ За какъв дефицит приказваме тогава? “, попита някогашният здравен министър.
Той направи къс обзор на обстановката през последните години и посочи, че когато доктор Стефан Константинов е поел министерския пост през 2010 година, той е заварил бюджет от 106 млн. лева за онколекарства. За съпоставяне – в този момент, в бюджета за тази година средствата за онколекарства са 1,050 милиарда лева
„ Това е неповторим растеж – 9 пъти, какъвто няма в никой различен бранш на опазването на здравето “,
акцентира доктор Семерджиев.
Той напомни, че откакто търговете за онколекарства са били децентрализирани, те са се провеждали от 83 лечебни заведения. След като разноските за онколекарства са били трансферирани към НЗОК, първият търг, извършен от фонда, е бил за 214 млн. лева През 2014 година средствата за онколекарства към този момент са били 2,4 пъти повече, в този момент те са 9 пъти повече.
На въпрос за какво се следят такива огромни маржове – повече от 28 пъти в някои случаи, при публичните поръчки за медикаменти в другите лечебни заведения, доктор Семерджиев отговори, че това приказва за високи равнища само че корист и ниски равнища на надзор.
Той бе безапелационен, че
разноските за медикаменти ще намалеят, в случай че се сложи акцент върху търсенето на по-добри отстъпки
Според доктор Семерджиев като цяло на фона на многото пари не виждаме растеж в качеството. „ Тази година бюджетът на Здравната каса е много добър – 9,474 милиарда лв., което е с 1,3 милиарда лв. повече от 2024 година. Има известен ръст и в бюджета на Министерството на здравеопазването, който от 1,089 милиарда лв. се качи на 1,203 милиарда лв.. Като прибавим, че през общините ще минат в допълнение още 372 млн. лв. бюджет, общата рамка на общественото финансиране за тази година ще бъде в размер на 11,820 милиарда лв.. Това ще е общото количество средства през всички вероятни здравни структури “, разяснява той.
По думите му неналичието в бюджета на НЗОК на възстановяване на качеството и на достъпа на опазването на здравето се обуславя от няколко цифри: „ В България тази година ще работят 29 911 лекари. Също толкова бяха и преди 25 години, когато стартирахме здравното обезпечаване в страната. Не можем да чакаме от едно и също количество лекари разнообразни по количество и по качество услуги. Голяма част от тях са на пределна възраст и това не допуска нови специализации и квалификации. Втората страна на въпроса е структурната – през 2001 година аз вкарах в здравноосигурително финансиране 149 лечебни заведения, а през 2024 година имаме 373 болнични контракта. Т.е. излиза, че
с тези доста пари ние финансираме едно и също количество лекари, само че два пъти повече структури
Издържаме тухли и керемиди – това е огромният проблем на България и той е в резултат на неприятни политически решения “, безапелационен бе някогашният здравен министър.
Той акцентира, че би трябвало да търсим съпоставяне с другите развити страни.
„ У нас средствата, отделяни за опазване на здравето, са 5,5% от брутния вътрешен артикул, до момента в който в Германия са 13%, във Франция – 12,5%, в Съединени американски щати – 17,5% и 10 000 $ на глава от популацията “, уточни доктор Семерджиев.
Той окачестви като популизъм решението за безплатните антибиотици и противовирусни средства за деца до 7-годишна възраст. Също по този начин, по думите му, е неуместно предлагането завършващите медицина млади лекари да бъдат задължавани да работят в български лечебни заведения. Според доктор Семерджиев сходна мярка мощно припомня на разпределението от годините на социализма и е доста евентуално това да падне в административните съдилища.
Той акцентира, че и в този момент има механизми младите лекари да бъдат привличани на работа у нас като стипендии по време на следването от лечебни заведения или общини, даване на жилища.
Българските лекари към този момент не желаят да емигрират, преди години приблизително по 700 – 750 лекари годишно излизаха от страната, през 2020 година техният брой понижа до 164, означи той.
Той бе безапелационен, че това е една алена лампа, която би трябвало да ни светне, защото най-големите преразходи в българското опазване на здравето са във връзка с медикаментите.
Д-р Семерджиев дефинира като изнудване изказванията на фарминдустрията, че при тези планове парите за медикаменти в Здравната каса ще свършат още през септември и акцентира, че повишаването е извънредно огромно.
„ Ръстът на медикаментите за тази година – общо за злокачествени болести и за извънболничната помощ – е 2,358 млн. лв., близо 30% от здравноосигурителните заплащания на НЗОК. Няма такова нещо в никоя страна в Европа. Там се движат сред 15% и най-много 18%, а ние сме два пъти повече “, сподели той. „ За какъв дефицит приказваме тогава? “, попита някогашният здравен министър.
Той направи къс обзор на обстановката през последните години и посочи, че когато доктор Стефан Константинов е поел министерския пост през 2010 година, той е заварил бюджет от 106 млн. лева за онколекарства. За съпоставяне – в този момент, в бюджета за тази година средствата за онколекарства са 1,050 милиарда лева
„ Това е неповторим растеж – 9 пъти, какъвто няма в никой различен бранш на опазването на здравето “,
акцентира доктор Семерджиев.
Той напомни, че откакто търговете за онколекарства са били децентрализирани, те са се провеждали от 83 лечебни заведения. След като разноските за онколекарства са били трансферирани към НЗОК, първият търг, извършен от фонда, е бил за 214 млн. лева През 2014 година средствата за онколекарства към този момент са били 2,4 пъти повече, в този момент те са 9 пъти повече.
На въпрос за какво се следят такива огромни маржове – повече от 28 пъти в някои случаи, при публичните поръчки за медикаменти в другите лечебни заведения, доктор Семерджиев отговори, че това приказва за високи равнища само че корист и ниски равнища на надзор.
Той бе безапелационен, че
разноските за медикаменти ще намалеят, в случай че се сложи акцент върху търсенето на по-добри отстъпки
Според доктор Семерджиев като цяло на фона на многото пари не виждаме растеж в качеството. „ Тази година бюджетът на Здравната каса е много добър – 9,474 милиарда лв., което е с 1,3 милиарда лв. повече от 2024 година. Има известен ръст и в бюджета на Министерството на здравеопазването, който от 1,089 милиарда лв. се качи на 1,203 милиарда лв.. Като прибавим, че през общините ще минат в допълнение още 372 млн. лв. бюджет, общата рамка на общественото финансиране за тази година ще бъде в размер на 11,820 милиарда лв.. Това ще е общото количество средства през всички вероятни здравни структури “, разяснява той.
По думите му неналичието в бюджета на НЗОК на възстановяване на качеството и на достъпа на опазването на здравето се обуславя от няколко цифри: „ В България тази година ще работят 29 911 лекари. Също толкова бяха и преди 25 години, когато стартирахме здравното обезпечаване в страната. Не можем да чакаме от едно и също количество лекари разнообразни по количество и по качество услуги. Голяма част от тях са на пределна възраст и това не допуска нови специализации и квалификации. Втората страна на въпроса е структурната – през 2001 година аз вкарах в здравноосигурително финансиране 149 лечебни заведения, а през 2024 година имаме 373 болнични контракта. Т.е. излиза, че
с тези доста пари ние финансираме едно и също количество лекари, само че два пъти повече структури
Издържаме тухли и керемиди – това е огромният проблем на България и той е в резултат на неприятни политически решения “, безапелационен бе някогашният здравен министър.
Той акцентира, че би трябвало да търсим съпоставяне с другите развити страни.
„ У нас средствата, отделяни за опазване на здравето, са 5,5% от брутния вътрешен артикул, до момента в който в Германия са 13%, във Франция – 12,5%, в Съединени американски щати – 17,5% и 10 000 $ на глава от популацията “, уточни доктор Семерджиев.
Той окачестви като популизъм решението за безплатните антибиотици и противовирусни средства за деца до 7-годишна възраст. Също по този начин, по думите му, е неуместно предлагането завършващите медицина млади лекари да бъдат задължавани да работят в български лечебни заведения. Според доктор Семерджиев сходна мярка мощно припомня на разпределението от годините на социализма и е доста евентуално това да падне в административните съдилища.
Той акцентира, че и в този момент има механизми младите лекари да бъдат привличани на работа у нас като стипендии по време на следването от лечебни заведения или общини, даване на жилища.
Българските лекари към този момент не желаят да емигрират, преди години приблизително по 700 – 750 лекари годишно излизаха от страната, през 2020 година техният брой понижа до 164, означи той.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ