Джовани Додзини откри Дилмано, дилберо
Най-голямата изненада, която очакваше италианския публицист Джовани Додзини в България, се оказа, че обичана негова ария, която години наред е считал за италианска, е българска, освен това национална ария, научи ДУМА от ИК " Персей ".
Джовани искаше да се похвали пред българския си издател, че се пее за България от времето на смяната в известна италианска ария и му я пусна от ютюб на мобилния си телефон. И когато издателят му я запя, писателят беше ужасно сюрпризиран: " Ама ти я знаеш?! Откъде? "
Отговорът на този въпрос заличи дългогодишната му заблуда, че този шлагер от 90-те години на ХХ век, със заглавие " Pipero ", е роден в Италия. Защото става дума за известната " Дилмано, дилберо " от шопския фолклор.
Джовани Додзини направи малко литературно турне в България, с цел да показа, както ДУМА писа, българското издание на най-успешния си разказ - " И Бабукар водеше колоната " (изд. " Персей ", превод Весела Лулова Цалова). Премиерата на книгата му, отличена с Наградата за литература на Европейски Съюз през 2019 година, беше в литературния клуб " Перото " в НДК. След това писателят взе участие във фестивала " Пловдив чете ". Имаше и среща в библиотеката в Костенец. Гостуването му беше със съдействието на Италианския културен институт.
Романът " И Бабукар водеше колоната " е извънредно настоящ с тематиката за мигрантите, поднесена посредством четивен сюжет - два дни четирима мигранти вървят в индианска нишка по пътищата на провинциална Италия.
" Съдбата на емигрантите е една и съща на всички места по света. Трудностите, с които се сблъскват моите герои, наподобяват на тези, с които се сблъскват и българите в Италия, само че има една разлика - те са чернокожи. Това е огромна разлика! Много сериозен проблем за италианското общество е постколониализмът. Италианският колониализъм е по-малко коментиран от този на Англия и Испания, тъй като е бил в по-лека форма - от края на XVIII век до Втората международна война. В африкански страни като Сомалия и Либия италианците са донесли доста опустошения и гибел. Разбира се - и употреба. Всичките тези ужасни неща в този момент се пробват да бъдат показани в Италия като нещо смешно, занимателно, тъй като италианците се възприемат като смешни, радостни хора, които не биха могли да убиват и да изнасилват дами в Етиопия. Но този проблем стартира да се осветлява в Италия напоследък - има интелектуалци и писатели, които обръщат внимание на този мрачен интервал от историята на Италия. За мен това е изключително значимо, тъй като това минало стартира да се чете по друг метод. Или както споделя Бертолт Брехт в едно свое стихотворение, аз не се срамя от песните на другите, аз пея моя лична ария ", споделя Джовани Додзини.
Джовани искаше да се похвали пред българския си издател, че се пее за България от времето на смяната в известна италианска ария и му я пусна от ютюб на мобилния си телефон. И когато издателят му я запя, писателят беше ужасно сюрпризиран: " Ама ти я знаеш?! Откъде? "
Отговорът на този въпрос заличи дългогодишната му заблуда, че този шлагер от 90-те години на ХХ век, със заглавие " Pipero ", е роден в Италия. Защото става дума за известната " Дилмано, дилберо " от шопския фолклор.
Джовани Додзини направи малко литературно турне в България, с цел да показа, както ДУМА писа, българското издание на най-успешния си разказ - " И Бабукар водеше колоната " (изд. " Персей ", превод Весела Лулова Цалова). Премиерата на книгата му, отличена с Наградата за литература на Европейски Съюз през 2019 година, беше в литературния клуб " Перото " в НДК. След това писателят взе участие във фестивала " Пловдив чете ". Имаше и среща в библиотеката в Костенец. Гостуването му беше със съдействието на Италианския културен институт.
Романът " И Бабукар водеше колоната " е извънредно настоящ с тематиката за мигрантите, поднесена посредством четивен сюжет - два дни четирима мигранти вървят в индианска нишка по пътищата на провинциална Италия.
" Съдбата на емигрантите е една и съща на всички места по света. Трудностите, с които се сблъскват моите герои, наподобяват на тези, с които се сблъскват и българите в Италия, само че има една разлика - те са чернокожи. Това е огромна разлика! Много сериозен проблем за италианското общество е постколониализмът. Италианският колониализъм е по-малко коментиран от този на Англия и Испания, тъй като е бил в по-лека форма - от края на XVIII век до Втората международна война. В африкански страни като Сомалия и Либия италианците са донесли доста опустошения и гибел. Разбира се - и употреба. Всичките тези ужасни неща в този момент се пробват да бъдат показани в Италия като нещо смешно, занимателно, тъй като италианците се възприемат като смешни, радостни хора, които не биха могли да убиват и да изнасилват дами в Етиопия. Но този проблем стартира да се осветлява в Италия напоследък - има интелектуалци и писатели, които обръщат внимание на този мрачен интервал от историята на Италия. За мен това е изключително значимо, тъй като това минало стартира да се чете по друг метод. Или както споделя Бертолт Брехт в едно свое стихотворение, аз не се срамя от песните на другите, аз пея моя лична ария ", споделя Джовани Додзини.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ