Все повече турци осъзнават, че сирийците ще останат
Най-големият сирийски град отвън Сирия? Истанбул, майтапят се някои турски публицисти. Не единствено медиите, само че и политиците и жителите обаче от ден на ден започнаха да схващат, че огромна част от няколкото милиона жители на прилежащата страна, пристигнали като бежанци, към този момент не са единствено посетители на Турция.
След локалните избори в Истанбул възходящото възмущение към сирийците, трансформирало се в обществена загадка, стартира да става все по-видимо, написа Барчин Инанч за " Хюриет дейли нюз ". Тя дава образец с набези против магазини, за които се счита, че са благосъстоятелност на сирийци, вследствие на клюки, че сириец е нападнал турско момиче.
Вече не е табу
" За страдание може да се чака, че такива произшествия ще се усилят. Защо в този момент, може да попитат някои, " продължава Инанч.
Темата за наличието на сирийците в Турция бе табу дълго време - не като в Европа, където популистки водачи я използваха за политически цели. Политиката на отворените порти, оповестена от държавното управление в Анкара (също коз в ръцете на управляващите), докара до това, че 3.6 млн. сирийци влязоха в страната и то без да си проправят път със мощ, получавайки статут на краткотрайна протекция. Тъй като това бе резултат от държавна политика, поддръжниците на кабинета си замълчаха, само че и опозицията остана деликатна (с някои изключения).
Това се трансформира - в първите години посланието бе, че сирийците ще са посетители в Турция. Сега " държавното управление трансформира тактиката си и резултатите от нея започнаха да се набиват в душата на елементарния жител ". Например в първите години сирийски деца не се записваха в турски учебни заведения, в този момент това се случва. В Турция доста родители се притесняват, че качеството на образованието, към този момент проблематично ще се утежни в претъпканите класни стаи, в които има и от ден на ден невладеещи турски сирийци.
Лесна цел
Сирийците постоянно запълват работни места, които турците не желаят, само че са лесна цел в обстановка на стопански компликации. Те получават и финансова поддръжка, по-голямата част от която идва от Европейския съюз вследствие на договорката от 2016 година, само че поради реториката на Анкара, съгласно която тази помощ не е получена, се основава усещането, че парите идват главно от турските данъкоплатци.
Според Инанч разгромът на локалните избори в Истанбул и другаде може да е дал на повече поданици, изпитващи сходно неодобрение, храброст да го показват. Опозицията, разрешавала си постоянно антисирийска изразителност (и предходната година главният ѝ претендент на президентския избор Мухарем Индже искаше всички сирийци да си тръгнат от страната след края на войната), го направи и преди изборите.
© Associated Press
Протест на сирийци пред рускто консулство в Истанбул, 2018 година
Спечелилият вота в Истанбул Екрем Имамоглу към този момент е отбелязвал, че не желае сирийците да трансформират тъканта на града и е най-добре да се приберат в родината си. Той обаче добави, че ще работи с интернационалните и национални институции, с цел да се оправи с казуса. Имамоглу е предложил и да работи повече за проблемите на сирийците, които живеят в градовете - вниманието постоянно е било непропорционално ориентирано към малцинството в ръководени от турската страна лагери.
След повторната си победа той направи и коментар, подобен с цитирания от Инанч - не трябва " цветът на Истанбул " да се трансформира неразумно, а казусът с наличието на бежанците е стигнал до " равнище, което заплашва приходите на хората ", частично поради сирийците, които работят в сивата стопанска система.
Проблемът не е единствено в опозицията - ръководещата на национално равнище Партия на справедливостта и развиването (ПСР) улови смяната, настъпваща в публичното мнение в последните години, и размени интеграционната изразителност с обещания сирийците да бъдат върнати в страната.
Сирийците, дали своят вот за кмет
В Сирия на семейство Асад няма кметски избори - нито при настоящия президент Башар ал Асад, нито при татко му Хафез, назначавали кметовете персонално. В Турция обаче сирийци, получили поданство или придобили позволение за непрекъснато престояване, имаха опция да вземат участие както в локалните избори на 31 март, по този начин и в повторния избор в Истанбул. Според уеб страницата " Ал Монитор " натурализираните жители на Турция в града измежду сирийците са едвам към 2% от всички (75 хиляди души); по времето, по което се появи публикацията (22 юни), подобен брой обаче можеше да е решителен при дребна разлика сред двамата претенденти в Истанбул.
Самите сирийци обаче се трансфораха в тематика на акцията през март. Според изявленията с поддръжници на ПСР проблемите на стопанската система, инфраструктурата и образованието, създавани от притока на сирийци в турските градове, са отклонили част от поддръжката за партията на президента Реджеп Тайип Ердоган точно към Имамоглу.
Самият Ердоган съобщи след вота, че готвената " безвредна зона " сред Турция и Сирия ще разреши връщането на най-малко милион души от страната. Някои подкрепящи ръководещите публицисти насочат такива апели много по-рано от него - най-малко от няколко години изданията им виждат в сирийското наличие в турските градове капацитет за проблеми.
След локалните избори в Истанбул възходящото възмущение към сирийците, трансформирало се в обществена загадка, стартира да става все по-видимо, написа Барчин Инанч за " Хюриет дейли нюз ". Тя дава образец с набези против магазини, за които се счита, че са благосъстоятелност на сирийци, вследствие на клюки, че сириец е нападнал турско момиче.
Вече не е табу
" За страдание може да се чака, че такива произшествия ще се усилят. Защо в този момент, може да попитат някои, " продължава Инанч.
Темата за наличието на сирийците в Турция бе табу дълго време - не като в Европа, където популистки водачи я използваха за политически цели. Политиката на отворените порти, оповестена от държавното управление в Анкара (също коз в ръцете на управляващите), докара до това, че 3.6 млн. сирийци влязоха в страната и то без да си проправят път със мощ, получавайки статут на краткотрайна протекция. Тъй като това бе резултат от държавна политика, поддръжниците на кабинета си замълчаха, само че и опозицията остана деликатна (с някои изключения).
Това се трансформира - в първите години посланието бе, че сирийците ще са посетители в Турция. Сега " държавното управление трансформира тактиката си и резултатите от нея започнаха да се набиват в душата на елементарния жител ". Например в първите години сирийски деца не се записваха в турски учебни заведения, в този момент това се случва. В Турция доста родители се притесняват, че качеството на образованието, към този момент проблематично ще се утежни в претъпканите класни стаи, в които има и от ден на ден невладеещи турски сирийци.
Лесна цел
Сирийците постоянно запълват работни места, които турците не желаят, само че са лесна цел в обстановка на стопански компликации. Те получават и финансова поддръжка, по-голямата част от която идва от Европейския съюз вследствие на договорката от 2016 година, само че поради реториката на Анкара, съгласно която тази помощ не е получена, се основава усещането, че парите идват главно от турските данъкоплатци.
Според Инанч разгромът на локалните избори в Истанбул и другаде може да е дал на повече поданици, изпитващи сходно неодобрение, храброст да го показват. Опозицията, разрешавала си постоянно антисирийска изразителност (и предходната година главният ѝ претендент на президентския избор Мухарем Индже искаше всички сирийци да си тръгнат от страната след края на войната), го направи и преди изборите.
© Associated Press
Протест на сирийци пред рускто консулство в Истанбул, 2018 година
Спечелилият вота в Истанбул Екрем Имамоглу към този момент е отбелязвал, че не желае сирийците да трансформират тъканта на града и е най-добре да се приберат в родината си. Той обаче добави, че ще работи с интернационалните и национални институции, с цел да се оправи с казуса. Имамоглу е предложил и да работи повече за проблемите на сирийците, които живеят в градовете - вниманието постоянно е било непропорционално ориентирано към малцинството в ръководени от турската страна лагери.
След повторната си победа той направи и коментар, подобен с цитирания от Инанч - не трябва " цветът на Истанбул " да се трансформира неразумно, а казусът с наличието на бежанците е стигнал до " равнище, което заплашва приходите на хората ", частично поради сирийците, които работят в сивата стопанска система.
Проблемът не е единствено в опозицията - ръководещата на национално равнище Партия на справедливостта и развиването (ПСР) улови смяната, настъпваща в публичното мнение в последните години, и размени интеграционната изразителност с обещания сирийците да бъдат върнати в страната.
Сирийците, дали своят вот за кмет
В Сирия на семейство Асад няма кметски избори - нито при настоящия президент Башар ал Асад, нито при татко му Хафез, назначавали кметовете персонално. В Турция обаче сирийци, получили поданство или придобили позволение за непрекъснато престояване, имаха опция да вземат участие както в локалните избори на 31 март, по този начин и в повторния избор в Истанбул. Според уеб страницата " Ал Монитор " натурализираните жители на Турция в града измежду сирийците са едвам към 2% от всички (75 хиляди души); по времето, по което се появи публикацията (22 юни), подобен брой обаче можеше да е решителен при дребна разлика сред двамата претенденти в Истанбул.
Самите сирийци обаче се трансфораха в тематика на акцията през март. Според изявленията с поддръжници на ПСР проблемите на стопанската система, инфраструктурата и образованието, създавани от притока на сирийци в турските градове, са отклонили част от поддръжката за партията на президента Реджеп Тайип Ердоган точно към Имамоглу.
Самият Ердоган съобщи след вота, че готвената " безвредна зона " сред Турция и Сирия ще разреши връщането на най-малко милион души от страната. Някои подкрепящи ръководещите публицисти насочат такива апели много по-рано от него - най-малко от няколко години изданията им виждат в сирийското наличие в турските градове капацитет за проблеми.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ