Най-голямото предизивкателство за незрящите у нас е външната среда
Най-големият проблем, пред който са изправени незрящите хора у нас, е достъпността на външната среда, разясниха от Съюза на слепите в България във връзка днешния Международен ден на слепите – 13 ноември. От организацията нямат точна статистика за броя на незрящите в страната, само че към 1 януари техни членове са над 11 000 души с над 71% нарушено зрение, споделя Българска телеграфна агенция.
Международният ден на слепите – 13 ноември се отбелязва от 1984 година по самодейност на Световната здравна организация. На този ден се празнува годишнина от рождението на френския възпитател Валантен Аюи (1745-1822), положил основите на международното образование на слепите. Той е и създател на първия в света пансион за слепи през 1785 година в Париж.
Нормативната база е уредена доста добре, само че проблеми се появяват при осъществяването и контрола, означиха от Съюза на слепите в България. Като образец за неприятно осъществяване дадоха профилираната маркировка на тротоари (тактилни ивици), която приключва в някоя постройка. Слепите хора се объркват и от сигнализацията на светофарите, защото звукът се чува и от лявата, и от дясната страна, което ги затруднява да се ориентират.
Безценна помощ за ориентацията и напредването им са кучетата-водачи. От фондация „ Очи на четири лапи ", които образоват животните за задачата, до момента са основали 73 двойки от куче-водач и кьорав човек, описаха за Българска телеграфна агенция от неправителствената организация. На годишна база организацията няма опция да основава повече от 10 двойки. И сега десетина души чакат куче-водач, осведомиха от фондацията.
Дори да имат куче-водач, незрящите не могат да влязат на всички места с него. Много институции даже не позволяват слепите хора с кучета-водачи, описа за Българска телеграфна агенция Станислав Иванов, ръководител на териториалната организация на Съюза на слепите в България в Ямбол, който самичък се е сблъсквал с сходно недоумение. Помощници на хората с увреждания в по-малките градове не могат да са кучета, тъй като на доста места не ги позволяват, разяснява за Българска телеграфна агенция и ръководителят на Регионална организация на слепите в Кърджали Шюкран Исмаил.
Според Станислав Иванов още по-притеснително е отношението на чиновници към хората с увреждания. „ Вместо непосредствено към мен да се извърнат, приказват в трето лице, обръщайки се към придружителя ми с „ кажете му да седне “ или „ кажете му да се подпише “ - това е обидно, да не приказваме, че в някои страни е и дискриминационно “, разяснява Иванов, който е психолог по обучение и се приготвя да отбрани докторантура по генетика в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. Той е създал план за психическа и обществена поддръжка на незрящите в Ямбол като се надява общината да подаде ръка на начинанието.
„ Нерешен остава и казусът с трудовата реализация. Работодателите отхвърлят да ни наемат на работа, няма и задоволително стратегии, които да поддържат незрящите “, сподели за Българска телеграфна агенция Иваничка Минкова, помощник в Съюза на слепите в Разград.
Доколко е налична средата за незрящите хора в другите региони на страната, имат ли условия за другарство и реализация, и какви други проблеми срещат, ревизираха кореспондентите на Българска телеграфна агенция.
На доста от главните улици и кръстовища в Благоевград има тактилни ивици, за улеснение на ориентацията на хора с повредено зрение. За възстановяване на средата се работи и за равнене с настилките на капаци на шахти и отвори на мрежата на техническата инфраструктура, оповестиха за Българска телеграфна агенция от локалната община. Тактилни ивици се извършват и на тротоарите при спирките на транспортните средства от постоянните линии за публичен транспорт, а на съществуващи кръстовища със светофарни уредби са налични характерни звукови сигнали. По самодейност на Сдружението на слепите за Югозападна България са осъществени срещи за изследване на опциите и за правене на планове за направления от тактилни плочи, с които централната част на града да се свърже с съществени жилищни квартали.
В Благоевград има два клуба за хора със зрителни увреждания – на слепите и на сляпо-глухите. За тях са предоставени две пространства, където се събират и им се дава подпомагане за организирането на мероприятия.
Тактилна карта подкрепя обслужването на хора със зрителни увреждания в постройката на Община Бургас. Тя се намира в Центъра за административно обслужване и с нея хората елементарно се ориентират къде се намират другите гишета, зали и кабинети в постройката, сподели за Българска телеграфна агенция Мая Казанджиева, шеф на дирекция " Здравеопазване, обществени действия и юношески политики " към локалната община. Тя изясни, чe сградата, в допълнение със звуковите сигнализатори на входовете и обезпеченият достъп на обозначени кучета-водачи, е една от най-адаптираните за хора със зрителни увреждания. Общинският информативен уебсайт също е приспособен за тях като електронното му наличие е използваемо от профилирания програмен продукт, който хората с нарушено зрение употребяват без значение от вида платформа или устройство.
Интегрирана система от звукови сигнализатори обезпечава опция за безвредно и бързо напредване на хора с нарушено зрение, обхванати са кръстовища и публични здания, прибавиха за Българска телеграфна агенция от общината. Нови указателни помощни средства водят незрящите и измежду историята и археологията на туристическия комплекс " Акве Калиде " край Бургас, където Общината е сложила специфични пътеки и релефни табели за незрящи.
Във Варна са построени 25 интелигентни пешеходни пътеки със светещи модули, които стартират автоматизирано да светят при засичане на пешеходец, който е стъпил върху тях, оповестиха за Българска телеграфна агенция от общинската дирекция „ Инженерна инфраструктура и благоустрояване “ в града. Поставени са 46 бутона на светофарни уредби на кръстовища, които улесняват хората със зрителни проблеми.
В крайморския град хората със зрителни проблеми разчитат на три спортни клуба, където се занимават с шах, канадска битка, колоездене с тандем, пукотевица с лък. В Културния дом на организацията има и фонобиблиотека, която разполага с повече от 3 800 аудиокниги, сподели за Българска телеграфна агенция ръководителят на Регионалната организация на Съюза на слепите във Варна и Добрич Христо Шипанов. В двете области организацията има близо 470 члена. От управлението й спомагат за образования на членовете, защото разполагат с компютри с говорещ програмен продукт.
Като добър образец за Варна Шипанов даде основаването на Център за рехабилитация на хора със зрителни увреждания, където могат да разчитат на разнообразни обществени услуги. Незрящите обаче срещат компликации при използването на градски превоз, тъй като липсва аудиоинформация и не могат да се ориентират кой рейс идва и до коя спирка са стигнали. Има проблеми и със светофарните уредби в двата града, които не всеки път алармират по кое време свети зелено за пешеходците. Като проблем във Варна Шипанов посочи и неналичието на тактилни настилки на всички подлези в града, въпреки на спирките да има. За незрящите проблем остава и всяко посещаване в администрация - локална или държавна, където по думите му би трябвало да има говорещ програмен продукт или да се одобряват заявки по електронен път.
Във Велико Търново организацията на слепите хора наброява 86 души сред 38 и 90 години като работещите от тях са най-вече масажисти и рехабилитатори. Събират се всеки четвъртък в един от клубовете на пенсионера в града, където реализират обществени контакти, сподели за Българска телеграфна агенция Ненчо Обретенов, ръководител на организацията. Организацията има цялостно подпомагане за своите действия от общината, членовете имат право на безвъзмездни карти за градския превоз за няколко автобусни линии, както и помощ при образуване на спортни шампионати, концерти и екскурзии. Той се надява да бъде възобновен светофар със звукова сигнализация на едно от най-оживените кръстовища в града, който не алармира след осъществен огромен инфраструктурен ремонт. Очаква се да бъдат въведени и „ говорещи “ автобусни спирки..
От организацията регистрират, че най-голяма помощ получават от четирите локални Лайънс клуба, чиято идея е да бъдат в помощ на незрящите хора. Неправителствената организация е измежду основателите за макет на крепостта “Царевец “, подложен на площада пред едноименната цитадела, на който чрез брайлова азбука и допиране на макетния релеф, хората със зрителни проблеми могат да получат визия от историческото място.
Една от огромните териториални организации на Съюза на слепите е в Горна Оряховица, в нея членуват 154 души, като структурата обгръща и незрящи от още пет общини – Лясковец, Стражица, Полски Тръмбеш, Елена и Златарица. Според Нели Кюркчиева, ръководител на районната организация, един от най-големите проблеми е неналичието на връзка сред ТЕЛК и службите за обществено подкрепяне. По думите й от институциите към организацията не постъпват данни за новорегистрирани хора, които могат да станат съюзни членове и да получават преференции и помощ в всекидневието си. Кюркчиева уточни, че от всички регистрирани единствено петима са работещите. Те са наети в частни компании в областта на леката индустрия, а един работи като куриер. Тя означи, че в бюрата по труда има стратегии, по които страната субсидира наемането на незрящи хора, само че ползата от страна на бизнеса е слаб.
Недостъпна е градската среда за незрящите хора във Видинско, в нито едно обитаемо място в региона няма светофар със звуков сигнал и сложени пътеки с релефно покритие, откри инспекция на Българска телеграфна агенция. За налични тротоари и подходи, интелигентни пешеходни пътеки изобщо не може да се приказва, сподели за Българска телеграфна агенция Борислав Ванков, член на Управителния съвет на Регионалната организация на Съюза на слепите във Видин. Той дефинира достъпността на околната среда за незрящите хора като „ ужасяваща “ и добави, че преди години е имало два светофара със звукова сигнализация, само че са се развалили. Ванков посочи, че в региона има две регионални организации - във Видин и Кула, с над 350 членове. Във видинската членуват 235 лица със зрителни увреждания, като дамите са 142. От незрящите 127 лица са с над 90 % неработоспособност, а най-вече са незрящите над 65-годишна възраст – 144, добави Ванков.
В България има единствено две профилирани междинни учебни заведения за незрящи - във Варна и София. По места малолетните незрящи се образоват в паралелки за деца със специфични потребности към съответното образователно заведение, означи Ванков. Той е безапелационен, че страната и локалната власт във Видин и района са в дълг към незрящите в обезпечаването на налична за тях среда.
Във Враца през последните 20 години локалната власт поставя старания да отговори на упованията на хората със специфични потребности, в това число незрящите. Това проличава в обновената централна част с пешеходна зона на града, където са избегнати всевъзможни стълби и трудности при смяна на равнищата на настилките. Почти всички светофарни уредби във Враца имат и звукова сигнализация. Основните държавни и общински администрации разполагат с платформи и специфични уреди за улеснен достъп на хора с физически увреждания и зрителни проблеми. Новите електрически транспортни средства и тролейбуси за градски превоз имат места за инвалидни и детски колички, могат да трансформират и височината на пода, което улеснява качването на пасажерите, откри инспекция на Българска телеграфна агенция.
Светофари със звукова сигнализация на най-натоварените кръстовища и тактилни ивици в настилките подкрепят напредването на незрящите хора в Габрово. Подобряването на достъпността на градската среда за тях се надгражда с всяка последваща строителна инвестиция, показаха то локалната община. Тактилни ивици има към натоварени пешеходни пътеки, към два от най-големите пешеходни подлеза, както към асансьорите в тях, които имат релефни знаци за ръководство. От Община Габрово безплатно са дали и помещение на Териториалната организация на сляпо-глухите в града.
Музей Дом на хумора и сатирата в Габрово разполага с брайлов екземпляр на най-широко публикуваното си издание „ Габровски смешки “, както и със звукова версия на шегите, които се дават на искащи да ги чуят хора със зрителни увреждания. Част от творбите в представителната галерия на габровската Художествена изложба „ Христо Цокев “ са съпроводени с тактилни изображения, информация с брайлово писмо и аудиогидове, предопределени за хора с нарушено зрение. Галерията разполага и със чиновник, минал образование за работа с гости със характерни потребности, а самите те не заплащат входна такса. Регионална библиотека „ Априлов-Палаузов “ в Габрово има разполагаем над 300 заглавия говорещи книги разполагаем за незрящите.
Стефка Пенчева, началник на Съюза на слепите в България за районите Габрово, Велико Търново и Ловеч, описа, че е нужна още работа и усъвършенстване средата за незрящите, защото звуковите сигнали от два близки светофара са объркващи когато звучат дружно, само че са крачка напред в усъвършенстване на изискванията за слепите в града. Като потребни дефинира ограничението на пешеходните пространства с трудности и предложи боядисването им в по-ярки цветове.
Община град Добрич безплатно дава на локалните организации на хората със зрителни увреждания общински парцели, които да употребяват за обществени контакти, събития, начинания и разискване на публично значими тематики, споделиха от общинска администрация. И показаха като образец Сдружение с нестопанска цел „ ХобиСклуб “, което се обитава в Детска ясла №4 „ Щастливо детство ", едно от най-дейните е и „ води извънредно кондензиран със събития живот “.
Сред услугите, които Общината предлага, е Център за обществена рехабилитация и интеграция (ЦСРИ), в който екип от експерти оказва помощ на пълнолетни лица с увреждания да водят независим живот. В ЦСРИ са обособени кабинети по компютърна просветеност, готварство, насочване, подвижност и зрителна рехабилитация, които месечно се посещават от 45 консуматори. Социалната услуга разполага и с Брайлов програмен продукт и принтер за незрящи, които вършат образованието „ допустимо и дейно “, показват от локалната администрация.
На хората със зрителни увреждания се дават и безвъзмездни карти за градския превоз, а рейсовете са оборудвани с платформи, които се употребяват и от незрящи пасажери. Работи се по основаване на подобаваща архитектурна среда за жителите с нарушено зрение, осведомиха още от общината.
В област Кърджали тротоарите по основните улици имат подобаващи подстъпи и са обозначени с тактилни плочи, а светофарните уредби, главно в град Кърджали са със звукова сигнализация. Голяма част от публичните здания са с рампи на входовете си. Това обаче, съгласно незрящите хора не е задоволително, с цел да се оправят сами в градската среда. Председателят на Регионална организация на слепите в Кърджали Шюкран Исмаил описа, че хората със зрителни усложнения се сблъскват с разнообразни компликации, измежду които са трудности по тротоарите - неравности и паркирани коли. Входовете на комерсиалните обекти и публичните здания също не са обособени с тактилни плочи, с цел да схванат незрящите от кое място могат да влязат.
Използването на асансьор също е табу, в случай че няма гласова сигнализация. „ Ако съм сама в асансьора и той не регистрира гласово на кой етаж съм, спре на 8-и, а аз съм задала 9-и, слизам и се лутам, тъй като мисля, че съм на определения от мен етаж “, изясни Шюкран. Незрящите в област Кърджали и прилежащата община Ивайловград, членуващи в Регионалната организация на слепите, са 470, на възраст от 18 до 98 години. Те се оправят главно с персонални асистенти в градската среда.
В Ловеч в Център за обществена рехабилитация и интеграция и в двата Дневни центъра за лица с увреждания се дават обществени услуги за хора с разнообразни типове увреждания, в това число зрителни, оповестиха от Община Ловеч. За потребностите на хората със зрителни увреждания са построени тактилни пътеки на съществени кръстовища в града, в ж.к. „ Червен бряг “, на всички пресечки на бул. „ България “ и по пешеходната зона в централна градска част. Сайтът на Общината разполага с версия за консуматори с нарушено зрение, прибавиха от администрацията.
Цветанка Михайлова, ръководител на териториалния орган в Ловеч към Съюза на слепите в България, уточни, че е обезпечен достъп до административните здания за хора с повредено зрение. Тя уточни, че преди е имало звуков сигнал на светофарните уредби, само че към този момент подобен няма. В Ловеч няма кучета-водачи, хората с повредено зрение се придвижват с компаньон или персонален помощник. В регионалния град към Съюза на слепите има клуб, в който членуват 67 души. В него има шах, табла за слепи, „ говорящи “ книги, кантари, часовници, апарати за кръвно налягане, бели бастуни, всички условия да се развива човек, стига да желае, съобщи Михайлова. От художествена изложба „ Проф. Теофан Сокеров “ имат концепция да създадат картина с релеф за слепи с озвучаване.
Повечето слепи хора в Ловеч са възрастни. По-младите мъчно си намират работа, а и множеството не желаят да работят, сподели още Михайлова.
В Монтана няма пешеходни и пътеки и светофари за слепи хора, само че има тротоари, пригодени за качване от незрящи. Общината спомага на локалната организация на слепите с превоз по 1-2 пъти годишно членове на съюза да отидат на екскурзия до разнообразни места в България, спомага и за организация и спонсорство на разнообразни прояви, проведени от съюза – кулинарни състезания, шампионати по шах и табла. Към Регионална библиотека „ Гео Милев “ в Монтана има специални брайлови издания и аудиокниги за незрящи, които членовете на съюза употребяват. „ Стремим се да окажем морална поддръжка и да помогнем за интеграцията на незрящите в обществото, само че без бюджет съюзът не може да подкрепи финансово слепите хора “, разяснява за Българска телеграфна агенция районният ръководител на Съюза на слепите в Монтана Ива Петкова. Тя посочи, че малко от локалните хора се възползват от опцията да си вземат куче-водач, тъй като за задачата би трябвало да отидат на образование в София, а множеството от тях са възрастни хора и неадаптивни към новите неща.
По думите й в общинската организация на Съюза в Монтана членуват 229 души, а в районната, която включва общините Монтана, Видин, Берковица, Бойчиновци, Кула и Вълчедръм – 927 души. Повечето от тях са възрастни и заболели хора, можем да ги подкрепим най-вече морално, разяснява Петкова. През последната година със съдействието на Бюрото по труда в Монтана и на локалната община на работа са наети 11-12 души от Съюза на слепите в града, като множеството от тях са персонални асистенти на възрастни хора и хора с увреждания.
В Пазарджик незрящите имат свое място в Центъра за обществена рехабилитация и интеграция като обществената услуга се обезпечава от фондация „ Съпричастие- Пазарджик “. Общо 23-ма са потребителите на центъра. С помощта на спонсори се закупуват компютри, снабдени със профилиран програмен продукт за незрящи. В Центъра има няколко спортни клуба, а потребителите вземат участие интензивно в спортни надпревари за хора в неравностойно състояние.
В по-големите градове от региона светофарните уредби са снабдени със звукова сигнализация, подпомагаща хората със зрителни увреждания. На кръстовищата са сложени естакади за улеснен достъп. Един от хипермаркетите в регионалния град е сложил стикер, че се позволяват кучета-водачи за хора с повредено зрение.
Три звукови светофара оказват помощ на слепите жители в община Перник - на кръстовището в с. Драгичево на пътя Перник - София и на бул. " Юрий Гагарин " в пернишките квартали " Изток " и " Мошино ", заяви Адриан Скримов - " Връзки с обществеността " в общинската администрация. Имало е звуков светофар и на кръстовище " Шахтьор " в централната градска част, само че е преустроено на кръгово и " оттова пресичаме на магия ", уточни Росен Седефчев - ръководител на Спортен клуб за интеграция " Кракра ". Няма интелигентни пешеходни пътеки в общината, малко са и наличните тротоари. Хората със зрителни увреждания в Перник разполагат с рехабилитационен център, в който имат занимания със обществени служащи, психолози, трудотерапевти, учат британски език, компютърна просветеност, готварство и други потребни умения. Само двама слепи жители от близо 70 членове на локалната организация, разполагат с кучета-водачи.
Десетина слепи жители са дейни спортисти, изявяват се най-вече в спорта шоудаун, приспособен за хора с повредено зрение, като за задачата Община Перник е предоставила зала в кв. " Изток ". Освен това играят шах, табла, имат и фитнес уреди. Местният състезателен клуб за интеграция " Кракра " обичайно провежда народен шампионат по шахмат за хора със зрителни увреждания по случай Деня на Перник - 19 октомври, а ръководителят му Росен Седефчев е притежател е на 13 медала от държавни, европейски и международни шампионати по канадска битка.
В област Плевен 600 са членовете на Съюза на слепите в България, сподели Павлин Ангелов, ръководител на районната организация. Според него архитектурната среда не е налична за хора с повредено зрение, построените звукови сигнализации на някои кръстовища в регионалния град в по-голямата си част не работят, не е обезпечен и достъп към тротоарите за слепи хора.
Възможността за претовареност в района на хора с повредено зрение не е огромна, счита Ангелов, който управлява профилирано дружество „ Успех металкап “, което създава капачки за разнообразни типове буркани. От 37 работещи в него, седем са хора със зрителни увреждания. Той означи, че такива профилирани предприятия в страната все още са три, другите са в Шумен и София.
В Плевен хората със зрителни увреждания се събират в клуба на пенсионера в блок „ Първи май “. Там се съхранява фонд на районната организация от книги с брайловата азбука. От към 30 години по самодейност на Съюза на слепите в България се основани и аудио книги, които също са налични в клуба.
Инфраструктурата в Пловдив не е задоволително пригодена за незрящите хора, счита ръководителят на Съюза на слепите в града Красимир Касабов. В район Пловдив членовете на съюза са 1439. Касабов уточни, че тротоарите са предизвикателство с множеството инсталирани нерегламентирани колчета, железни табели, паркирани коли, счупени плочки и корени на дърветата. С все по-масовото нахлуване на електрическите тротинетки, които се движат по велоалеите, компликациите се усилват, счита той. По думите му таблата на автобусните спирки нямат аудио уведомяване, както и самите рейсове, незрящите хора не могат да схванат кой номер рейс идва или на коя спирка са, изясни Касабов. Звуковите светофари са единствено тук-там, а доста подлези са неподдържани. От съюза са изпратили писма с описаните проблеми на общината и чакат отговор.
Тази година Съюзът на слепите и Министерството на труда и обществената политика създадоха синтезиран диалект за незрящи на български. Чрез преносими компютри и компютри и инсталирането на този програмен продукт е допустимо да се образоват незрящите хора, уточни Касабов. Според него по-трудната крачка е намирането на работа. Хората без подготовка могат да се трудоустроят вероятно по краткотрайни планове посредством Бюрата по труда, разяснява той. По думите му има незрящи, които работят в частния бранш и те са най-вече адвокати и масажисти.
Както на доста места в страната, по този начин и в Разград и района наличната среда е един от главните проблеми за незрящите хора, инфраструктурата в региона и в града не е съобразена с потребностите им, сподели Иваничка Минкова, помощник в Съюза на слепите в лудогорския град. Липсват така наречен водещи линии и тактилни плочи, както и интелигентни пешеходни пътеки. Нито един от 120-те членове на общинската конструкция на слепите в Разград не може да си разреши да има куче-водач, защото не е по опциите им.
Минкова призна, че са направени и усъвършенствания за слепите хора в града, като даде за образец светофарите със звукови сигнали, скосените тротоари, построените рампи и подстъпи към здания за публично прилагане. Според нея обаче има още доста какво да се желае в това отношение. Иваничка Минкова дефинира като незадоволителна оказаната поддръжка към Съюза на слепите от страна на институциите на локално равнище и моли регионалната и общинската администрация да оказват помощ повече на хората от тази обществена група.
Средата в Русе не е напълно налична за незрящи хора, разяснява за Българска телеграфна агенция Росица Маринова - ръководител на районната организация към Съюза на слепите в България, която обгръща областите Русе и Разград и има 400 членове. " Има звукови светофари, само че те не са задоволителни. На доста места звуковата сигнализация изгоря и не е възобновена. Имаме уверението на кмета на Русе, че казусът ще бъде решен “, сподели тя. По думите й тротоарите са разрушени, има спрени коли, а пешеходните пътеки са с изтъркана маркировка. В рейсовете и тролеите до неотдавна е имало гласови устройства, които са съобщавали имената на спирките, само че към този момент не работят. " Заради ВиК-проекта, който се извършва от няколко месеца в града, средата не е налична даже и за зрящи хора ", сподели Маринова. По думите й огромен проблем е намирането на работа за незрящи хора, защото малко работодатели ги наемат.
От пресцентъра на община Русе оповестиха, че на шест светофарно контролирани кръстовища са сложени зумери, които улесняват пресичането на незрящите хора. Предстои монтиране на такива и на останалите контролирани кръстовища по основни булеварди в града. На ул. " Плиска ", наоколо до седалището на Съюза на слепите, има маркирана пешеходна пътека с построена " изкуствена грапавина ", както и светофарна уредба с " Бягащ пешеходец ". На кръстовищата по основната улична мрежа има построени снижени тротоари с тактилни плочи. " Достъпна среда за незрящи жители се построява при всички капиталови планове за ремонт на улици ", обясниха от локалната администрация. Има създадена стратегия за обезпечаване на налична архитектурна среда, която планува създаване на тактилни плочи, рампи, светофари, асансьори, както и брайлови надписи. Община Русе е снабдител и на обществената услуга " Център за обществена рехабилитация и интеграция на лица с проблеми в зрението " с потенциал 25 души. В него се оферират съвещания, терапия и рехабилитация, образование за придобиване на умения, покровителство и ходатайство, общностна работа, поддръжка за придобиване на трудови умения. От локалната администрация поддържат финансово Регионалната съюзна организация на слепите, за 2022 година - с 2800 лв., осведомиха от кметството. По предложение на незрящите в публичните асансьори ще се инсталират брайлови бутони.
От Общината осведомиха, че в града няма кучета-водачи, както и образование за такива.
Инфраструктурата в Силистра изключително затруднява хората със зрителни увреждания, сподели за Българска телеграфна агенция 49-годишният и незрящ от 30 години Румен Петков. Той е единственият в региона, който се придвижва без компаньон, единствено благодарение на белия бастун. Според него тротоарите в крайдунавския град са труднодостъпни и неравни, тук-там липсват плочки и това основава усложнения за хората със зрителни увреждания. По думите му новоизградените велоалеи, които се сливат с тротоарите, вършат напредването му съвсем невероятно, защото липсва „ водеща линия “. Повечето здания в Силистра са снабдени с рампи за инвалиди, само че достъпът до тях е сложен и не са ясно обозначени, няма и звукова маркировка. Румен споделя, че се случвало да се удря до кръв при опитите си да открие рампата. Друг сериозен проблем за незрящия е неналичието на звукова сигнализация по светофарните уредби в града. До скоро такава имаше на едно от основните кръстовища, само че след ремонт на светофара е отстранена. Недостатъчна е и асистентската поддръжка. По стратегия Румен употребява помощник за 1 час и половина всеки ден, което не е задоволително. В Силистра от години няма профилирано дружество, където слепите да могат да работят. Румен е изкарал курс за теляк, само че заради бюрократични пречки се е отказал да практикува. Една от дребното благоприятни условия за интеграция на хора със зрителни увреждания е спортния клуб „ Доростол 2011 “, в който практикуват канадска битка, шоудаун, пукотевица с лък, лека атлетика, шахмат, колоездене в тандем.
Триста и двама са членовете на регионалната организация на Съюза на слепите в България в Силистра, заяви председателката на съюза Петранка Стоянова. Съюзът провежда съвещания за възстановяване на информираността на хората със зрителни увреждания, провежда осведомителни срещи с Национална агенция за приходите, дирекция „ Социално подкрепяне “, РЗОК, културни, спортни и туристически прояви. Направени са абонаменти за брайлови и говорещи списания. Предлагат се и „ говорещи “ книги, които от време на време се обменят със съществуващата във Варна фонотека. В Силистра работи и фондация „ Съпричастиe “ за хора с увреждания с ръководител Красимира Георгиева, ръководител на Териториалната организация на Националната асоциация на сляпо-глухите в България, в която са обхванати дванайсет души. Към фондацията е основан и Център за обществена рехабилитация и интеграция.
През 2018 година в Международния ден на незрящите в Сливен бе открит Център за обществена рехабилитация и интеграция, заяви за Българска телеграфна агенция заместник-кметът по обществените действия Пепа Чиликова. Центърът е ориентиран напълно към хората с такива проблеми, с тях работят психолози, трудотерапевти, потенциалът му постоянно и напълнен. В Центъра има кабинет по готварство, кабинет по зрителна рехабилитация, психомоторна зала за деца, зала за двигателна рехабилитация, помещение за разтривки и многофункционална зала.
При построяването на всички нови пешеходни зони в Сливен се поставят тактилни плочки, сподели пред кореспондент на Българска телеграфна агенция заместник-кметът по строителството Камен Костов. Той уточни, че са правени опити в града да бъдат слагат звукови светофари, само че хората, живеещи наоколо са се оплакали от шума.
В най-новите стратегически документи на Община Сливен за интервала 2021-2027 година са заложени ограничения и планове, които да обезпечават налична среда за незрящите хора и хората с увреждания, сподели за Българска телеграфна агенция Стоян Марков, заместник-кмет по европейските планове. В Плана за устойчива градска подвижност на град Сливен 2030 има планове за оптимизация на светофарните уредби, възстановяване на достъпността, основаване на условия за по-добра сигурност на спирките, създаване рампи, стълбищни лифтове, преносими платформи, „ налични маршрут ” за хора с двигателни усложнения. Съвместно с Община Ямбол се възнамерява интегриран план по пилотната процедура „ Зелена подвижност “, включително интелигентни пешеходни пътеки, звукови светофарни уредби, налични тротоари и спирки.
Достъпна градска среда за хора с увреждания по-трудно би се постигнала в Смолян заради характерния релеф и тесните улици, разяснява Илия Семерджиев, второкурсник в специалността „ История и география “ във филиала на ПУ „ Паисий Хилендарски “ в Смолян, студент с отличен триумф и изключителна памет, изгубил зрението си като дете. Би трябвало най-малко да бъде омекотен достъпът до постройките на Общинската и Областната администрации, счита студентът. Уроците чува посредством профилиран програмен продукт, който възпроизвежда звуково всички текстови файлове. Благодарение на цифровите технологии има опция да продължи образованието си като пълностоен студент и на 55 година Помага си и с приложение за хора със затруднено зрение на смарт телефона.
Обучението на незрящ студент във Филиала на ПУ „ Паисий Хилендарски “ в Смолян е един от образците, че просветителната ни система е приобщаваща за интеграцията на хора с увреждания, смята доцент Мариана Ламбова, учител в университетския филиал. Според нея страната би следвало да бъде по-ангажирана към професионалната интеграция на надарени и кадърни експерти измежду хората с увреждания.
На територията на София има 260 светлинно контролирани кръстовища, на които има инсталирана звукова сигнализация за незрящи, посредством която се обезпечава безвредното секване на незрящи пешеходци в границите на кръстовищата, оповестиха за Българска телеграфна агенция от Столичната община (СО). Всички новореализирани обекти на територията на София обгръщат и детайлите на наличната среда, като тактилни плочи, намаления и различен тип инфраструктурни ориентири. В столичното метро във всички станции на Линия 3 имат изпълнена водеща тактилна линия, която обезпечава и връзка с асансьорите. По линии 1 и 2 са изпълнени надлъжни грапави линии със същата функционалност. Както на станциите, по този начин и във влаковете са обезпечени и гласови известия.
През последните години се построиха осведомителни табла в границите на спирките на градския превоз, които имат функционалност за звуково изчитане на информация по отношение на времето за изчакване и какво транспортно средство ще дойде. Звукова информация се подава и в транспортните средства на градския превоз, което дава опция на незрящите да се получат навременна информация за актуалната и идната спирки, осведомят от Следствен отдел към окръжна прокуратура. Специално построени са и два навеса без преградни страни на спирките до постройката на Съюза на слепите.
В помощ на хората с нарушено зрение в община Стара Загора на ремонтираните тротоарни сектори има сложени специални тактилни плочи, които подсказват, че наближава кръстовище и е належащо изостряне на вниманието за секване на улица. Благодарение на релефната им форма и на звуковите светофари на основни кръстовища, слепите могат да се ориентират в пространството и да се придвижват по-спокойно в градска среда.
„ В огромна помощ са ни инсталираните преди няколко години озвучителни електронни табла по спирките на градския превоз, както и самите звукови уредби в рейсовете, които споделят на коя спирка се намираме и коя следва, или какъв брой минути остават до идването на транспортното средство “, описа за Българска телеграфна агенция Ангелина Кръстева, ръководител на териториалната организация на сляпо-глухите в Стара Загора. По думите й към община Стара Загора има специфична обществена услуга за асистентска поддръжка, които подкрепят незрящите и улесняват живота им. Озвучителни електронни табла по спирките на градския превоз, както и звукови светофари, са инсталирани в помощ на незрящите и в Казанлък. Тя дефинира като позитивна наклонност съществуването на от ден на ден уеб сайтове на общински и държавни структури, които са налични за електронните четци на незрящите като уеб страницата на регионалната администрация Стара Загора и община Стара Загора.
От скоро формалният интернет уебсайт на Диагностично-консултативния център „ Районна поликлиника “ в Казанлък също е приспособен за незрящи, заяви за Българска телеграфна агенция шефът на лечебното заведение доктор Красимир Пейчев.
В Съюза на слепите в Търговище членуват 86 индивида със зрителни увреждания, множеството от които на възраст над 65 години, сподели за Българска телеграфна агенция ръководителят на структурата Бяла Колева. По наблюденията й хората в трудоспособна възраст измежду тях се оправят мъчно с намирането на работа. „ Въпреки че са образовани, мъчно преодоляват момента на терзание от зрителното увреждане. В някои случаи даже не търсят интензивно работа, притеснявайки се от него “, означи тя.
На места в регионалния център Търговище има изградени тактилни плочки на тротоарите преди пешеходните пътеки, както и на рампите, сподели за Българска телеграфна агенция представителят на администрацията Станислава Солакова. По думите й уеб сайтът на Общината също е приспособен за незрящи.
В Комплекса за обществено развиване в Търговище се предлага самостоятелна работа с ерготерапевт, сензорна стимулация при хора с понижено зрение като заниманието подкрепя пространствената ориентировка, координацията око-ръка, разпознаването на геометрични фигури и цветове, тактилната сетивност на пръстите, изясни за Българска телеграфна агенция Сюзан Сейфитинова – шеф на Комплекса.
Община Хасково всяка година подкрепя финансово сдружения и организации на хора с увреждания, регистрирани на територията на общината като тази година за съдружие „ Клуб за рехабилитация и обществена интеграция на лица с повредено зрение„ сумата е 6000 лв., оповестиха за Българска телеграфна агенция от общинския пресцентър. На организацията се дава и безплатно прилагане на помещение и лице за техническата активност на сдружението.
В регионалния център има инсталирани сигнални уредби на светофара до Бизнесцентъра - пешеходна зона, а построяването на новите тротоари се прави според съществуващата нормативна база и се слагат релефни тротоарни плочки. Т. нар. „ тактилни “ плочки има от доста време по тротоарите на бул. „ Раковски “, а множеството общински и държавни институции в Хасково към този момент имат рампи за достъп на хора с двигателни и зрителни проблеми.
Предстои тази година в Хасково да започва Център за рехабилитация на лица със зрителни увреждания, сподели ръководителят на локалната орган
Международният ден на слепите – 13 ноември се отбелязва от 1984 година по самодейност на Световната здравна организация. На този ден се празнува годишнина от рождението на френския възпитател Валантен Аюи (1745-1822), положил основите на международното образование на слепите. Той е и създател на първия в света пансион за слепи през 1785 година в Париж.
Нормативната база е уредена доста добре, само че проблеми се появяват при осъществяването и контрола, означиха от Съюза на слепите в България. Като образец за неприятно осъществяване дадоха профилираната маркировка на тротоари (тактилни ивици), която приключва в някоя постройка. Слепите хора се объркват и от сигнализацията на светофарите, защото звукът се чува и от лявата, и от дясната страна, което ги затруднява да се ориентират.
Безценна помощ за ориентацията и напредването им са кучетата-водачи. От фондация „ Очи на четири лапи ", които образоват животните за задачата, до момента са основали 73 двойки от куче-водач и кьорав човек, описаха за Българска телеграфна агенция от неправителствената организация. На годишна база организацията няма опция да основава повече от 10 двойки. И сега десетина души чакат куче-водач, осведомиха от фондацията.
Дори да имат куче-водач, незрящите не могат да влязат на всички места с него. Много институции даже не позволяват слепите хора с кучета-водачи, описа за Българска телеграфна агенция Станислав Иванов, ръководител на териториалната организация на Съюза на слепите в България в Ямбол, който самичък се е сблъсквал с сходно недоумение. Помощници на хората с увреждания в по-малките градове не могат да са кучета, тъй като на доста места не ги позволяват, разяснява за Българска телеграфна агенция и ръководителят на Регионална организация на слепите в Кърджали Шюкран Исмаил.
Според Станислав Иванов още по-притеснително е отношението на чиновници към хората с увреждания. „ Вместо непосредствено към мен да се извърнат, приказват в трето лице, обръщайки се към придружителя ми с „ кажете му да седне “ или „ кажете му да се подпише “ - това е обидно, да не приказваме, че в някои страни е и дискриминационно “, разяснява Иванов, който е психолог по обучение и се приготвя да отбрани докторантура по генетика в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. Той е създал план за психическа и обществена поддръжка на незрящите в Ямбол като се надява общината да подаде ръка на начинанието.
„ Нерешен остава и казусът с трудовата реализация. Работодателите отхвърлят да ни наемат на работа, няма и задоволително стратегии, които да поддържат незрящите “, сподели за Българска телеграфна агенция Иваничка Минкова, помощник в Съюза на слепите в Разград.
Доколко е налична средата за незрящите хора в другите региони на страната, имат ли условия за другарство и реализация, и какви други проблеми срещат, ревизираха кореспондентите на Българска телеграфна агенция.
На доста от главните улици и кръстовища в Благоевград има тактилни ивици, за улеснение на ориентацията на хора с повредено зрение. За възстановяване на средата се работи и за равнене с настилките на капаци на шахти и отвори на мрежата на техническата инфраструктура, оповестиха за Българска телеграфна агенция от локалната община. Тактилни ивици се извършват и на тротоарите при спирките на транспортните средства от постоянните линии за публичен транспорт, а на съществуващи кръстовища със светофарни уредби са налични характерни звукови сигнали. По самодейност на Сдружението на слепите за Югозападна България са осъществени срещи за изследване на опциите и за правене на планове за направления от тактилни плочи, с които централната част на града да се свърже с съществени жилищни квартали.
В Благоевград има два клуба за хора със зрителни увреждания – на слепите и на сляпо-глухите. За тях са предоставени две пространства, където се събират и им се дава подпомагане за организирането на мероприятия.
Тактилна карта подкрепя обслужването на хора със зрителни увреждания в постройката на Община Бургас. Тя се намира в Центъра за административно обслужване и с нея хората елементарно се ориентират къде се намират другите гишета, зали и кабинети в постройката, сподели за Българска телеграфна агенция Мая Казанджиева, шеф на дирекция " Здравеопазване, обществени действия и юношески политики " към локалната община. Тя изясни, чe сградата, в допълнение със звуковите сигнализатори на входовете и обезпеченият достъп на обозначени кучета-водачи, е една от най-адаптираните за хора със зрителни увреждания. Общинският информативен уебсайт също е приспособен за тях като електронното му наличие е използваемо от профилирания програмен продукт, който хората с нарушено зрение употребяват без значение от вида платформа или устройство.
Интегрирана система от звукови сигнализатори обезпечава опция за безвредно и бързо напредване на хора с нарушено зрение, обхванати са кръстовища и публични здания, прибавиха за Българска телеграфна агенция от общината. Нови указателни помощни средства водят незрящите и измежду историята и археологията на туристическия комплекс " Акве Калиде " край Бургас, където Общината е сложила специфични пътеки и релефни табели за незрящи.
Във Варна са построени 25 интелигентни пешеходни пътеки със светещи модули, които стартират автоматизирано да светят при засичане на пешеходец, който е стъпил върху тях, оповестиха за Българска телеграфна агенция от общинската дирекция „ Инженерна инфраструктура и благоустрояване “ в града. Поставени са 46 бутона на светофарни уредби на кръстовища, които улесняват хората със зрителни проблеми.
В крайморския град хората със зрителни проблеми разчитат на три спортни клуба, където се занимават с шах, канадска битка, колоездене с тандем, пукотевица с лък. В Културния дом на организацията има и фонобиблиотека, която разполага с повече от 3 800 аудиокниги, сподели за Българска телеграфна агенция ръководителят на Регионалната организация на Съюза на слепите във Варна и Добрич Христо Шипанов. В двете области организацията има близо 470 члена. От управлението й спомагат за образования на членовете, защото разполагат с компютри с говорещ програмен продукт.
Като добър образец за Варна Шипанов даде основаването на Център за рехабилитация на хора със зрителни увреждания, където могат да разчитат на разнообразни обществени услуги. Незрящите обаче срещат компликации при използването на градски превоз, тъй като липсва аудиоинформация и не могат да се ориентират кой рейс идва и до коя спирка са стигнали. Има проблеми и със светофарните уредби в двата града, които не всеки път алармират по кое време свети зелено за пешеходците. Като проблем във Варна Шипанов посочи и неналичието на тактилни настилки на всички подлези в града, въпреки на спирките да има. За незрящите проблем остава и всяко посещаване в администрация - локална или държавна, където по думите му би трябвало да има говорещ програмен продукт или да се одобряват заявки по електронен път.
Във Велико Търново организацията на слепите хора наброява 86 души сред 38 и 90 години като работещите от тях са най-вече масажисти и рехабилитатори. Събират се всеки четвъртък в един от клубовете на пенсионера в града, където реализират обществени контакти, сподели за Българска телеграфна агенция Ненчо Обретенов, ръководител на организацията. Организацията има цялостно подпомагане за своите действия от общината, членовете имат право на безвъзмездни карти за градския превоз за няколко автобусни линии, както и помощ при образуване на спортни шампионати, концерти и екскурзии. Той се надява да бъде възобновен светофар със звукова сигнализация на едно от най-оживените кръстовища в града, който не алармира след осъществен огромен инфраструктурен ремонт. Очаква се да бъдат въведени и „ говорещи “ автобусни спирки..
От организацията регистрират, че най-голяма помощ получават от четирите локални Лайънс клуба, чиято идея е да бъдат в помощ на незрящите хора. Неправителствената организация е измежду основателите за макет на крепостта “Царевец “, подложен на площада пред едноименната цитадела, на който чрез брайлова азбука и допиране на макетния релеф, хората със зрителни проблеми могат да получат визия от историческото място.
Една от огромните териториални организации на Съюза на слепите е в Горна Оряховица, в нея членуват 154 души, като структурата обгръща и незрящи от още пет общини – Лясковец, Стражица, Полски Тръмбеш, Елена и Златарица. Според Нели Кюркчиева, ръководител на районната организация, един от най-големите проблеми е неналичието на връзка сред ТЕЛК и службите за обществено подкрепяне. По думите й от институциите към организацията не постъпват данни за новорегистрирани хора, които могат да станат съюзни членове и да получават преференции и помощ в всекидневието си. Кюркчиева уточни, че от всички регистрирани единствено петима са работещите. Те са наети в частни компании в областта на леката индустрия, а един работи като куриер. Тя означи, че в бюрата по труда има стратегии, по които страната субсидира наемането на незрящи хора, само че ползата от страна на бизнеса е слаб.
Недостъпна е градската среда за незрящите хора във Видинско, в нито едно обитаемо място в региона няма светофар със звуков сигнал и сложени пътеки с релефно покритие, откри инспекция на Българска телеграфна агенция. За налични тротоари и подходи, интелигентни пешеходни пътеки изобщо не може да се приказва, сподели за Българска телеграфна агенция Борислав Ванков, член на Управителния съвет на Регионалната организация на Съюза на слепите във Видин. Той дефинира достъпността на околната среда за незрящите хора като „ ужасяваща “ и добави, че преди години е имало два светофара със звукова сигнализация, само че са се развалили. Ванков посочи, че в региона има две регионални организации - във Видин и Кула, с над 350 членове. Във видинската членуват 235 лица със зрителни увреждания, като дамите са 142. От незрящите 127 лица са с над 90 % неработоспособност, а най-вече са незрящите над 65-годишна възраст – 144, добави Ванков.
В България има единствено две профилирани междинни учебни заведения за незрящи - във Варна и София. По места малолетните незрящи се образоват в паралелки за деца със специфични потребности към съответното образователно заведение, означи Ванков. Той е безапелационен, че страната и локалната власт във Видин и района са в дълг към незрящите в обезпечаването на налична за тях среда.
Във Враца през последните 20 години локалната власт поставя старания да отговори на упованията на хората със специфични потребности, в това число незрящите. Това проличава в обновената централна част с пешеходна зона на града, където са избегнати всевъзможни стълби и трудности при смяна на равнищата на настилките. Почти всички светофарни уредби във Враца имат и звукова сигнализация. Основните държавни и общински администрации разполагат с платформи и специфични уреди за улеснен достъп на хора с физически увреждания и зрителни проблеми. Новите електрически транспортни средства и тролейбуси за градски превоз имат места за инвалидни и детски колички, могат да трансформират и височината на пода, което улеснява качването на пасажерите, откри инспекция на Българска телеграфна агенция.
Светофари със звукова сигнализация на най-натоварените кръстовища и тактилни ивици в настилките подкрепят напредването на незрящите хора в Габрово. Подобряването на достъпността на градската среда за тях се надгражда с всяка последваща строителна инвестиция, показаха то локалната община. Тактилни ивици има към натоварени пешеходни пътеки, към два от най-големите пешеходни подлеза, както към асансьорите в тях, които имат релефни знаци за ръководство. От Община Габрово безплатно са дали и помещение на Териториалната организация на сляпо-глухите в града.
Музей Дом на хумора и сатирата в Габрово разполага с брайлов екземпляр на най-широко публикуваното си издание „ Габровски смешки “, както и със звукова версия на шегите, които се дават на искащи да ги чуят хора със зрителни увреждания. Част от творбите в представителната галерия на габровската Художествена изложба „ Христо Цокев “ са съпроводени с тактилни изображения, информация с брайлово писмо и аудиогидове, предопределени за хора с нарушено зрение. Галерията разполага и със чиновник, минал образование за работа с гости със характерни потребности, а самите те не заплащат входна такса. Регионална библиотека „ Априлов-Палаузов “ в Габрово има разполагаем над 300 заглавия говорещи книги разполагаем за незрящите.
Стефка Пенчева, началник на Съюза на слепите в България за районите Габрово, Велико Търново и Ловеч, описа, че е нужна още работа и усъвършенстване средата за незрящите, защото звуковите сигнали от два близки светофара са объркващи когато звучат дружно, само че са крачка напред в усъвършенстване на изискванията за слепите в града. Като потребни дефинира ограничението на пешеходните пространства с трудности и предложи боядисването им в по-ярки цветове.
Община град Добрич безплатно дава на локалните организации на хората със зрителни увреждания общински парцели, които да употребяват за обществени контакти, събития, начинания и разискване на публично значими тематики, споделиха от общинска администрация. И показаха като образец Сдружение с нестопанска цел „ ХобиСклуб “, което се обитава в Детска ясла №4 „ Щастливо детство ", едно от най-дейните е и „ води извънредно кондензиран със събития живот “.
Сред услугите, които Общината предлага, е Център за обществена рехабилитация и интеграция (ЦСРИ), в който екип от експерти оказва помощ на пълнолетни лица с увреждания да водят независим живот. В ЦСРИ са обособени кабинети по компютърна просветеност, готварство, насочване, подвижност и зрителна рехабилитация, които месечно се посещават от 45 консуматори. Социалната услуга разполага и с Брайлов програмен продукт и принтер за незрящи, които вършат образованието „ допустимо и дейно “, показват от локалната администрация.
На хората със зрителни увреждания се дават и безвъзмездни карти за градския превоз, а рейсовете са оборудвани с платформи, които се употребяват и от незрящи пасажери. Работи се по основаване на подобаваща архитектурна среда за жителите с нарушено зрение, осведомиха още от общината.
В област Кърджали тротоарите по основните улици имат подобаващи подстъпи и са обозначени с тактилни плочи, а светофарните уредби, главно в град Кърджали са със звукова сигнализация. Голяма част от публичните здания са с рампи на входовете си. Това обаче, съгласно незрящите хора не е задоволително, с цел да се оправят сами в градската среда. Председателят на Регионална организация на слепите в Кърджали Шюкран Исмаил описа, че хората със зрителни усложнения се сблъскват с разнообразни компликации, измежду които са трудности по тротоарите - неравности и паркирани коли. Входовете на комерсиалните обекти и публичните здания също не са обособени с тактилни плочи, с цел да схванат незрящите от кое място могат да влязат.
Използването на асансьор също е табу, в случай че няма гласова сигнализация. „ Ако съм сама в асансьора и той не регистрира гласово на кой етаж съм, спре на 8-и, а аз съм задала 9-и, слизам и се лутам, тъй като мисля, че съм на определения от мен етаж “, изясни Шюкран. Незрящите в област Кърджали и прилежащата община Ивайловград, членуващи в Регионалната организация на слепите, са 470, на възраст от 18 до 98 години. Те се оправят главно с персонални асистенти в градската среда.
В Ловеч в Център за обществена рехабилитация и интеграция и в двата Дневни центъра за лица с увреждания се дават обществени услуги за хора с разнообразни типове увреждания, в това число зрителни, оповестиха от Община Ловеч. За потребностите на хората със зрителни увреждания са построени тактилни пътеки на съществени кръстовища в града, в ж.к. „ Червен бряг “, на всички пресечки на бул. „ България “ и по пешеходната зона в централна градска част. Сайтът на Общината разполага с версия за консуматори с нарушено зрение, прибавиха от администрацията.
Цветанка Михайлова, ръководител на териториалния орган в Ловеч към Съюза на слепите в България, уточни, че е обезпечен достъп до административните здания за хора с повредено зрение. Тя уточни, че преди е имало звуков сигнал на светофарните уредби, само че към този момент подобен няма. В Ловеч няма кучета-водачи, хората с повредено зрение се придвижват с компаньон или персонален помощник. В регионалния град към Съюза на слепите има клуб, в който членуват 67 души. В него има шах, табла за слепи, „ говорящи “ книги, кантари, часовници, апарати за кръвно налягане, бели бастуни, всички условия да се развива човек, стига да желае, съобщи Михайлова. От художествена изложба „ Проф. Теофан Сокеров “ имат концепция да създадат картина с релеф за слепи с озвучаване.
Повечето слепи хора в Ловеч са възрастни. По-младите мъчно си намират работа, а и множеството не желаят да работят, сподели още Михайлова.
В Монтана няма пешеходни и пътеки и светофари за слепи хора, само че има тротоари, пригодени за качване от незрящи. Общината спомага на локалната организация на слепите с превоз по 1-2 пъти годишно членове на съюза да отидат на екскурзия до разнообразни места в България, спомага и за организация и спонсорство на разнообразни прояви, проведени от съюза – кулинарни състезания, шампионати по шах и табла. Към Регионална библиотека „ Гео Милев “ в Монтана има специални брайлови издания и аудиокниги за незрящи, които членовете на съюза употребяват. „ Стремим се да окажем морална поддръжка и да помогнем за интеграцията на незрящите в обществото, само че без бюджет съюзът не може да подкрепи финансово слепите хора “, разяснява за Българска телеграфна агенция районният ръководител на Съюза на слепите в Монтана Ива Петкова. Тя посочи, че малко от локалните хора се възползват от опцията да си вземат куче-водач, тъй като за задачата би трябвало да отидат на образование в София, а множеството от тях са възрастни хора и неадаптивни към новите неща.
По думите й в общинската организация на Съюза в Монтана членуват 229 души, а в районната, която включва общините Монтана, Видин, Берковица, Бойчиновци, Кула и Вълчедръм – 927 души. Повечето от тях са възрастни и заболели хора, можем да ги подкрепим най-вече морално, разяснява Петкова. През последната година със съдействието на Бюрото по труда в Монтана и на локалната община на работа са наети 11-12 души от Съюза на слепите в града, като множеството от тях са персонални асистенти на възрастни хора и хора с увреждания.
В Пазарджик незрящите имат свое място в Центъра за обществена рехабилитация и интеграция като обществената услуга се обезпечава от фондация „ Съпричастие- Пазарджик “. Общо 23-ма са потребителите на центъра. С помощта на спонсори се закупуват компютри, снабдени със профилиран програмен продукт за незрящи. В Центъра има няколко спортни клуба, а потребителите вземат участие интензивно в спортни надпревари за хора в неравностойно състояние.
В по-големите градове от региона светофарните уредби са снабдени със звукова сигнализация, подпомагаща хората със зрителни увреждания. На кръстовищата са сложени естакади за улеснен достъп. Един от хипермаркетите в регионалния град е сложил стикер, че се позволяват кучета-водачи за хора с повредено зрение.
Три звукови светофара оказват помощ на слепите жители в община Перник - на кръстовището в с. Драгичево на пътя Перник - София и на бул. " Юрий Гагарин " в пернишките квартали " Изток " и " Мошино ", заяви Адриан Скримов - " Връзки с обществеността " в общинската администрация. Имало е звуков светофар и на кръстовище " Шахтьор " в централната градска част, само че е преустроено на кръгово и " оттова пресичаме на магия ", уточни Росен Седефчев - ръководител на Спортен клуб за интеграция " Кракра ". Няма интелигентни пешеходни пътеки в общината, малко са и наличните тротоари. Хората със зрителни увреждания в Перник разполагат с рехабилитационен център, в който имат занимания със обществени служащи, психолози, трудотерапевти, учат британски език, компютърна просветеност, готварство и други потребни умения. Само двама слепи жители от близо 70 членове на локалната организация, разполагат с кучета-водачи.
Десетина слепи жители са дейни спортисти, изявяват се най-вече в спорта шоудаун, приспособен за хора с повредено зрение, като за задачата Община Перник е предоставила зала в кв. " Изток ". Освен това играят шах, табла, имат и фитнес уреди. Местният състезателен клуб за интеграция " Кракра " обичайно провежда народен шампионат по шахмат за хора със зрителни увреждания по случай Деня на Перник - 19 октомври, а ръководителят му Росен Седефчев е притежател е на 13 медала от държавни, европейски и международни шампионати по канадска битка.
В област Плевен 600 са членовете на Съюза на слепите в България, сподели Павлин Ангелов, ръководител на районната организация. Според него архитектурната среда не е налична за хора с повредено зрение, построените звукови сигнализации на някои кръстовища в регионалния град в по-голямата си част не работят, не е обезпечен и достъп към тротоарите за слепи хора.
Възможността за претовареност в района на хора с повредено зрение не е огромна, счита Ангелов, който управлява профилирано дружество „ Успех металкап “, което създава капачки за разнообразни типове буркани. От 37 работещи в него, седем са хора със зрителни увреждания. Той означи, че такива профилирани предприятия в страната все още са три, другите са в Шумен и София.
В Плевен хората със зрителни увреждания се събират в клуба на пенсионера в блок „ Първи май “. Там се съхранява фонд на районната организация от книги с брайловата азбука. От към 30 години по самодейност на Съюза на слепите в България се основани и аудио книги, които също са налични в клуба.
Инфраструктурата в Пловдив не е задоволително пригодена за незрящите хора, счита ръководителят на Съюза на слепите в града Красимир Касабов. В район Пловдив членовете на съюза са 1439. Касабов уточни, че тротоарите са предизвикателство с множеството инсталирани нерегламентирани колчета, железни табели, паркирани коли, счупени плочки и корени на дърветата. С все по-масовото нахлуване на електрическите тротинетки, които се движат по велоалеите, компликациите се усилват, счита той. По думите му таблата на автобусните спирки нямат аудио уведомяване, както и самите рейсове, незрящите хора не могат да схванат кой номер рейс идва или на коя спирка са, изясни Касабов. Звуковите светофари са единствено тук-там, а доста подлези са неподдържани. От съюза са изпратили писма с описаните проблеми на общината и чакат отговор.
Тази година Съюзът на слепите и Министерството на труда и обществената политика създадоха синтезиран диалект за незрящи на български. Чрез преносими компютри и компютри и инсталирането на този програмен продукт е допустимо да се образоват незрящите хора, уточни Касабов. Според него по-трудната крачка е намирането на работа. Хората без подготовка могат да се трудоустроят вероятно по краткотрайни планове посредством Бюрата по труда, разяснява той. По думите му има незрящи, които работят в частния бранш и те са най-вече адвокати и масажисти.
Както на доста места в страната, по този начин и в Разград и района наличната среда е един от главните проблеми за незрящите хора, инфраструктурата в региона и в града не е съобразена с потребностите им, сподели Иваничка Минкова, помощник в Съюза на слепите в лудогорския град. Липсват така наречен водещи линии и тактилни плочи, както и интелигентни пешеходни пътеки. Нито един от 120-те членове на общинската конструкция на слепите в Разград не може да си разреши да има куче-водач, защото не е по опциите им.
Минкова призна, че са направени и усъвършенствания за слепите хора в града, като даде за образец светофарите със звукови сигнали, скосените тротоари, построените рампи и подстъпи към здания за публично прилагане. Според нея обаче има още доста какво да се желае в това отношение. Иваничка Минкова дефинира като незадоволителна оказаната поддръжка към Съюза на слепите от страна на институциите на локално равнище и моли регионалната и общинската администрация да оказват помощ повече на хората от тази обществена група.
Средата в Русе не е напълно налична за незрящи хора, разяснява за Българска телеграфна агенция Росица Маринова - ръководител на районната организация към Съюза на слепите в България, която обгръща областите Русе и Разград и има 400 членове. " Има звукови светофари, само че те не са задоволителни. На доста места звуковата сигнализация изгоря и не е възобновена. Имаме уверението на кмета на Русе, че казусът ще бъде решен “, сподели тя. По думите й тротоарите са разрушени, има спрени коли, а пешеходните пътеки са с изтъркана маркировка. В рейсовете и тролеите до неотдавна е имало гласови устройства, които са съобщавали имената на спирките, само че към този момент не работят. " Заради ВиК-проекта, който се извършва от няколко месеца в града, средата не е налична даже и за зрящи хора ", сподели Маринова. По думите й огромен проблем е намирането на работа за незрящи хора, защото малко работодатели ги наемат.
От пресцентъра на община Русе оповестиха, че на шест светофарно контролирани кръстовища са сложени зумери, които улесняват пресичането на незрящите хора. Предстои монтиране на такива и на останалите контролирани кръстовища по основни булеварди в града. На ул. " Плиска ", наоколо до седалището на Съюза на слепите, има маркирана пешеходна пътека с построена " изкуствена грапавина ", както и светофарна уредба с " Бягащ пешеходец ". На кръстовищата по основната улична мрежа има построени снижени тротоари с тактилни плочи. " Достъпна среда за незрящи жители се построява при всички капиталови планове за ремонт на улици ", обясниха от локалната администрация. Има създадена стратегия за обезпечаване на налична архитектурна среда, която планува създаване на тактилни плочи, рампи, светофари, асансьори, както и брайлови надписи. Община Русе е снабдител и на обществената услуга " Център за обществена рехабилитация и интеграция на лица с проблеми в зрението " с потенциал 25 души. В него се оферират съвещания, терапия и рехабилитация, образование за придобиване на умения, покровителство и ходатайство, общностна работа, поддръжка за придобиване на трудови умения. От локалната администрация поддържат финансово Регионалната съюзна организация на слепите, за 2022 година - с 2800 лв., осведомиха от кметството. По предложение на незрящите в публичните асансьори ще се инсталират брайлови бутони.
От Общината осведомиха, че в града няма кучета-водачи, както и образование за такива.
Инфраструктурата в Силистра изключително затруднява хората със зрителни увреждания, сподели за Българска телеграфна агенция 49-годишният и незрящ от 30 години Румен Петков. Той е единственият в региона, който се придвижва без компаньон, единствено благодарение на белия бастун. Според него тротоарите в крайдунавския град са труднодостъпни и неравни, тук-там липсват плочки и това основава усложнения за хората със зрителни увреждания. По думите му новоизградените велоалеи, които се сливат с тротоарите, вършат напредването му съвсем невероятно, защото липсва „ водеща линия “. Повечето здания в Силистра са снабдени с рампи за инвалиди, само че достъпът до тях е сложен и не са ясно обозначени, няма и звукова маркировка. Румен споделя, че се случвало да се удря до кръв при опитите си да открие рампата. Друг сериозен проблем за незрящия е неналичието на звукова сигнализация по светофарните уредби в града. До скоро такава имаше на едно от основните кръстовища, само че след ремонт на светофара е отстранена. Недостатъчна е и асистентската поддръжка. По стратегия Румен употребява помощник за 1 час и половина всеки ден, което не е задоволително. В Силистра от години няма профилирано дружество, където слепите да могат да работят. Румен е изкарал курс за теляк, само че заради бюрократични пречки се е отказал да практикува. Една от дребното благоприятни условия за интеграция на хора със зрителни увреждания е спортния клуб „ Доростол 2011 “, в който практикуват канадска битка, шоудаун, пукотевица с лък, лека атлетика, шахмат, колоездене в тандем.
Триста и двама са членовете на регионалната организация на Съюза на слепите в България в Силистра, заяви председателката на съюза Петранка Стоянова. Съюзът провежда съвещания за възстановяване на информираността на хората със зрителни увреждания, провежда осведомителни срещи с Национална агенция за приходите, дирекция „ Социално подкрепяне “, РЗОК, културни, спортни и туристически прояви. Направени са абонаменти за брайлови и говорещи списания. Предлагат се и „ говорещи “ книги, които от време на време се обменят със съществуващата във Варна фонотека. В Силистра работи и фондация „ Съпричастиe “ за хора с увреждания с ръководител Красимира Георгиева, ръководител на Териториалната организация на Националната асоциация на сляпо-глухите в България, в която са обхванати дванайсет души. Към фондацията е основан и Център за обществена рехабилитация и интеграция.
През 2018 година в Международния ден на незрящите в Сливен бе открит Център за обществена рехабилитация и интеграция, заяви за Българска телеграфна агенция заместник-кметът по обществените действия Пепа Чиликова. Центърът е ориентиран напълно към хората с такива проблеми, с тях работят психолози, трудотерапевти, потенциалът му постоянно и напълнен. В Центъра има кабинет по готварство, кабинет по зрителна рехабилитация, психомоторна зала за деца, зала за двигателна рехабилитация, помещение за разтривки и многофункционална зала.
При построяването на всички нови пешеходни зони в Сливен се поставят тактилни плочки, сподели пред кореспондент на Българска телеграфна агенция заместник-кметът по строителството Камен Костов. Той уточни, че са правени опити в града да бъдат слагат звукови светофари, само че хората, живеещи наоколо са се оплакали от шума.
В най-новите стратегически документи на Община Сливен за интервала 2021-2027 година са заложени ограничения и планове, които да обезпечават налична среда за незрящите хора и хората с увреждания, сподели за Българска телеграфна агенция Стоян Марков, заместник-кмет по европейските планове. В Плана за устойчива градска подвижност на град Сливен 2030 има планове за оптимизация на светофарните уредби, възстановяване на достъпността, основаване на условия за по-добра сигурност на спирките, създаване рампи, стълбищни лифтове, преносими платформи, „ налични маршрут ” за хора с двигателни усложнения. Съвместно с Община Ямбол се възнамерява интегриран план по пилотната процедура „ Зелена подвижност “, включително интелигентни пешеходни пътеки, звукови светофарни уредби, налични тротоари и спирки.
Достъпна градска среда за хора с увреждания по-трудно би се постигнала в Смолян заради характерния релеф и тесните улици, разяснява Илия Семерджиев, второкурсник в специалността „ История и география “ във филиала на ПУ „ Паисий Хилендарски “ в Смолян, студент с отличен триумф и изключителна памет, изгубил зрението си като дете. Би трябвало най-малко да бъде омекотен достъпът до постройките на Общинската и Областната администрации, счита студентът. Уроците чува посредством профилиран програмен продукт, който възпроизвежда звуково всички текстови файлове. Благодарение на цифровите технологии има опция да продължи образованието си като пълностоен студент и на 55 година Помага си и с приложение за хора със затруднено зрение на смарт телефона.
Обучението на незрящ студент във Филиала на ПУ „ Паисий Хилендарски “ в Смолян е един от образците, че просветителната ни система е приобщаваща за интеграцията на хора с увреждания, смята доцент Мариана Ламбова, учител в университетския филиал. Според нея страната би следвало да бъде по-ангажирана към професионалната интеграция на надарени и кадърни експерти измежду хората с увреждания.
На територията на София има 260 светлинно контролирани кръстовища, на които има инсталирана звукова сигнализация за незрящи, посредством която се обезпечава безвредното секване на незрящи пешеходци в границите на кръстовищата, оповестиха за Българска телеграфна агенция от Столичната община (СО). Всички новореализирани обекти на територията на София обгръщат и детайлите на наличната среда, като тактилни плочи, намаления и различен тип инфраструктурни ориентири. В столичното метро във всички станции на Линия 3 имат изпълнена водеща тактилна линия, която обезпечава и връзка с асансьорите. По линии 1 и 2 са изпълнени надлъжни грапави линии със същата функционалност. Както на станциите, по този начин и във влаковете са обезпечени и гласови известия.
През последните години се построиха осведомителни табла в границите на спирките на градския превоз, които имат функционалност за звуково изчитане на информация по отношение на времето за изчакване и какво транспортно средство ще дойде. Звукова информация се подава и в транспортните средства на градския превоз, което дава опция на незрящите да се получат навременна информация за актуалната и идната спирки, осведомят от Следствен отдел към окръжна прокуратура. Специално построени са и два навеса без преградни страни на спирките до постройката на Съюза на слепите.
В помощ на хората с нарушено зрение в община Стара Загора на ремонтираните тротоарни сектори има сложени специални тактилни плочи, които подсказват, че наближава кръстовище и е належащо изостряне на вниманието за секване на улица. Благодарение на релефната им форма и на звуковите светофари на основни кръстовища, слепите могат да се ориентират в пространството и да се придвижват по-спокойно в градска среда.
„ В огромна помощ са ни инсталираните преди няколко години озвучителни електронни табла по спирките на градския превоз, както и самите звукови уредби в рейсовете, които споделят на коя спирка се намираме и коя следва, или какъв брой минути остават до идването на транспортното средство “, описа за Българска телеграфна агенция Ангелина Кръстева, ръководител на териториалната организация на сляпо-глухите в Стара Загора. По думите й към община Стара Загора има специфична обществена услуга за асистентска поддръжка, които подкрепят незрящите и улесняват живота им. Озвучителни електронни табла по спирките на градския превоз, както и звукови светофари, са инсталирани в помощ на незрящите и в Казанлък. Тя дефинира като позитивна наклонност съществуването на от ден на ден уеб сайтове на общински и държавни структури, които са налични за електронните четци на незрящите като уеб страницата на регионалната администрация Стара Загора и община Стара Загора.
От скоро формалният интернет уебсайт на Диагностично-консултативния център „ Районна поликлиника “ в Казанлък също е приспособен за незрящи, заяви за Българска телеграфна агенция шефът на лечебното заведение доктор Красимир Пейчев.
В Съюза на слепите в Търговище членуват 86 индивида със зрителни увреждания, множеството от които на възраст над 65 години, сподели за Българска телеграфна агенция ръководителят на структурата Бяла Колева. По наблюденията й хората в трудоспособна възраст измежду тях се оправят мъчно с намирането на работа. „ Въпреки че са образовани, мъчно преодоляват момента на терзание от зрителното увреждане. В някои случаи даже не търсят интензивно работа, притеснявайки се от него “, означи тя.
На места в регионалния център Търговище има изградени тактилни плочки на тротоарите преди пешеходните пътеки, както и на рампите, сподели за Българска телеграфна агенция представителят на администрацията Станислава Солакова. По думите й уеб сайтът на Общината също е приспособен за незрящи.
В Комплекса за обществено развиване в Търговище се предлага самостоятелна работа с ерготерапевт, сензорна стимулация при хора с понижено зрение като заниманието подкрепя пространствената ориентировка, координацията око-ръка, разпознаването на геометрични фигури и цветове, тактилната сетивност на пръстите, изясни за Българска телеграфна агенция Сюзан Сейфитинова – шеф на Комплекса.
Община Хасково всяка година подкрепя финансово сдружения и организации на хора с увреждания, регистрирани на територията на общината като тази година за съдружие „ Клуб за рехабилитация и обществена интеграция на лица с повредено зрение„ сумата е 6000 лв., оповестиха за Българска телеграфна агенция от общинския пресцентър. На организацията се дава и безплатно прилагане на помещение и лице за техническата активност на сдружението.
В регионалния център има инсталирани сигнални уредби на светофара до Бизнесцентъра - пешеходна зона, а построяването на новите тротоари се прави според съществуващата нормативна база и се слагат релефни тротоарни плочки. Т. нар. „ тактилни “ плочки има от доста време по тротоарите на бул. „ Раковски “, а множеството общински и държавни институции в Хасково към този момент имат рампи за достъп на хора с двигателни и зрителни проблеми.
Предстои тази година в Хасково да започва Център за рехабилитация на лица със зрителни увреждания, сподели ръководителят на локалната орган
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ