Най-хубавият и магнетичен мъж в София – така ще го

Най-хубавият и магнетичен мъж в София – по този начин ще го запомнят приятелите. Бурни компании, вицове до полунощ, песните на Висоцки.

На 10 август се навършиха 22 години от гибелта на артиста Володя Смирнов (1942-2000), изиграл незабравими функции в киното – в „ Най-добрият човек, който познавам “, „ Сбогом, другари “, „ Последна инспекция “, „ Антихрист “.

Володя Смирнов идва в България през 1966 година по обич.

Красив, надарен чаровник, със сините си очи и трапчинка на брадичката подкосяваше коленете на всяка гимназистка.

Създаде паметни функции, отиде си афектиран и неразбираем.

Той не познава родителска милувка, споделя преди време неговата близка другарка Антония Каракостова.

Роден е на 22 юни 1941 година, когато фашистка Германия атакува Съветския съюз.

Ражда се в Черногорск – град в Красноярския завършек на Русия, от майка Марина Павловна Смирнова – пътуваща певица на романси.

Никога не е виждал татко си с изключение на на фотография.

Баща му Николай Смирнов е боен авиатор и умира в Сталинградската борба.

Володя е отгледан от баба си Клавдия Фьодоровна Смирнова – майка на татко му.

Късно се среща с майка си, след настойчиво и дълго търсене.

През 1961 година Владимир Смирнов е признат в Ленинградския държавен институт за спектакъл, музика и кинематография.

След дипломирането си е поканент в трупата на превъзходния тогава Ленинградски спектакъл на Ленинския комсомол.

В същия този първи негов сценичен сезон – 1965-1966 година, в Ленинград гостува актьорският клас на проф. Филип Филипов и Надежда Сейкова от ВИТИЗ „ Кр. Сарафов “.

След техния театър се среща със Силвия Спасова – щерка на огромната оперна певица Виргиния Попова. Последва пламенна обич.

През лятото на 1966 година Володя идва в България, дами се и следва брачната половинка си по нейното систематизиране в Шумен, Враца и Толбухин (Добрич).

Дебютира на българска сцена в ролята на Таланов от „ Нашествие “ на Л. Леонов, като първите дейности играе на съветски, а последното на български език.

През сезон 1969-1970 е поканен в Народния спектакъл за младежта.

Там за две десетилетия изиграва поредност от паметни функции, измежду които Д’Артанян в „ Тримата мускетари “ и Вълка от мюзикъла „ Вълкът и седемте козлета “.

Голямата си известност Володя Смирнов получи с филмите на Шаралиев „ Сбогом, другари “ и „ Най-добрият човек, който познавам “ на Шарланджиев.

През 1990 година стартира така наречен театрална промяна, когато националнозначими театри бяха лишени от надарени създатели.

От Народния спектакъл за младежта бяха освободени редица актьори, измежду които и Владимир Смирнов.

От което той бе мощно наскърбен. Повече от три години е незает и единствено шест месеца получава жалки обществени помощи.

Уволнения, злоба, намеци за акцента му, съчетани с персоналната му неотстъпчивост, го трансформират в подвластен от алкохола.

През 1997 година претърпява инсулт. „ Възстановяваше се постепенно и настойчиво. Без средства за скъпите медикаменти и рехабилитации.

Най-близките другари бяхме с него, както той е бил с нас в сложни и щастливи дни “, споделя Антония Каракостова.

Страшна за артиста става забравата – телефонът му не звъни.

От гилдията не се обажда никой като се изключи Иван Налбантов, Вихър Стойчев, Мая Бабурска, Явор Спасов.