Пената: При 2:7 от Левски вратарят ни пази с комоцио, а резервният изчезна
Най-легендарният футболен треньор на България – Димитър Пенев, празнува 75-годишен празник с първокласна биографична книга в две издания. „ Стратега “, както е и прякорът на легендата, е писана в съавторство с журналиста Иво Тонков, като креативният им тандем работи дружно към една година. Дизайнът на красивото томче е дело на Тодор Манолов. Луксозната цветна биография излиза с логото на Книгомания и е с твърди корици, отличава се с високото си полиграфическо качество; съдържа 268 с., включва над 200 фотоси, някои от които се разгласяват за първи път. Колекционерското издание, което е в лимитиран тираж, е допълнено с три пощенски картички с фотографии на Пената от разнообразни години, както и с негов подпис. Двете издания ще се популяризират по книжарниците от 30 септември 2020 година Ето дребна част от " Стратега ":
" Имахме предварителна стратегия – контроли, публични мачове за състезание, за Купата, евротурнири. Играеш на открито контрола, след два дни у нас за състезание, след това евротурнири. Наситена стратегия, сгъстена, само че всички устояха. Имало е случаи в един месец да играем 2–3 мача на открито – покана, за която се плащаше на клуба и в касата влизаха свежи приходи. ЦДНА се знаеше на всички места, по-късно и ЦСКА. Там сверявахме и часовника.
Много мениджъри ни гледаха, макар че не можехме да излизаме по наше време. Ръководството ни постоянно е желало да играем контроли на открито. Промени на оборудването – „ Пума “, „ Адидас “, огромни марки. Преди години българските тимове играеха с един екип цялостен сезон, в този момент е друго. Ние имахме една публична фланелка и една подготвителна – българско произвеждане, всичко памучно, огромно качество. Но толкоз. За времето си беше идеално, само че в този момент всичко се промени.
И да се върна на мача с Левски, който загубихме с 2:7. Много хора не знаят, че един от нашите вратари, Станчо Бончев (28 мача за ЦСКА в интервала от 1967–1969 година – б.а), не беше на аварийна пейка. Не ходехме тогава на лагери, а в деня на мача ни викаха за обяд. Разбор, отмора в софийски хотел, по-късно в хотела на „ Народна войска “ – отново отмора, анализ и излизахме на терена. Не ни е минавало през главата, че можем да загубим този мач, камо ли с подобен резултат. Бяхме страховит тим, който неслучайно в края на сезона 1968–1969 година стана първенец и завоюва Купата на Съветската войска. Контузията на Стоян Йорданов още при изравняването оказа въздействие. При втория гол на съперника той искаше промяна, само че нямаше кой да влезе. Жеката вкара още във 2 минута (Всъщност това е автогол на Иван Вуцов.
В протоколите е записан Жеков, само че той даже не играе с топката. Аладжов опитва да почисти и уцелва Вуцов. – Б.а.), само че Гунди изравни малко по-късно. Вторият гол падна в средата на полувремето, а третият незабавно след него (Аспарухов 7’, Сашо Костов 23’ и Янко Кирилов 24-ата – б.а.).
Няколко пъти аз и мои сътрудници реагирахме, обръщайки се към скамейката. Данчо Филипов беше със разкъсан ахилес. Но го нямаше и Станчо Бончев. Не беше дошъл. Имаше качества, добър вратар, игра почти година в ЦСКА. Не знам какво е станало, само че странното е, че ние като състезатели не го забелязахме, треньорското управление също. Чак когато ни вкараха два гола, тогава се усети неналичието му. Йорданов имаше комоцио, искаше промяна, само че трябваше да продължи. Нищо не е виждал в дадени моменти.
Иначе резултатът щеше да е различен сигурно. Едвам се движеше Стоян, само че остана на терена, не съобщи тима. За следващ път потвърди, че е огромен мъжага и заслужен за почитание. За почитание е и достижението на Христо Стоичков. При 5:0 Камата вкара четири гола на Левски, имахме огромен късмет да върнем за онази загуба от 1968 година Но все едно някой дръпна ръчната спирачка на Ицо, даже той искаше промяна 15 минути преди края. Не го смених, тъй като преди този момент в игра пуснах Стефан Бачев на мястото на Трифон, а Ивайло Киров размени Патрик Витанов и нямахме право на повече смени. Каза, че имал контузия. След време разбрах, че не е било нещо комплицирано. Аз трябваше да обърна внимание, само че нямаше по какъв начин.
Любо Пенев беше минал във Валенсия, а Левски отпадна от Антверпен след драмата 3:4 и пристигна този мач. Не знам дали можеше да бъде по-категоричен резултатът.
В Музея на славата на ЦСКА са и трофеите на Христо Стоичков – „ Златната топка “, „ Златната обувка “... Бях му треньор в ЦСКА, в националния тим. За Барселона заминахме с Емо Данчев. Тримата пътувахме до Испания, с цел да се срещнем с Кройф. Тогава говорихме за качествата и упоритостите на нашия футболист, на Ицо.
Хъсът му беше необикновен и всички знаят историята му с Барселона и триумфите. Когато споменеш Христо Стоичков, без значение дали го харесваш или не, постоянно в гънките на мозъка ще ти изплуват някакви моменти с него на футболния терен. Гений! След като клубовете тогава дадоха добра цена за Ицо, Емо и Любо, значи не са били хлапета, а звезди. Никой не дава толкоз пари за деца.
Стоичков беше за образец за поколенията по-късно. Не, Гибона (Божидар Искренов – Радостта на народа, който години по-късно облече екипа на ЦСКА. – Б.а.) не е идвал до скамейката ни и не се е молил да не им вкарваме още. Приказки на почитатели. И те техните по този начин си приказват, когато загубихме 2:7, макар че поведохме в резултата, бяхме доста по-добри тогава.
За оня мач през 1968 година Митата Якимов на почивката, при резултат 1:4, сподели в съблекалнята: „ Спокойно, в този момент ще вкараме четири и ги обръщаме “. Такова ни беше самочувствието по това време.
Винаги имахме какво да си кажем в съблекалнята, откакто свърши треньорският разбор. Постоянно беше при нас: „ Айде, пичове, излизаме и бием, ние сме ЦСКА бе! “.
Бяхме мощни футболисти. Но когато не атакуваш и нямаш удар или два, по какъв начин ще ги върнеш тези голове? Напротив, отваряш се, увличаш отбраната, халфовете и даваш причина да ти вкарат още попадения. Ушите се запушват, не чуваш нищо, нещата не вървят... Но на другия ден се събираме и очи в очи в съблекалнята си споделяме нещата, а конкуренцията чака – правиш една-две-три смени за идващия дуел. Нямаше наказания след 2:7. Спор няма, тежка беше ситуацията, ние чакахме обаче наказване. Е, нямаше да ни дадат пушки и автомати. Двамата капитани на тима и треньорът имахме диалози с генерали. Нищо повече. "
" Имахме предварителна стратегия – контроли, публични мачове за състезание, за Купата, евротурнири. Играеш на открито контрола, след два дни у нас за състезание, след това евротурнири. Наситена стратегия, сгъстена, само че всички устояха. Имало е случаи в един месец да играем 2–3 мача на открито – покана, за която се плащаше на клуба и в касата влизаха свежи приходи. ЦДНА се знаеше на всички места, по-късно и ЦСКА. Там сверявахме и часовника.
Много мениджъри ни гледаха, макар че не можехме да излизаме по наше време. Ръководството ни постоянно е желало да играем контроли на открито. Промени на оборудването – „ Пума “, „ Адидас “, огромни марки. Преди години българските тимове играеха с един екип цялостен сезон, в този момент е друго. Ние имахме една публична фланелка и една подготвителна – българско произвеждане, всичко памучно, огромно качество. Но толкоз. За времето си беше идеално, само че в този момент всичко се промени.
И да се върна на мача с Левски, който загубихме с 2:7. Много хора не знаят, че един от нашите вратари, Станчо Бончев (28 мача за ЦСКА в интервала от 1967–1969 година – б.а), не беше на аварийна пейка. Не ходехме тогава на лагери, а в деня на мача ни викаха за обяд. Разбор, отмора в софийски хотел, по-късно в хотела на „ Народна войска “ – отново отмора, анализ и излизахме на терена. Не ни е минавало през главата, че можем да загубим този мач, камо ли с подобен резултат. Бяхме страховит тим, който неслучайно в края на сезона 1968–1969 година стана първенец и завоюва Купата на Съветската войска. Контузията на Стоян Йорданов още при изравняването оказа въздействие. При втория гол на съперника той искаше промяна, само че нямаше кой да влезе. Жеката вкара още във 2 минута (Всъщност това е автогол на Иван Вуцов.
В протоколите е записан Жеков, само че той даже не играе с топката. Аладжов опитва да почисти и уцелва Вуцов. – Б.а.), само че Гунди изравни малко по-късно. Вторият гол падна в средата на полувремето, а третият незабавно след него (Аспарухов 7’, Сашо Костов 23’ и Янко Кирилов 24-ата – б.а.).
Няколко пъти аз и мои сътрудници реагирахме, обръщайки се към скамейката. Данчо Филипов беше със разкъсан ахилес. Но го нямаше и Станчо Бончев. Не беше дошъл. Имаше качества, добър вратар, игра почти година в ЦСКА. Не знам какво е станало, само че странното е, че ние като състезатели не го забелязахме, треньорското управление също. Чак когато ни вкараха два гола, тогава се усети неналичието му. Йорданов имаше комоцио, искаше промяна, само че трябваше да продължи. Нищо не е виждал в дадени моменти.
Иначе резултатът щеше да е различен сигурно. Едвам се движеше Стоян, само че остана на терена, не съобщи тима. За следващ път потвърди, че е огромен мъжага и заслужен за почитание. За почитание е и достижението на Христо Стоичков. При 5:0 Камата вкара четири гола на Левски, имахме огромен късмет да върнем за онази загуба от 1968 година Но все едно някой дръпна ръчната спирачка на Ицо, даже той искаше промяна 15 минути преди края. Не го смених, тъй като преди този момент в игра пуснах Стефан Бачев на мястото на Трифон, а Ивайло Киров размени Патрик Витанов и нямахме право на повече смени. Каза, че имал контузия. След време разбрах, че не е било нещо комплицирано. Аз трябваше да обърна внимание, само че нямаше по какъв начин.
Любо Пенев беше минал във Валенсия, а Левски отпадна от Антверпен след драмата 3:4 и пристигна този мач. Не знам дали можеше да бъде по-категоричен резултатът.
В Музея на славата на ЦСКА са и трофеите на Христо Стоичков – „ Златната топка “, „ Златната обувка “... Бях му треньор в ЦСКА, в националния тим. За Барселона заминахме с Емо Данчев. Тримата пътувахме до Испания, с цел да се срещнем с Кройф. Тогава говорихме за качествата и упоритостите на нашия футболист, на Ицо.
Хъсът му беше необикновен и всички знаят историята му с Барселона и триумфите. Когато споменеш Христо Стоичков, без значение дали го харесваш или не, постоянно в гънките на мозъка ще ти изплуват някакви моменти с него на футболния терен. Гений! След като клубовете тогава дадоха добра цена за Ицо, Емо и Любо, значи не са били хлапета, а звезди. Никой не дава толкоз пари за деца.
Стоичков беше за образец за поколенията по-късно. Не, Гибона (Божидар Искренов – Радостта на народа, който години по-късно облече екипа на ЦСКА. – Б.а.) не е идвал до скамейката ни и не се е молил да не им вкарваме още. Приказки на почитатели. И те техните по този начин си приказват, когато загубихме 2:7, макар че поведохме в резултата, бяхме доста по-добри тогава.
За оня мач през 1968 година Митата Якимов на почивката, при резултат 1:4, сподели в съблекалнята: „ Спокойно, в този момент ще вкараме четири и ги обръщаме “. Такова ни беше самочувствието по това време.
Винаги имахме какво да си кажем в съблекалнята, откакто свърши треньорският разбор. Постоянно беше при нас: „ Айде, пичове, излизаме и бием, ние сме ЦСКА бе! “.
Бяхме мощни футболисти. Но когато не атакуваш и нямаш удар или два, по какъв начин ще ги върнеш тези голове? Напротив, отваряш се, увличаш отбраната, халфовете и даваш причина да ти вкарат още попадения. Ушите се запушват, не чуваш нищо, нещата не вървят... Но на другия ден се събираме и очи в очи в съблекалнята си споделяме нещата, а конкуренцията чака – правиш една-две-три смени за идващия дуел. Нямаше наказания след 2:7. Спор няма, тежка беше ситуацията, ние чакахме обаче наказване. Е, нямаше да ни дадат пушки и автомати. Двамата капитани на тима и треньорът имахме диалози с генерали. Нищо повече. "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ