Най-голямото наказание е надеждата
" Най-голямото наказване е вярата ". Това го споделя Радост Пелтекова, споделя го пред постройката на съда в Пловдив, до момента в който чака да чуе присъдата на брачна половинка си - 72-годишния Костадин Пелтеков.
На 23 септември 2017 година той простреля родния си наследник Стоян, 36-годишен, с два патрона - в сърцето и в слепоочието. След убийството се обади самичък в полицията и направи цялостни признания. Можеше да каже, че е стрелял при самоотбрана, само че не го е направил. " Виновен съм ", споделил. " Не устоях повече ", сподели през днешния ден в съда той.
Тази история може да се опише с доста " ах " и " ох ", само че по този начин, с изключение на да притегли повече лайкове за рекламодатели, няма да свърши друга работа.
Прокурорът Тодор Павлов не си спомня различен случай в Пловдив, когато причинител на ликвидиране, който на всичко от горната страна самичък си признава и по този начин икономисва много следствена работа, да не е арестуван, даже в ареста. Още тогава Пелтеков старши излиза от полицията с мярка подписка, след една година и тя отпада. Днес, малко повече от две години след съдбовния 23 септември, в дребната им вила край Куклен, той излезе от съда с условна присъда.
Синът на семейство Пелтекови е бил наркоман. 20 години животът им е бил зависещ на напъните да го спасят, да го отклонят, да му попречат по някакъв метод. На процедура са се оставили, както и доста други в тяхното състояние, да го подкрепят, като са му давали пари. А са му давали пари, тъй като са били принудени от него - дали в къщи, дали в дребния фамилен магазин...
Много сходни истории се случват в света, за който не се приказва или се приказва само с наказание. Впрочем Стоян е влизал и в пандиза - цели четири пъти. Оттам е излизал и е поемал отново по същия път. Заплахи, закани, изплъзване принудително на пари.
Когато възрастният мъж, вместо както различен път най-после въпреки всичко да даде пари, заставен от сина си, вади револвера и го прострелва, в дома му в Пловдив е внучето. Детето на сина наркоман и на майка наркоманка, която към този момент е зарязала едно дете. Ражда в Пловдив момиченцето и бяга от родилния дом, с цел да се надруса. Оттам уведомяват " Закрила на детето " и те поемат случая през цялото време, защото Маринка, майката, не е непозната за тях. Ако първото и зарязано дете се отглежда от нейните родители, второто е предадено на грижите на родителите на Стоян. Така че сега, в който той за следващ път ги обира и заплашва, те отглеждат седеммесечното му бебе. Заради това майка му се е пенсионирала година и половина преди да навърши нужната възраст.
" Простихте ли на сина си? “, запитвам и двамата родители. Очаквам всичко да чуя, само че не и това - " Ние в никакъв случай не сме му се сърдили. Той беше болен човек ". Радост не се сърди и на брачна половинка си, че е умъртвил сина и. Той се признава за отговорен и в действителност и съдът е склонен, че присъдата, която самичък си произнася, е доживотна и допустимо най- тежката въобще. Странно дело, в което има мъртвец, никой на никого не се сърди и всички са жертви. Съдбовно някак.
Дали тази история можеше да се избегне? Дали можеха да се избегнат, най-малко ненапълно, огледалните сходни истории - когато подвластен убива майка си или татко си. Защото те са даже по-чести от " Баща убива сина си наркоман ". Впрочем след тази драма, в Пловдивско стана една сходна - татко умъртви щерка си наркоманка.
В един съвършен свят всеки обича децата и родителите си и сходни драми няма. В един съвършен свят опиати няма. Само дето съвършен свят няма.
Има свят, който е цялостен с парадокси, неточности и зло. Където и да е. И в тоя свят има опиати, принуждение и убийства. Само дето единствена България в Европейския съюз, а и освен там, не е приела една мярка, която най-малко хипотетично би лимитирала тоя краен излаз.
Лечение вместо наказване
Ако имахме тази мярка, в случай че тя беше утвърдена още през 2006-та година, когато бе подкрепена от всички политически сили, импортирана в Парламента от съдружие " Майки против дрогата " и отхвърлена за пет минути от Правната комисия, днешната поредна драма можеше да не свършва по този начин.
Убитият от родния си татко Стоян Пелтеков е влизал четири пъти в пандиза през миналите 20 години. С дребни присъди, най-голямата е била година и половина. В основата на четирите му закононарушения, за които е бил упрекнат, стои зависимостта от опиати и нуждата да си набира средства за нея. Ако тази мярка беше влезнала в действие, той, който през всичките тия години на борби със фамилията, е отказвал изрично да влезе в стратегия за лекуване, може би въпреки всичко би избрал нея вместо пандиза.
Мотивацията за лекуване е мощно условно разбиране при подвластните, тя се построява и след това. Възможно ли е, заставен да се лекува, той въпреки всичко да беше сменил чипа на своето държание? Може би да, може би не - в никакъв случай няма да разберем. Но по този начин или другояче този късмет не му е бил възложен. Както не се дава и до през днешния ден на подвластни, наказани за обири и владеене на наркотични субстанции. Един път влезнали в пандиза и без никаква смяна в повода за закононарушението, те стават най-лесните за ловене, попълнят докладите на полицията и пандизите. А в пандизите има опиати. С една дума, Стоян даже не веднъж, четири пъти се е разминал с някакъв предполагаем късмет за различен път в живота, а тази преграда си остава спусната и до през днешния ден пред такива като него. В случая той е жертвата, само че със същия триумф жертвата можеше да е бащата.
Майката на бебето, което към този момент е двегодишно дете, и сега е в пандиза за кражба. Докато е ставало убийството, тя е проституирала, с цел да изкара пари за дрога.
Това е тъжната история, която може да бъде разказана с доста " ах " и " ох ", само че и без тях е задоволително тягостна. Още повече, че е единствено частица от една огромна история на цялостно безгрижие по проблем, който убива стотици хиляди фамилии ежедневно.
Прокуратурата изиска условна присъда. Държавата публично призна, че животът с наркоман е непоносим. " Това не е ли позволение за лов на наркомани? ", попитах прокурора. " Не, никога. Но е доста комплицирано ".
Сложно е. И става все по-сложно. И нищо не се прави.
О, забравих! Закриха Националния център за наркомании.
" Ние все се надявахме, че ще се промени ", споделя майката на убития Стоян. И сама си произнася присъдата: " Надеждата е най-голямото наказване ".
На 23 септември 2017 година той простреля родния си наследник Стоян, 36-годишен, с два патрона - в сърцето и в слепоочието. След убийството се обади самичък в полицията и направи цялостни признания. Можеше да каже, че е стрелял при самоотбрана, само че не го е направил. " Виновен съм ", споделил. " Не устоях повече ", сподели през днешния ден в съда той.
Тази история може да се опише с доста " ах " и " ох ", само че по този начин, с изключение на да притегли повече лайкове за рекламодатели, няма да свърши друга работа.
Прокурорът Тодор Павлов не си спомня различен случай в Пловдив, когато причинител на ликвидиране, който на всичко от горната страна самичък си признава и по този начин икономисва много следствена работа, да не е арестуван, даже в ареста. Още тогава Пелтеков старши излиза от полицията с мярка подписка, след една година и тя отпада. Днес, малко повече от две години след съдбовния 23 септември, в дребната им вила край Куклен, той излезе от съда с условна присъда.
Синът на семейство Пелтекови е бил наркоман. 20 години животът им е бил зависещ на напъните да го спасят, да го отклонят, да му попречат по някакъв метод. На процедура са се оставили, както и доста други в тяхното състояние, да го подкрепят, като са му давали пари. А са му давали пари, тъй като са били принудени от него - дали в къщи, дали в дребния фамилен магазин...
Много сходни истории се случват в света, за който не се приказва или се приказва само с наказание. Впрочем Стоян е влизал и в пандиза - цели четири пъти. Оттам е излизал и е поемал отново по същия път. Заплахи, закани, изплъзване принудително на пари.
Когато възрастният мъж, вместо както различен път най-после въпреки всичко да даде пари, заставен от сина си, вади револвера и го прострелва, в дома му в Пловдив е внучето. Детето на сина наркоман и на майка наркоманка, която към този момент е зарязала едно дете. Ражда в Пловдив момиченцето и бяга от родилния дом, с цел да се надруса. Оттам уведомяват " Закрила на детето " и те поемат случая през цялото време, защото Маринка, майката, не е непозната за тях. Ако първото и зарязано дете се отглежда от нейните родители, второто е предадено на грижите на родителите на Стоян. Така че сега, в който той за следващ път ги обира и заплашва, те отглеждат седеммесечното му бебе. Заради това майка му се е пенсионирала година и половина преди да навърши нужната възраст.
" Простихте ли на сина си? “, запитвам и двамата родители. Очаквам всичко да чуя, само че не и това - " Ние в никакъв случай не сме му се сърдили. Той беше болен човек ". Радост не се сърди и на брачна половинка си, че е умъртвил сина и. Той се признава за отговорен и в действителност и съдът е склонен, че присъдата, която самичък си произнася, е доживотна и допустимо най- тежката въобще. Странно дело, в което има мъртвец, никой на никого не се сърди и всички са жертви. Съдбовно някак.
Дали тази история можеше да се избегне? Дали можеха да се избегнат, най-малко ненапълно, огледалните сходни истории - когато подвластен убива майка си или татко си. Защото те са даже по-чести от " Баща убива сина си наркоман ". Впрочем след тази драма, в Пловдивско стана една сходна - татко умъртви щерка си наркоманка.
В един съвършен свят всеки обича децата и родителите си и сходни драми няма. В един съвършен свят опиати няма. Само дето съвършен свят няма.
Има свят, който е цялостен с парадокси, неточности и зло. Където и да е. И в тоя свят има опиати, принуждение и убийства. Само дето единствена България в Европейския съюз, а и освен там, не е приела една мярка, която най-малко хипотетично би лимитирала тоя краен излаз.
Лечение вместо наказване
Ако имахме тази мярка, в случай че тя беше утвърдена още през 2006-та година, когато бе подкрепена от всички политически сили, импортирана в Парламента от съдружие " Майки против дрогата " и отхвърлена за пет минути от Правната комисия, днешната поредна драма можеше да не свършва по този начин.
Убитият от родния си татко Стоян Пелтеков е влизал четири пъти в пандиза през миналите 20 години. С дребни присъди, най-голямата е била година и половина. В основата на четирите му закононарушения, за които е бил упрекнат, стои зависимостта от опиати и нуждата да си набира средства за нея. Ако тази мярка беше влезнала в действие, той, който през всичките тия години на борби със фамилията, е отказвал изрично да влезе в стратегия за лекуване, може би въпреки всичко би избрал нея вместо пандиза.
Мотивацията за лекуване е мощно условно разбиране при подвластните, тя се построява и след това. Възможно ли е, заставен да се лекува, той въпреки всичко да беше сменил чипа на своето държание? Може би да, може би не - в никакъв случай няма да разберем. Но по този начин или другояче този късмет не му е бил възложен. Както не се дава и до през днешния ден на подвластни, наказани за обири и владеене на наркотични субстанции. Един път влезнали в пандиза и без никаква смяна в повода за закононарушението, те стават най-лесните за ловене, попълнят докладите на полицията и пандизите. А в пандизите има опиати. С една дума, Стоян даже не веднъж, четири пъти се е разминал с някакъв предполагаем късмет за различен път в живота, а тази преграда си остава спусната и до през днешния ден пред такива като него. В случая той е жертвата, само че със същия триумф жертвата можеше да е бащата.
Майката на бебето, което към този момент е двегодишно дете, и сега е в пандиза за кражба. Докато е ставало убийството, тя е проституирала, с цел да изкара пари за дрога.
Това е тъжната история, която може да бъде разказана с доста " ах " и " ох ", само че и без тях е задоволително тягостна. Още повече, че е единствено частица от една огромна история на цялостно безгрижие по проблем, който убива стотици хиляди фамилии ежедневно.
Прокуратурата изиска условна присъда. Държавата публично призна, че животът с наркоман е непоносим. " Това не е ли позволение за лов на наркомани? ", попитах прокурора. " Не, никога. Но е доста комплицирано ".
Сложно е. И става все по-сложно. И нищо не се прави.
О, забравих! Закриха Националния център за наркомании.
" Ние все се надявахме, че ще се промени ", споделя майката на убития Стоян. И сама си произнася присъдата: " Надеждата е най-голямото наказване ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ