Най-голямото вълшебство е да бъдеш добър човек, да умееш да

Най-голямото чудо е да бъдеш добър човек, да умееш да влезеш в тялото идушата на болния, тъй че да го схванеш - по този начин Мария Пейчева или госпожа Мария, както я назовават пациентите, дефинира доброволческата си работа в Националнатаболница за лекуване на хематологични болести.

83-годишната жена минава през дългите коридори на болничното заведение,вдъхвайки кураж и вяра на болните.„ Думата благодаря за мен е като най-топлата прегръдка “, показа тя в студиото на„ 120 минути “ Звеното в болничното заведение е намерено преди няколко месеца, а самодейността идва отФранция.Госпожа Мария, по обучение лекар по логика на психиката, изясни, че схваща задоброволческото звено за психическа поддръжка и грижи инцидентно от интернет.

Признава, че даже след пенсионирането си продължава да работи интензивно, апосещенията и при пациентите в болничното заведение са метод да оползотворява времето си и да бъде потребна. По думите ѝ превъзмогването на обстоятелствата от действителността става с доста обич итоплина към пациента. Според нея страхът на човек го прави безпомощен и изразходванеговата сила.Рецепта за справяне със страха за Пейчева са позитивните мисли, освобождаванетоот болката и скръбта.„ Винаги съм казвала на своите деца, когато изпаднат в сложен миг, да пеят, да тананикат песни.

Аз го върша непрестанно “, добави още тя. Госпожа Мария изясни, че разделя своите пациенти на три групи. Първата е за тези,които занапред схващат за заболяването си. Това за нея е стадият на отрицанието, в койтонивата на стрес са най-високи.Към втората група се причисляват тези пациенти, които се приспособяват към заболяването,а в третата са тези, които към този момент са приели диагнозата. /24chasa.bg