Живот на Титан е възможен, но е трудно да бъде открит
Най-голямата луна на Сатурн, Титан, е покрита с реки и езера от метан, има бездънен под земята океан и е богата на органична материя. Това е, което подтикна учените от университетите на Аризона и Харвард да проучат опцията за битие на живот в рискови условия. Специалистите са моделирали биоенергийния капацитет на Титан за елементарни микроорганизми и заключиха, че даже при удобни условия количеството живот там ще бъде извънредно лимитирано.
Възможен ли е живот на Титан?
Титан притегля вниманието на учените заради неповторимата си композиция от естествени условия — атмосфера, богата на органични субстанции, ледена повърхнина и съществуването на под земята океан, чиято дълбочина съгласно оценките може да доближи до 485 км. Именно тази геохимия е станала основа за хипотезите по отношение на вероятното битие на живот на този сателит на Сатурн.
Ново изследване на учени от Университета на Аризона и Харвардския университет преглежда въпроса: могат ли органичните съединения, формирани в атмосферата на Титан, да бъдат източник на сила за микроорганизми, които биха могли да съществуват в океана под леда?
Антонен Афхолдер от Департамента по екология и еволюционна биология в Университета на Аризона изяснява, че макар изобилието от органични молекули на повърхността на Титан, тяхното значение за поддържането на живота постоянно се надценява. Основният проблем е, че има стеснен продан на субстанции сред повърхността и океана. Това значи, че даже огромни ресурси от органични субстанции може да останат недостъпни за евентуалния океански живот.
Хранене без О2: по какъв начин протича ферментацията в модела
Вместо да спекулират по отношение на незнайни биохимични процеси, откривателите са се фокусирали върху най-простия прочут метаболизъм — ферментацията. Този развой не изисква О2 и се основава единствено на обработката на органични съединения. Вероятно произлиза от най-ранните форми на живот на Земята и към момента се употребява до ден сегашен в процесите на печене, ферментация и даже изгниване.
Фокусът на проучването е глицинът — най-простата аминокиселина. Това е вещество, което е главният „ конструктивен детайл “ на протеините, т.е. евентуален източник на сила за примитивни микроорганизми. Глицинът постоянно се среща в кометите, метеоритите и протопланетните облаци — тъй че е допустимо да се е образувал на Титан.
Учените допускат, че глицинът от повърхността може да доближи океана на Титан посредством конфликти с астероид. Тези въздействия локално разтопяват ледената завивка, позволявайки на органичната материя да проникне в подледниковите пластове. В същото време научните модели допускат, че самият океан на Титан се състои от вода с разперен амоняк, което му разрешава да остане течен при доста ниски температури.
Оскъдна биосфера: единствено няколко кг живот
Резултатите от биоенергийното моделиране демонстрират, че даже при най-хубавия сюжет количеството жива биомаса на Титан не надвишава няколко кг. Това е еквивалентно на тежестта на малко куче. Такава биосфера би означавала приблизително по-малко от една микробна клетка на литър океанска вода. За съпоставяне, един литър океанска вода на Земята съдържа милиони кафези.
„ Нашето изследване демонстрира, че даже и с огромни ресурси от органична материя, евентуалната екосистема на Титан би била извънредно неприятна. “ „ Това доста понижава възможностите за откриването му по време на бъдещи задачи “ — акцентира Афхолдер.
Подобни условия слагат под подозрение предходните оптимистични оценки за обитаемостта на Титан. Органичните субстанции съществуват, само че достъпът до тях е доста стеснен.
