Най-големият ядрен реактор в света е завършен, кога ще заработи
Най-големият реактор за термоядрен синтез в света най-сетне е приключен, само че няма да работи още 15 години, оповестиха учените от плана.
(Във видеото може да научите повече за: Академик Ломоносов - първият в света плаващ нуклеарен реактор потегли от Мурманск)
Първоначално се предвиждаше първият цялостен тест на реактора за термоядрен синтез по Международния план за термоядрена сила (ITER), състоящ се от 19 солидни намотки, включени в голям брой тороидални магнити, да стартира през 2020 година Сега учените настояват, че той ще се задейства най-рано през 2039 година
Това значи, че той надали ще се появи в точния момент, с цел да бъде решение на климатичната рецесия.
World's largest nuclear reactor is finally completed. But it won't run for another 15 years.
— Live Science (@LiveScience)
" Със сигурност забавянето на ITER не върви в вярната посока ", съобщи Пиетро Барабаски, общоприет шеф на ITER, на конференция в сряда.
" Що се отнася до въздействието на нуклеарния синтез върху проблемите, с които човечеството се сблъсква в този момент, не би трябвало да чакаме нуклеарният синтез да ги позволи. Това не е рационално " , сподели още Барабаски.
Най-големият нуклеарен реактор в света, резултат от съдействието сред 35 страни - в това число всички страни от Европейския съюз, Англия, Китай, Индия и Съединени американски щати - ITER съдържа най-мощния магнит в света, което го прави кадърен да сътвори магнитно поле, 280 000 пъти по-силно от това, което пази Земята.
Впечатляващият дизайн на реактора е обвързван със също толкоз висока цена. Първоначално се предвиждаше той да коства към 5 милиарда $ и да бъде пуснат в деяние през 2020 година, само че в този момент той претърпя голям брой отлагания и бюджетът му набъбна до над 22 милиарда $, като бяха препоръчани още 5 милиарда $ за покриване на спомагателни разноски. Тези непредвидени разноски и забавяния са в основата на последното 15-годишно закъснение.
Повече от 70 години учените се пробват да употребяват силата на нуклеарния синтез - процесът, при който изгарят звездите. Чрез обединение на водородни атоми за приемане на хелий при извънредно високи налягания и температури звездите от основната поредност трансформират материята в светлина и топлота, генерирайки големи количества сила, без да създават парникови газове или дълготрайни радиоактивни боклуци.
Но възпроизвеждането на изискванията, които се намират в сърцата на звездите, не е лесна задача. Най-разпространеният дизайн на термоядрени реактори, токамакът, работи посредством свръхнагряване на плазма (едно от четирите положения на материята, състоящо се от позитивни йони и негативно заредени свободни електрони), преди да я затвори в реакторна камера с форма на поничка и мощни магнитни полета.
Запазването на турбулентните и прегрети намотки от плазма задоволително дълго, с цел да се реализира нуклеарен синтез, обаче е предизвикателство. Съветският академик Натан Явлински конструира първия токамак през 1958 година, само че от този момент никой не е съумял да сътвори реактор, който да може да отделя повече сила, в сравнение с приема.
Една от главните пречки е обработката на плазма, която е задоволително гореща, с цел да се слее. Реакторите за термоядрен синтез се нуждаят от доста високи температури (многократно по-високи от тези на Слънцето), защото би трябвало да работят при доста по-ниско налягане от това в ядрата на звездите.
Ядрото на същинското слънце, да вземем за пример, доближава температури от към 27 милиона Фаренхайта (15 милиона Целзий), само че има налягане, почти равно на 340 милиарда пъти въздушното налягане на морското ниво на Земята.
Готвенето на плазмата до тези температури е относително лесната част, само че намирането на метод да се затвори по този начин, че да не изгори през реактора или да не дерайлира реакцията на термоядрен синтез е механически мъчно. Това нормално се прави или с лазери, или с магнитни полета.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
(Във видеото може да научите повече за: Академик Ломоносов - първият в света плаващ нуклеарен реактор потегли от Мурманск)
Първоначално се предвиждаше първият цялостен тест на реактора за термоядрен синтез по Международния план за термоядрена сила (ITER), състоящ се от 19 солидни намотки, включени в голям брой тороидални магнити, да стартира през 2020 година Сега учените настояват, че той ще се задейства най-рано през 2039 година
Това значи, че той надали ще се появи в точния момент, с цел да бъде решение на климатичната рецесия.
World's largest nuclear reactor is finally completed. But it won't run for another 15 years.
— Live Science (@LiveScience)
" Със сигурност забавянето на ITER не върви в вярната посока ", съобщи Пиетро Барабаски, общоприет шеф на ITER, на конференция в сряда.
" Що се отнася до въздействието на нуклеарния синтез върху проблемите, с които човечеството се сблъсква в този момент, не би трябвало да чакаме нуклеарният синтез да ги позволи. Това не е рационално " , сподели още Барабаски.
Най-големият нуклеарен реактор в света, резултат от съдействието сред 35 страни - в това число всички страни от Европейския съюз, Англия, Китай, Индия и Съединени американски щати - ITER съдържа най-мощния магнит в света, което го прави кадърен да сътвори магнитно поле, 280 000 пъти по-силно от това, което пази Земята.
Впечатляващият дизайн на реактора е обвързван със също толкоз висока цена. Първоначално се предвиждаше той да коства към 5 милиарда $ и да бъде пуснат в деяние през 2020 година, само че в този момент той претърпя голям брой отлагания и бюджетът му набъбна до над 22 милиарда $, като бяха препоръчани още 5 милиарда $ за покриване на спомагателни разноски. Тези непредвидени разноски и забавяния са в основата на последното 15-годишно закъснение.
Повече от 70 години учените се пробват да употребяват силата на нуклеарния синтез - процесът, при който изгарят звездите. Чрез обединение на водородни атоми за приемане на хелий при извънредно високи налягания и температури звездите от основната поредност трансформират материята в светлина и топлота, генерирайки големи количества сила, без да създават парникови газове или дълготрайни радиоактивни боклуци.
Но възпроизвеждането на изискванията, които се намират в сърцата на звездите, не е лесна задача. Най-разпространеният дизайн на термоядрени реактори, токамакът, работи посредством свръхнагряване на плазма (едно от четирите положения на материята, състоящо се от позитивни йони и негативно заредени свободни електрони), преди да я затвори в реакторна камера с форма на поничка и мощни магнитни полета.
Запазването на турбулентните и прегрети намотки от плазма задоволително дълго, с цел да се реализира нуклеарен синтез, обаче е предизвикателство. Съветският академик Натан Явлински конструира първия токамак през 1958 година, само че от този момент никой не е съумял да сътвори реактор, който да може да отделя повече сила, в сравнение с приема.
Една от главните пречки е обработката на плазма, която е задоволително гореща, с цел да се слее. Реакторите за термоядрен синтез се нуждаят от доста високи температури (многократно по-високи от тези на Слънцето), защото би трябвало да работят при доста по-ниско налягане от това в ядрата на звездите.
Ядрото на същинското слънце, да вземем за пример, доближава температури от към 27 милиона Фаренхайта (15 милиона Целзий), само че има налягане, почти равно на 340 милиарда пъти въздушното налягане на морското ниво на Земята.
Готвенето на плазмата до тези температури е относително лесната част, само че намирането на метод да се затвори по този начин, че да не изгори през реактора или да не дерайлира реакцията на термоядрен синтез е механически мъчно. Това нормално се прави или с лазери, или с магнитни полета.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ