Гигантите на AI изправени пред ново препятствие – енергията
„ Най-големият проблем през днешния ден не е неналичието на изчислителен потенциал, а силата и способността да построяваме инфраструктура задоволително бързо и покрай източниците на ток “, призна изпълнителният шеф на Microsoft Сатя Надела в подкаст с ръководителя на OpenAI Сам Алтман. „ Иначе рискуваме да имаме складирани чипове, които просто няма къде да включим. “
Технологичните корпорации влагат нечувани средства за построяването на гръбнака на новата ера на AI. Гугъл, Microsoft, Amazon Web Services (AWS) и Meta възнамеряват вложения от към 400 милиарда $ през 2025 година, а през 2026 година цифрата евентуално ще пораства, подкрепена от еуфорични вложители.
Докато дефицитът на чипове стартира да се взема решение, на хоризонта се появява ново предизвикателство – енергийна стена.
В щата Вирджиния, където се намира най-големият център за облачни услуги в света, главният снабдител Dominion Energy към този момент има поръчки за нови центрове за данни с общ потенциал 47 гигавата – еквивалент на 47 нуклеарни реактора. Изграждането на сходна инфраструктура лишава приблизително две години, а нови високоволтови електропроводи – сред пет и 10 години.
Прогнозите сочат, че до 2030 година центровете за данни могат да употребяват сред 7 и 12% от електрическата енергия на страната, по отношение на към 4% през днешния ден. Някои специалисти обаче предизвестяват, че тези прогнози може да са пресилени, напомняйки за интернет балона от края на 90-те.
Ако растежът се осъществя, Съединени американски щати може да се сблъска с дефицит от 45 гигавата до 2028 година – електричество за 33 милиона семейства. Това накара някои щати да забавят закриването на въглищни централи, а природният газ още веднъж се оказва бързо решение за зареждането на центровете за данни.
В Джорджия някои снабдители към този момент конфигурират газови генератори с потенциал 10 гигавата, а стартъпи като xAI на Илон Мъск купуват преоборудвани авиационни турбини, с цел да разширят енергийните си мощности.
„ Истинската опасност не е климатичната рецесия, а загубата на конкуренцията в AI поради липса на сила “, разяснява през октомври министърът на вътрешните работи Дъг Бъргъм.
Междувременно софтуерните колоси пренаписват и климатичните си обещания. Гугъл отстрани уговорката за нулеви въглеродни излъчвания до 2030 година, Amazon поддържа дребни модулни нуклеарни реактори (SMR), а Гугъл възнамерява рестартиране на нуклеарен реактор в Айова до 2029 година В Калифорния и Тексас се влагат милиарди в слънчева сила и акумулатори, а Starlink и Гугъл изследват слагането на слънчево захранвани чипове в орбита с първи проби през 2027 г.
Технологичните корпорации влагат нечувани средства за построяването на гръбнака на новата ера на AI. Гугъл, Microsoft, Amazon Web Services (AWS) и Meta възнамеряват вложения от към 400 милиарда $ през 2025 година, а през 2026 година цифрата евентуално ще пораства, подкрепена от еуфорични вложители.
Докато дефицитът на чипове стартира да се взема решение, на хоризонта се появява ново предизвикателство – енергийна стена.
В щата Вирджиния, където се намира най-големият център за облачни услуги в света, главният снабдител Dominion Energy към този момент има поръчки за нови центрове за данни с общ потенциал 47 гигавата – еквивалент на 47 нуклеарни реактора. Изграждането на сходна инфраструктура лишава приблизително две години, а нови високоволтови електропроводи – сред пет и 10 години.
Прогнозите сочат, че до 2030 година центровете за данни могат да употребяват сред 7 и 12% от електрическата енергия на страната, по отношение на към 4% през днешния ден. Някои специалисти обаче предизвестяват, че тези прогнози може да са пресилени, напомняйки за интернет балона от края на 90-те.
Ако растежът се осъществя, Съединени американски щати може да се сблъска с дефицит от 45 гигавата до 2028 година – електричество за 33 милиона семейства. Това накара някои щати да забавят закриването на въглищни централи, а природният газ още веднъж се оказва бързо решение за зареждането на центровете за данни.
В Джорджия някои снабдители към този момент конфигурират газови генератори с потенциал 10 гигавата, а стартъпи като xAI на Илон Мъск купуват преоборудвани авиационни турбини, с цел да разширят енергийните си мощности.
„ Истинската опасност не е климатичната рецесия, а загубата на конкуренцията в AI поради липса на сила “, разяснява през октомври министърът на вътрешните работи Дъг Бъргъм.
Междувременно софтуерните колоси пренаписват и климатичните си обещания. Гугъл отстрани уговорката за нулеви въглеродни излъчвания до 2030 година, Amazon поддържа дребни модулни нуклеарни реактори (SMR), а Гугъл възнамерява рестартиране на нуклеарен реактор в Айова до 2029 година В Калифорния и Тексас се влагат милиарди в слънчева сила и акумулатори, а Starlink и Гугъл изследват слагането на слънчево захранвани чипове в орбита с първи проби през 2027 г.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ