Най-изгоден е за живеене и работа във Враца! В София и под тепетата балтията е най-яка
Най-изгодно за джоба е да се живее и работи във Враца, а най-скъпо даже предвид на по-високите приходи - в София и Пловдив, оповестява " 24 часа ". Статистиката е направена на база съответствие сред междинната работна заплата в 13 области и цените на 15 артикули и услуги - от вечеря за двама през наеми и цени на таксита до фризьорски услуги и кило картофи.
В Монтана пък поради ниските цени е най-изгодно за хората, които разчитат на минималната работна заплата, тъй като тя е идентична в цялата страна – 933 лева
(Враца е единственият регионален град отвън столицата, в който към декември м.г. междинната заплата бе трансферирала 2 хиляди лв. – беше 2052 лева А в това време там цените на стоките и услугите са много ниски – градът е на трето място след Монтана и Смолян по ниски цени.
Оказва се, че в България има огромна ножица в цените по райони изключително при услугите. Например в случай че във Велико Търново химическото почистване на едно зимно яке от изкуствена материя коства 14 лева, то в Кърджали същото нещо е 30 лева, а това е повече от двойно по-скъпо. А разликата в междинните заплати в двата града не е чак толкоз огромна.
Същото е и при коафьорските услуги: боядисването на коса и стайлингът със сешоар излиза 30 лева в Пазарджик, до момента в който във Варна цените се движат сред 80 и 100 лева (виж таблицата).
Едно късо мъжко подкастряне може да коства 10 лева в Пазарджик и 30 лева във Варна.
Нещата не опират единствено до това, че Варна е туристически град и доста по-голям от Пазарджик, тъй като и в Кърджали боядисването на коса е към 80 лева
При този вид услуги цените зависят доста от разноските, а не е загадка, че тъкмо във фризьорския бизнес всеобщо се укриват приходи и не се издават касови бележки.
Това се отнася и за всички типове услуги, в които една неочаквана инспекция не може да откри какъв брой клиенти са минали до този миг.
Ако някой прави примерно 10 масажа на промяна, а е издал единствено 4 касови бележки, данъчните мъчно могат да открият нещо неправилно.
Защото клиентите към този момент са си отпътували и по нищо не може да се разбере какъв брой индивида са били обслужени.
При храните, изключително в случай че се гледат цените в огромните хипермаркети, разликите по райони са оскъдни, даже може въобще да няма. Големите търговски вериги имат специфична политика да поддържат идентични цени в обектите си в цяла България, даже когато пускат нещо на промоция.
При цените, които се дефинират на районен принцип, разминаванията по-скоро са огромни. Например билетът за еднократно пътешестване с градски превоз във Варна коства 2 лв., а в Пловдив – единствено 1 лев, в случай че и на двете места се обслужват огромни територии и има доста линии.
Но това са решения на локалната власт, които не се вземат единствено от съображения за стопански разноски и изгоди, а и от чисто политически.
Почти същото е ситуацията и с таксиметровите транспорти, при които локалната власт дефинира минимална и оптималната цена, а всеки транспортьор взема решение тъкмо за какъв брой вози. Може би има логичност в Монтана 1 километър по дневната цена да коства единствено 55 ст., само че в Пазарджик никога не живеят по-богати хора, а там същото нещо коства съвсем 6 пъти повече - 3 лв.. При това патентният налог за 1 таксиметров автомобил в Монтана е 400 лева на година, а в Пазарджик 300 лева
Но тук своята дума споделя и потреблението – в случай че в Монтана има прекомерно доста жълти коли, а не чак толкоз огромно търсене, естествено е, че ще возят на ниска цена.
За съпоставяне, най-високият патентен налог за таксиметрова активност в България се заплаща в общините по Южното Черноморие – там този данък всеобщо е над 600 лв. на година, а в Созопол е даже 1000 лв.. В столицата той е 850 лева на година.
При наемите за жилища в центровете на градовете мъчно може да се улови някаква логичност с изключение на, че в по-големите градове е относително по-скъпо. Но те нормално са и академични центрове, а където има висше образователно заведение, се оферират и се наемат доста квартири и цените са по-скоро високи. Например в столицата регионът към Медицинска академия постоянно е бил с наеми, съвсем равни на тези в " Лозенец ”, " Иван Вазов ” и топцентъра. Защото в това висше образователно заведение учат и относително доста непознати студенти.
По същата логичност във Варна, Бургас и изключително в Пловдив наемането на обзаведен апартамент в центъра е най-скъпо. Почти до същите цени се приближава и Велико Търново. Но не е по този начин в Кърджали, Смолян и Пазарджик.
В Монтана пък поради ниските цени е най-изгодно за хората, които разчитат на минималната работна заплата, тъй като тя е идентична в цялата страна – 933 лева
(Враца е единственият регионален град отвън столицата, в който към декември м.г. междинната заплата бе трансферирала 2 хиляди лв. – беше 2052 лева А в това време там цените на стоките и услугите са много ниски – градът е на трето място след Монтана и Смолян по ниски цени.
Оказва се, че в България има огромна ножица в цените по райони изключително при услугите. Например в случай че във Велико Търново химическото почистване на едно зимно яке от изкуствена материя коства 14 лева, то в Кърджали същото нещо е 30 лева, а това е повече от двойно по-скъпо. А разликата в междинните заплати в двата града не е чак толкоз огромна.
Същото е и при коафьорските услуги: боядисването на коса и стайлингът със сешоар излиза 30 лева в Пазарджик, до момента в който във Варна цените се движат сред 80 и 100 лева (виж таблицата).
Едно късо мъжко подкастряне може да коства 10 лева в Пазарджик и 30 лева във Варна.
Нещата не опират единствено до това, че Варна е туристически град и доста по-голям от Пазарджик, тъй като и в Кърджали боядисването на коса е към 80 лева
При този вид услуги цените зависят доста от разноските, а не е загадка, че тъкмо във фризьорския бизнес всеобщо се укриват приходи и не се издават касови бележки.
Това се отнася и за всички типове услуги, в които една неочаквана инспекция не може да откри какъв брой клиенти са минали до този миг.
Ако някой прави примерно 10 масажа на промяна, а е издал единствено 4 касови бележки, данъчните мъчно могат да открият нещо неправилно.
Защото клиентите към този момент са си отпътували и по нищо не може да се разбере какъв брой индивида са били обслужени.
При храните, изключително в случай че се гледат цените в огромните хипермаркети, разликите по райони са оскъдни, даже може въобще да няма. Големите търговски вериги имат специфична политика да поддържат идентични цени в обектите си в цяла България, даже когато пускат нещо на промоция.
При цените, които се дефинират на районен принцип, разминаванията по-скоро са огромни. Например билетът за еднократно пътешестване с градски превоз във Варна коства 2 лв., а в Пловдив – единствено 1 лев, в случай че и на двете места се обслужват огромни територии и има доста линии.
Но това са решения на локалната власт, които не се вземат единствено от съображения за стопански разноски и изгоди, а и от чисто политически.
Почти същото е ситуацията и с таксиметровите транспорти, при които локалната власт дефинира минимална и оптималната цена, а всеки транспортьор взема решение тъкмо за какъв брой вози. Може би има логичност в Монтана 1 километър по дневната цена да коства единствено 55 ст., само че в Пазарджик никога не живеят по-богати хора, а там същото нещо коства съвсем 6 пъти повече - 3 лв.. При това патентният налог за 1 таксиметров автомобил в Монтана е 400 лева на година, а в Пазарджик 300 лева
Но тук своята дума споделя и потреблението – в случай че в Монтана има прекомерно доста жълти коли, а не чак толкоз огромно търсене, естествено е, че ще возят на ниска цена.
За съпоставяне, най-високият патентен налог за таксиметрова активност в България се заплаща в общините по Южното Черноморие – там този данък всеобщо е над 600 лв. на година, а в Созопол е даже 1000 лв.. В столицата той е 850 лева на година.
При наемите за жилища в центровете на градовете мъчно може да се улови някаква логичност с изключение на, че в по-големите градове е относително по-скъпо. Но те нормално са и академични центрове, а където има висше образователно заведение, се оферират и се наемат доста квартири и цените са по-скоро високи. Например в столицата регионът към Медицинска академия постоянно е бил с наеми, съвсем равни на тези в " Лозенец ”, " Иван Вазов ” и топцентъра. Защото в това висше образователно заведение учат и относително доста непознати студенти.
По същата логичност във Варна, Бургас и изключително в Пловдив наемането на обзаведен апартамент в центъра е най-скъпо. Почти до същите цени се приближава и Велико Търново. Но не е по този начин в Кърджали, Смолян и Пазарджик.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ