Алибегов си има ново искане: бакшишът задължително в сметката
Най-известният ресторантьор в страната - Ричард Алибегов, който съумя да измъкне понижение на Данък добавена стойност за сектора, само че не и опазване на цените в заведенията, има ново искане. И то е властта да разреши вписането на наложителен бакшиш от 10% в сметката на клиентите. С една дребна специфичност - този бакшиш да не се полза с налог.
Очаквано - като мотив бе даден образецът, че в доста страни в чужбина има такава процедура. Според Алибегов, това бил " жест от страна на клиента към сервитьора, тъй като е удовлетворен от свършената работа ". Какво вършим, когато не сме удовлетворени от работата на сервитьора обаче - по този начин и не стана ясно. Можело, споделя ресторантьорът, да не сме удовлетворени от заведението или продуктите, само че когато сервитьорът си е приключил работата, трябвало да му се остави нещо. И по тази причина не трябвало да се полза бакшишът и с налог.
Още по-странно бе следното изказване:
" Легализирането на бакшишите е доста хубаво нещо, тъй като сервитьорите ще могат да употребяват това като спомагателен приход, в случай че желаят да аплайват за заем, само че отново смятам, че това би трябвало да е необлагаемо. "
Как банката ще знае какъв е този приход, с цел да сметне заема, като е необлагаем - остава тайнственост.
Това акцентира и ръководителят на бюджетна комисия - Петър Чобанов. Ако има някаква регулация, на каквато Алибегов е склонен, то тя може да мине единствено през облагане.
Още " по-интересно " е мнението на сътрудниците от сектора - сервитьорите. Пред бТВ един от тях разяснява, че " когато получим бакшиш, значи, че сме си свършили работата добре " и че точно това е тласъкът на чиновниците да си правят добре работата. Какъв тласък ще е това, в случай че е наложителен - отново не разбираме.
В интерес на истината, Алибегов е прав, че на доста места в чужбина включването на бакшиша в сметката е естествена процедура. Тя обаче, в множеството случаи, не е държавна политика, а политика на съответното заведение. Така клиентът може да реши самичък дали да влезе в подобен обект, или не.
Още по темата
Очаквано - като мотив бе даден образецът, че в доста страни в чужбина има такава процедура. Според Алибегов, това бил " жест от страна на клиента към сервитьора, тъй като е удовлетворен от свършената работа ". Какво вършим, когато не сме удовлетворени от работата на сервитьора обаче - по този начин и не стана ясно. Можело, споделя ресторантьорът, да не сме удовлетворени от заведението или продуктите, само че когато сервитьорът си е приключил работата, трябвало да му се остави нещо. И по тази причина не трябвало да се полза бакшишът и с налог.
Още по-странно бе следното изказване:
" Легализирането на бакшишите е доста хубаво нещо, тъй като сервитьорите ще могат да употребяват това като спомагателен приход, в случай че желаят да аплайват за заем, само че отново смятам, че това би трябвало да е необлагаемо. "
Как банката ще знае какъв е този приход, с цел да сметне заема, като е необлагаем - остава тайнственост.
Това акцентира и ръководителят на бюджетна комисия - Петър Чобанов. Ако има някаква регулация, на каквато Алибегов е склонен, то тя може да мине единствено през облагане.
Още " по-интересно " е мнението на сътрудниците от сектора - сервитьорите. Пред бТВ един от тях разяснява, че " когато получим бакшиш, значи, че сме си свършили работата добре " и че точно това е тласъкът на чиновниците да си правят добре работата. Какъв тласък ще е това, в случай че е наложителен - отново не разбираме.
В интерес на истината, Алибегов е прав, че на доста места в чужбина включването на бакшиша в сметката е естествена процедура. Тя обаче, в множеството случаи, не е държавна политика, а политика на съответното заведение. Така клиентът може да реши самичък дали да влезе в подобен обект, или не.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ