Най-голямото притеснение от влизането ни в еврозоната е какво ще

" Най-голямото терзание от влизането ни в еврозоната е какво ще се случи с цените. Според мен ще има ускоряване на инфлацията в кратковременен проект. Става въпрос за първите 1-2 години след превалутирането. В други страни виждаме такива данни да по-висока инфлация. "

Това съобщи в предаването икономистът Георги Вулджев. Начинът да се ограничи оптимално този резултат е да се вземат някакви ограничения в проекта за еврото, като това с паралелните цени т.е. една година преди въвеждането му да се вижда какъв брой коства всяка стока в лв. и евро. Така елементарно може да се забележи в случай че има внезапна инфлация и бързо да се реагира от самите консуматори, регистрира той.



" Но-по огромният проблем е в дълготраен проект какво ще се случва с цените. Проблемът с еврозоната е, че в дълготраен проект има пълзящо нарастване на инфлацията. Продължаващо откогато е основан този паричен съюз обезценяване на парите.

Нещо, което опонира на това, което в началото сме желали да извлечем, когато е основан валутният ръб и е вързан към марката. Цялата концепция е била да се върже към най-стабилната валута в света, дружно с швейцарския франк тогава. Целта е била точно да няма такова обезценяване в дълготраен проект. Парадоксално е, че сега вършим тъкмо противоположното на това, което е била първичната цел.

От въвеждането на еврото има и редица макроикономически опасности. Ако влезем в еврозоната или ще сме страна, която е фискално дисциплинирана като Германия, или ще сме фискално разпуснати като Италия.

Проблемът е, че и двете обстановки крият стопански опасности. Ако сме от фискално дисциплинираните това значи, че ще би трябвало да плащаме, когато недисциплинираните имат проблеми. Както казусът с Гърция, когато всичко солидарно изплащаха задълженията й.

Ако пък сме от недисциплинираните като Гърция, заплащането на тези задължения облагодетелстваха единствено политиците в страната. Ако питате елементарния грък в наши дни какво счита за последните 20 години стопански развиване на страната, откогато са с евро, той ще ви каже, че това е цялостна злополука. Те първо минаха през най-тежката рецесия в историята им от позиция на равнища на безработица, към момента имат над 15% равнища на безработица ", уточни икономистът.

Вулджев окачестви като нелепост изявлението на препоръчаният от Слави Трифонов за министър председател Николай Василев, че еврозоната носи авторитет, тъй като " сядаме на една маса с огромните ".

" Ние и в този момент сме на масата с огромните. Когато влизахме в Европейски Съюз ни говореха същото - " клуб на богатите ", няма да имаме корупция. Нищо от това не се случи. Не знам дали политиците считат, че българите сме идиоти и не помним какво ни се обещаваше. Когато влезем в еврозоната, това няма да ни направи вълшебен равни по въздействие на Германия и Франция. Даже в противен случай - ще станем още по-подчинени на тези страни.

Гърция още веднъж е добър образец в това отношение, тъй като в случай че си спомните референдума, който имаха през 6 години - на него хората гласоподаваха да не се одобри договорката от другите страни в еврозоната, само че даже сякаш евроскептичната Сириза не послуша своите гласоподаватели. Дори историята опонира на тази теза. "

Пътят към еврозоната е единственото, което така наречен партии на смяната не желаят да ревизират, което е много озадачаващо, счита той.

Относно въвеждането на най-малък световен корпоративен налог от 15% той съобщи, че евентуално ще бъде въведен в западния свят, тъй като там има огромен напън в тази посока, само че надали ще бъде световен.

" Очаквам страни като Китай и Русия да дадат някакъв отпор. Те се пробват да изградят опция в икономическото мислене на световно равнище и това е кардинален въпрос за тях. Идеята на подобен най-малко е да не могат да изтичат толкоз пари към дребни страни с ниски данъчни ставки.