Защо позволих на дъщеря си да изучава безполезна специалност
Най-голямото ми дете, Ема, таман се върна в университета след дълга почивка, с цел да приключи и последния учебен срок от висшето си обучение.
Още преди да е поставила точката на дипломната си работа обаче, родственици и другари започнаха да ме бомбардират с един въпрос: А какво ще прави, откакто приключи?
В последна сметка ситуацията на работния пазар не е розово. Все повече неотдавна приключили студенти се помиряват с нископлатени позиции, които не са по квалификацията им, или работят на половин работен ден – в случай че въобще имат шанса да си намерят работа.
Добрата вест е, че студентите, които приключват специалности от региона на технологиите, инженерството и математиката, като цяло се оправят сносно след дипломирането. Ема обаче учи в трижди проклетата хуманитаристика – магистратура по американска просвета с фокус върху политиката и културата на хранене, преподавана в дребен лицей.
Известно време се мъчех да изяснявам по какъв начин специалността й е толкоз съвременна сега, че въобще не се тормозя дали ще си откри свястна работа. „ Интересите на Ема може да я отведат в най-различни направления ”, споделях на хората. „ Може да написа в кулинарен блог. Може да работи за неправителствена организация, която усъвършенства здравето и изискванията за хранене на бедните в градовете. Може да поддържа връзките със обществените медии на някоя нова хранителна компания. ”
Ясно е, че не просто обяснявах – прекалявах с обясненията в желанието си да дам доказателства, че определеният от Ема път ще я докара до постоянна заплата. Сякаш трудовият й статус беше референдум за решенията, които аз и брачният партньор ми бяхме взели за нейното обучение. Когато поглеждам обратно, разбирам каква неточност съм правила – аз сравнявах персоналния триумф на Ема със своя личен триумф като родител.
И въпреки всичко колкото повече мислех по въпроса, толкоз по-силна ставаше решимостта ми да бъда почтена. „ Но тя получи отлично обучение и в действителност откри пристрастеността си – и знам, че тези неща ще й послужат добре в живота ”, споделям в този момент.
