Най-известният бродуейски мюзикъл Фантомът на операта, оригиналната постановка на Андрю

Най-известният бродуейски мюзикъл " Фантомът на операта ", истинската режисура на Андрю Лойд Уебър, ще се играе 14 следващи вечери в Зала 1 на НДК от през днешния ден до 21 април. През януари най-дълго играният театър на Бродуей означи 36 години на сцената - той е игран на 19 езика пред 160 милиона фенове по целия свят.

Боинг 747 - Freighter, най-големият карго аероплан в света, докара до София декорите на една от най-мащабните продукции, идвали в миналото у нас. Огромните структури, машини, декори, атрибут и костюми, натоварени в 15 тира, пътуваха по суша, по-късно по вода и най-после по въздух, с цел да стигнат до София, написа dir.bg.

Impressio ни среща с основния воин на сцената Надим Нааман, който влиза в ролята на Фантома. Той взе участие в спектакъла повече от 20 години и е влизал в разнообразни функции. Какво се случва, когато огромната ти фантазия да играеш Фантома се сбъдне? Има ли последващи фантазии и има ли отмалялост от турнетата и възхищението на публиката по света. 

- Надим, по какъв начин се справяте с толкоз доста вълнуващи спектакли с " Фантомът на операта " на всички места по света? Трудно е с изключение на за душeвността, по този начин и физически.

- Две са нещата, които вършат допустимо това да се случва. Едното е, че е голяма привилегия да бъдеш част от " Фантомът на операта ", тъй като е нещо безусловно международно, на всички места, в действителност на всички места по света хората се вълнуват извънредно доста, когато " Фантомът " посещава техния град. Когато пристигнеш на ново място, усетиш цялата тази сила, срещнеш се с публицистите, всичко това ти дава спомагателна сила, защото ние даже да сме имали стотици представления, за хората в този град това е първа среща с шоуто. Така е доста елементарно да бъдеш пресен. Всеки нов град за нас е като нова глава. Като имаме спектакли да вземем за пример в Лондон, нормално имаме контракт за една година и репетираме в една и съща зала всеки ден, имаме всекидневие, което не се трансформира за повече време, а това към този момент е доста хубаво за съзнанието и опцията да се почувстваш пригоден към средата. А когато сме в придвижване пък срещите и новото място ни дават различен вид адреналин. Другото нещо, което разрешава този метод на живот е, че имаме 1-2 седмици, в които можем да се приберем и да се забележим със фамилията си, да се наспим. Някои пътувания са по-дълги, да вземем за пример в София ще бъдем две седмици. Ако обаче за две седмици единствено пътуваме от място на място, по-късно си почиваме при роднините.

- След толкоз доста представления в ролята на Фантома, притеснявате ли се, че може в един миг да се идентифицирате с него повече в сравнение с със себе си?

- Най-забавната част за мен е да играя детайлите от неговия темперамент, които нямат нищо общо с мен. С доста функции, които съм играл през кариерата си, постоянно съм се чувствал много непосредствен с чертите на характера на героя, с Фантомът обаче е друго. Той е толкоз друг от мен, в него има детайли, в които е като бебе, такива, в които е като диво животно, има моменти, в които е като умопобъркан, по тази причина тази роля е огромно предизвикателство за пресъздаване. Това обаче я прави неповторима и аз всяка вечер я преоткривам отначало. Може би точно това, че той е толкоз необикновен, прави опцията да бъде игран по-лесна, само че в смисъла, че когато героят е по-далечен от теб, можеш да го схванеш по-добре. По-лесно се играят не толкоз комплицираните облици. Това, че се усещам провокиран всяка вечер с този облик, в действителност ми дава страхотна сила. В киното е друго, тъй като артистът желае да бъде доста натурален и да пресъздаде героя, само че в театъра е друго, има грим, костюми, перуки, маски, придвижвания на тялото на сцената. Цялото това предизвикателство ме зарежда доста.

- Играете в този театър към този момент съвсем 20 години, били сте в разнообразни функции до момента в който стигнете до основната, тази на Фантома. Това ли беше вашата фантазия?

- Със сигурност! Когато се причислих към шоуто бях някъде на 24 години и бях определен в конкурс да играя Раул. Играх Раул в продължение на години на доста разнообразни места. В един миг преди няколко години ми предложиха ролята на Фантома. Прекарал съм толкоз време в това шоу и постоянно съм имал една фантазия: да играя Фантома. И знаех, че това един ден ще се случи.

- В кое се крие магията на " Фантомът на операта ", толкоз доста години, толкоз доста езици, толкоз доста култури, толкоз доста страни и толкоз доста сърца, които постоянно са разчувствани от тази история? Има някаква специфична магия...

- Смятам, че главната причина е музиката. Когато хората чуят музиката, незабавно стават прочувствени. Тя ги вълнува. Но историята също. Тя показва концепцията да не съдим хората и да се отнасяме човешки към всеки един. Това е нещо, с което, без значение от националността, всеки би се свързал. Винаги в света ще има хора, които са съдени поради техния генезис, поради доста неща. Затова тази история е универсална. Всеки може да се припознае в нея. Също по този начин, другата линия в историята, че може да обичаме някой, който не ни обича и това ни кара да вършим разнообразни дейности. Фантомът е надълбоко повреден като човек поради методът, по който е бил третиран като дете. Той е бил дете с увреждане на лицето, което е отключило в него доста болежка, пристигнала от близките. Всички тези неща разсънват благосклонност в публиката. Защото всеки един знае, че това съществува в днешния свят на всички места. Когато е комбинирано с музиката на Андрю Лойд Уебър, те усещат освен, че желаят да слушат песните още веднъж и още веднъж, само че са и предизвикани от героите. Тази композиция е доста специфична.

- Каква е ролята, за която към момента мечтаете? Има ли такава?

- Много забавен въпрос! Ролята, за която най-вече мечтаех беше тази на Фантома. Мечтата ми в този момент е да видя до какви благоприятни условия ще ме докара тази роля. Вярвам, че тя ще отвори доста порти. Преди Фантома играех повече млади мъже и като че ли по-романтични типажи. А това в този момент е нова глава за мен - да изиграя комплициран и тъмен воин. Тази роля е доста по-комплексна.

- Все отново имате ли си обичана роля, която си представяте, че играете?

- Да, да вземем за пример в никакъв случай не съм играл в " Клетниците ". Бих изиграл на драго сърце ролята на контрольор Жавер. Той е обсесивен, тъмен, само че в това време е доста предан служител на реда, доста е прецизен към заповедите и закона, само че в това време като човек има вътрешите си пристрастености, свързани с отмъщението. Той е тъкмо обраното на Фантома. И по тази причина съм извънредно впечатлен от неговия облик.