Най-големият колумбийски футболист за всички времена Карлос Валдерама говори ексклузивно

Най-големият колумбийски футболист за всички времена Карлос Валдерама приказва извънредно пред предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ преди три години. Сега пък застана пред микрофона на Христо Стоичков, който подари следващото си звездно изявление на българските фенове. Достатъчен отзив е, че Краля Пеле избра и двамата сред 100-те най-велики живи играчи във футбола! Валдерама е един от най-ексцентричните великани в най-популярния спорт. Наричат го „ Ел Пибе “, което значи „ Хлапе “, а той е всичко друго, само че не и синоним на прякора си, който му е от детинство. Освен това три пъти е коронясван за футболист №1 на Южна Америка.

- Карлос, доста ти благодаря, че ни посрещаш тук, в твоя град Баранкиля! Наистина е огромно наслаждение да бъдем дружно с теб. Исках да те попитам за твоето мнение за сегашния народен тим на Колумбия. Как ти се коства отборът след завръщането на Тигъра, както е прочут Радамел Фалкао?

- Първо да ти кажа, че за мен е наслаждение и огромна чест това, че съумя да дойдеш тук, при мен. През всичките тези години сме си приказвал доста за това, какъв брой бихме били щастливи и двамата, в случай че можеш да ми дойдеш на посетители в Колумбия. И ти го направи! Истинска чест е за нашата страна и за мен като човек. Знаеш какъв брой те почитам и оценявам. Като си говорехме с момчетата им описах, че ще се виждам с теб и всичките започнаха да викат: „ И аз желая да печеля „ Златната топка “, като него! “ А аз им споделих, че ще съумеят единствено, в случай че са упорити и работливи като теб. Този тим, който имаме сега кара всички ни да имаме вяра, че можем да победим всеки. Доволни сме. Връщането на Тигъра ни дава нападателна мощност. Знаеш, че той е огромен голмайстор. А ние сега имаме тъкмо потребност от голове и се надяваме доста на Радамел за това. С него имаме повече успокоение и сме по-уверени в личните си сили. На международното в Бразилия не можехме да разчитаме на него поради травма, а в случай че беше на линия щяхме да създадем възторг. Но той към този момент е освен здрав, само че и си върна формата. А всички в Колумбия се молим да няма повече контузии.

- Хамес Родригес. С теб преди време имахме опцията да приказваме за това. Той страдаше доста след прехвърлянето в Реал (Мадрид). Не можеше да се любува на футбола там. Днес обаче виждаме един доста по-весел и жив Хамес Родригес. Толкова значимо ли е в действителност това момче за националния ви тим?

- Да! Много е значим! Той излезе на огромната сцена с голове за тима ни на международното състезание в Бразилия, където стана стрелец номер 1. Това са значими неща за нас в Колумбия. Когато имаме потребност от него, той демонстрира храброст и бележи. А другояче другото не зависи от него. Падна му се да играе в Реал (Мадрид). Първата му година там беше доста добра. Беше постоянно титуляр, пускаха го в игра и той отговаряше на упованията към него. След това обаче пристигна страданието за него. И по този начин две години. Едно момче като него, което е в доста добра форма, би трябвало да играе. И по този начин се наложи да премине в Байерн (Мюнхен). Изпратиха го преждевременно в тази посока, което единствено по себе си е неприятно и въздейства негативно на душeвността на един състезател. За нас в Колумбия той беше в доста добра форма и трябваше да остане в Реал и да е титуляр.

- Този тим на Колумбия като че ли има пред себе си все по-малко време. Има безспорна класа, само че годините ще стартират да си споделят думата, а идващият мондиал е надалеч. Освен всичко, футболът стана доста динамичен и под напрежение, освен когато си на терена. Пресата е от всички страни. Има ли млади момчета, които в бъдеще могат да заменят някои от сегашните титуляри и огромни фигури в отбора на Колумбия?

- Да. За доста от това прелестно потомство отминалото международно състезание най-вероятно ще е последното. Кристиян Сапата е пред отричане. Той е към този момент деец, само че с класата си демонстрира, че може би няма да си тръгне до идващото международно. Карлос Санчес и Абел Агилар обаче са на години и отпаднаха. Разбира се, Хамес ще продължи напред, тъй като е млад и е единствено на 26 години. След три ще е на 29 и отново ще е във форма. Радамел обаче към този момент е на 33 и евентуално тогава към този момент ще е отвън тима. Но в нахлуване ще имаме почтени заместници. Дуван Сапата да вземем за пример е млад, Муриел и Боре също са класни. Това са все момчета, които към този момент са в националния тим и към този момент натрупат опит. Имаме също и Матео Урибе, който е млад и подготвен за борби. Мисля, че промяната на поколенията в националния тим е в ход и ще премине добре. Тя би трябвало да става последователно, с цел да може настоящето потомство да бъде изпратено уместно. Всички да са удовлетворени и да си тръгнат с гордо вдигната глава.

- Очакваше ли, че националният тим на Колумбия ще се класира първи в групата си на международното състезание в Русия? Тя не беше толкоз сложна въпреки всичко, макар че на мондиал няма слаби противници и всички се борят до дъно. Полша, Япония, Сенегал и Колумбия. Група, в която не блестяха имена на любимци, само че пък изглеждаше доста равностойна.

- Да, силите освен изглеждаха, само че и бяха изравнени. В никакъв случай не можеше обаче да назовем тази група лесна. Полша да вземем за пример се бе класирала за финалите без да има загуба в квалификациите. Сенегал постоянно играе на международно и има опит. Япония също. Затова съгласно мен групата въобще не беше лесна. Трябваше да внимаваме доста, тъй като в случай че бяхме подценили който и да е от тези противници, бяхме изгубени. Ако единствено си помислехме, че елементарно ще бием Полша или различен тим от групата, щяхме да се върнем в родината още след третия мач. На международно всички играят до дъно и никой не прави дарове. Битката на всеки мондиал е жестока и оспорвана. Затова е доста значимо тимът да е квалифициран душевен и да няма и грам подценяване. Ако се предовериш в класата на тима си или си помислиш, че противниците са лесни и ще се бият сами, те чакат огромни премеждия.

- Карлос, по какъв начин оценяваш мондиала, който се игра в Русия? Смяташ ли като мнозина, че в действителност гледахме едно прелестно състезание през 2018 година по терените на най-голямата страна в Европа? Изненадаха ли те европейските отбори Германия, Испания и Франция - трите най-силни тима на Стария континент? Какво мислиш за изявите на Колумбия, Бразилия и Аржентина?

- Отидох на това международно с огромен възторг, тъй като чаках да гледаме в действителност неповторими играчи. Почти всички тимове имаха първокласни футболисти. Германия имаше доста първокласен тим, само че този път не им се получи. Същото мога да кажа и за Испания. Както и за Франция, с тази детайлност, че на тях този път им се получи. Белгия имаше отбор, който игра прелестен футбол, само че им липсваше като че ли самочувствие за край. Аз, като някогашен състезател и към този момент в качеството си на елементарен ентусиаст, предчувствах същински театър и го получих. Затова би трябвало да сме признателни и на треньорите, множеството от които избираха смела тактичност за мачовете.

- Да, несъмнено не подходиха със боязън към срещите.

- Да. Иначе представете си Бразилия със звездите си, Аржентина с Меси, ние със страхотния тим, който имахме на мондиала, уругвайците, които постоянно стигат далеко и играят красиво. Представете си, в случай че треньорите бяха подходили със боязън към шампионата и по какъв начин щяха да объркат шоуто, да объркат нещата.

- Карлос, ти обичаш толкоз доста футбола. Разкажи ми нещо за Мексико. Отбор, който все живее с фантазията да стигне и през новия век до към този момент прословутия пети мач на международно състезание. Обаче, с цел да играеш в петия мач, първо би трябвало да победиш в предходните четири. Какво мислиш за националния тим на Мексико?

- На мен ми хареса!

- Освен това и треньорът им беше колумбиец!

- Да! И им оказа помощ да реализират положителни резултати. На мен, признавам си, постоянно ми е харесвал тимът на Мексико. Играят прекрасен футбол, имат прелестни играчи и в никакъв случай не се опасяват от противника. Единственото, което съм виждал като проблем при тях е ротацията. Това е единственото, което ни ми харесва в Мексико. Треньорът праща обръщение към футболистите и се пробва да ги насърчи да играят добре, да нападат, да си подават топката, само че в минимум упования миг даден състезател необичайно не попада в тима и на негово място се появява различен. Това не може да се прави на огромно състезание. Трябва да имаш титулярен състав и да разчиташ на него. Ако някой от тях не играе добре, го сменяш. Все отново на мондиала отиват 22-ма, нали? На мен това, което не ми харесваше в тима на Мексико, бяха точно тези ротации. Защото с тях се получава по този начин, че таман си направил прекрасен мач и взрив – сменяш всичко. И не се сменя единствено един, а в някои случаи са цели пет играчи… Това съгласно мен е минус.

- Мислиш ли, че международното в Русия беше последното за Меси или Кристиано Роналдо? Двамата най-хубави играчи в света без никакво подозрение.

- Така е!

- А след тях, в случай че се откажат, какво ще стане?

- Ще дойдат други!

- Като тях?

- Да. И аз едно време гледах Стоичков и се възхищавах. И се чудех какво ще стане един ден, когато той към този момент не играе. Ето, в този момент имаме Меси и Роналдо, а в деня в който си отидат… Например Иниеста си потегли, само че пък пристигна Неймар… И други. Той беше в Барселона и се чудеше в кой тим може да отиде. И освен поради парите, а с цел да избяга от ролята на втори. Рискуваш за да избягаш от нечия сянка. Във футбола това е доста значимо. Разбираш ли ме?

- Да. Мислиш ли, че Неймар сбърка с напускането на Барселона? Сигурно той мислеше, че в ПСЖ ще завоюва по-лесно „ Златната топка “. Това обаче не стана, тъй като никой на подарява нищо на никого във футбола. Ти го знаеш най-добре от всички. Беше международна звезда, най-хубавият футболист на Колумбия за времето ти, само че никой не подарява „ Златната топка “ на който и да било. Битката е жестока.

- Истината обаче се оказа жестока за него. По мъчителен метод разбра, че няма по-лесен път при преследването на задачата да завоюва „ Златната топка “. В ПСЖ не беше по-лесно, в сравнение с в Барселона. Там Неймар играеше с най-хубавите в света и все пак беше фигура. Суарес, Меси и той бяха най-големите звезди на тима.

- А след него в Барса пристигнаха Коутиньо, Паулиньо, Дембеле…

- Така е. В Барселона действително беше по-лесно за него. В Париж се вижда, че му е доста по-трудно. Това обаче са решения, които всеки взима самичък в живота и ние би трябвало да ги почитаме. Аз персонално обаче мисля, че Неймар направи неточност.

- Карлос, доста ти благодаря! Една мощна другарска прегръдка. Господ да те благослови! Благодаря ти още един път, че ме одобри в твоя дом.

- Вратата е постоянно отворена за теб!

- Много благодаря!

- Удоволствие беше, Христо!