Русия поиска и от интернет гиганта "Яндекс" да предава информация на службите
Най-големият съветски интернет портал " Яндекс " съобщи през днешния ден, че желае да съблюдава законите, само че не и като позволи на управляващите достъп до персоналните данни на своите ползватели, предадоха " Ройтерс " и " Асошиейтед прес ", представени от Българска телеграфна агенция.
По-рано деловото издание РБК заяви, че съветската Федерална работа за сигурност (ФСБ) е поискала от " Яндекс " криптографските ключове (кодове) към имейл (Яндекс.Почта) и хостинг услугите за файлове (Яндекс.Диск).
Това би дало на ФСБ, правоприемник на руското Комитет за Държавна сигурност (на СССР), елементарен достъп до електронната преписка на ползвателите. Компанията " Яндекс " към момента не е изпълнила настояването на ФСБ, направено преди няколко месеца, защото това би дало достъп до паролите на ползвателите в цялата система на " Яндекс ", отбелязва РБК.
Искането на ФСБ е направено въз основа на закон от 2016 година, (т. нар. закон на Ярова), който постанова всички онлайн компании да държат персоналните данни на своите ползватели на сървъри в Русия и да бъдат подготвени да ги дават на управляващите при поискване, както и да изтриват резултатите от някои търсения в мрежата.
Законът, довел до блокиране на " Телеграм "
Частната компания " Яндекс " поддържа най-популярните в Русия интернет търсачка и е-поща, която е в основата на съветските опити да основат други възможности на американски технологии. Засега от компанията не са отрекли известието на РБК, като означиха единствено, че е значимо да се съблюдава салдото сред националната сигурност и отбрана на персоналните данни. Неин представител съобщи, че е допустимо законът да се съблюдава, без да се нарушава правото на отбрана на персоналните данни на ползвателите.
През последните години Русия одобри поредност от закони, разширяващи контрола на управляващите над интернет. Приложенията в тази ситуация на " Яндекс " дава на съответните органи, в това число и на ФСБ, право да изискват от интернет фирмите персонални данни на техните ползватели, както и да имат достъп до кореспонденцията им.
Той обаче е и законът, довел до блокирането в цяла Русия на платформата за чат и микроблогове " Телеграм ". Създателят ѝ, руснакът Павел Дуров, разгласи, че няма да съобщи ключа за декриптиране на известията. Събитията доведоха и до митинги в поддръжка на свободния интернет. Независимо от решението за блокиране доста съветски политици употребяват " Телеграм ", с цел да насочат послания.
Законът на Ярова бе мотив и за съветския информационен регулатор Роскомнадзор, който изиска от електронното приложение за запознанства " Тиндър " да съобщи данните за неговите ползватели. Базираната в Съединени американски щати компания, притежател на " Тиндър ", разгласи, че не е предавала никаква информация. Платформата обаче се появи в регистъра на Роскомнадзор.
По-рано деловото издание РБК заяви, че съветската Федерална работа за сигурност (ФСБ) е поискала от " Яндекс " криптографските ключове (кодове) към имейл (Яндекс.Почта) и хостинг услугите за файлове (Яндекс.Диск).
Това би дало на ФСБ, правоприемник на руското Комитет за Държавна сигурност (на СССР), елементарен достъп до електронната преписка на ползвателите. Компанията " Яндекс " към момента не е изпълнила настояването на ФСБ, направено преди няколко месеца, защото това би дало достъп до паролите на ползвателите в цялата система на " Яндекс ", отбелязва РБК.
Искането на ФСБ е направено въз основа на закон от 2016 година, (т. нар. закон на Ярова), който постанова всички онлайн компании да държат персоналните данни на своите ползватели на сървъри в Русия и да бъдат подготвени да ги дават на управляващите при поискване, както и да изтриват резултатите от някои търсения в мрежата.
Законът, довел до блокиране на " Телеграм "
Частната компания " Яндекс " поддържа най-популярните в Русия интернет търсачка и е-поща, която е в основата на съветските опити да основат други възможности на американски технологии. Засега от компанията не са отрекли известието на РБК, като означиха единствено, че е значимо да се съблюдава салдото сред националната сигурност и отбрана на персоналните данни. Неин представител съобщи, че е допустимо законът да се съблюдава, без да се нарушава правото на отбрана на персоналните данни на ползвателите.
През последните години Русия одобри поредност от закони, разширяващи контрола на управляващите над интернет. Приложенията в тази ситуация на " Яндекс " дава на съответните органи, в това число и на ФСБ, право да изискват от интернет фирмите персонални данни на техните ползватели, както и да имат достъп до кореспонденцията им.
Той обаче е и законът, довел до блокирането в цяла Русия на платформата за чат и микроблогове " Телеграм ". Създателят ѝ, руснакът Павел Дуров, разгласи, че няма да съобщи ключа за декриптиране на известията. Събитията доведоха и до митинги в поддръжка на свободния интернет. Независимо от решението за блокиране доста съветски политици употребяват " Телеграм ", с цел да насочат послания.
Законът на Ярова бе мотив и за съветския информационен регулатор Роскомнадзор, който изиска от електронното приложение за запознанства " Тиндър " да съобщи данните за неговите ползватели. Базираната в Съединени американски щати компания, притежател на " Тиндър ", разгласи, че не е предавала никаква информация. Платформата обаче се появи в регистъра на Роскомнадзор.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ