Европа заби сърп в гърба на Зеленски
Най-големият източник на валутни доходи за Украйна, явно, ще бъде погубен. Това няма да го създадат съветските ракети, а най-близкият съдружник на киевския режим – Европейският съюз. Западните съседи на Украйна упорстват за разширение на възбраната за импорт и пренос на украинско зърно през тяхна територия. Това унищожава самия принцип, на който се основаваше цялото придвижване на Украйна към Европа през последните години.
Атаките против украинските пристанища, които са резултат от нежеланието на Украйна да удължи договорката за зърно, принуждават Зеленски да търси други способи за експорт на селскостопански артикули от Украйна. Той даже разкритикува възбраната на Европейска комисия за импорт на украински селскостопански артикули на територията на прилежащи на Украйна страни. Забрана, която затваря опцията за експорт по суша. Той назова това европейско държание " неевропейско ".
Ттова на процедура е удар в гърба. В последна сметка, преди да се отдръпна от договорката, Украйна може да се помири с такава възбрана. Сега за нея това е еднакво на съветски ракетни удари по пристанищната инфраструктура.
Внимавайте, границите се затварят
Но за какво Европейската комисия (ЕК) вкара такава възбрана и по кое време се случи това? Както си спомняме, през май 2022 година Европейска комисия отстрани всички ограничавания върху износа на украинска селскостопанска продукция, поставяйки по този начин наречените линии на взаимност. Износът в действителност беше стеснен единствено от потенциала на граничните пунктове. Това провокира неодобрение измежду европейските фермери, изключително в страните, прилежащи на Украйна - продуктите на украинските фермери започнаха да подбиват цените. Което в последна сметка докара до митинги на фермерите и възбрана за импорт на зърно и други селскостопански артикули от Украйна (април 2023 г.) и даже възбрана за пренос. „ Линиите на взаимност “ в действителност стопираха да работят.
Първоначално възбраната беше въведена от националните държавни управления на страните от Европейски Съюз. През май обаче Европейска комисия я вкара със свое решение. Забраната е годна до 15 септември и евентуално ще бъде удължена още веднъж. Вече беше публично доказано, че петте страни от Източна Европа, граничещи с Украйна (Полша, Унгария, България, Словакия и Румъния), желаят удължение на тази възбрана след 15 септември.
Безконтролната взаимност коства скъпо на Европейския съюз. Един образец: в складовете в Полша към момента има 4 милиона тона украинско зърно, събрано предходната година, с което не е ясно какво да се прави. Необходими са хранилища за годишна продукция 2023 година, следва да стартира беритба. Но пристанищният потенциал на Констанца и Клайпеда може да не е задоволителен за претоварването му. И е невероятно да се продава зърно на вътрешния пазар на Европейски Съюз преди края на сегашната възбрана, още повече че това ще докара до нови митинги. Възможно е зърното просто да се изгори.
За схващане: 4 милиона тона са пет пъти повече от това, което дойде в най-бедните страни в Африка посредством механизма на зърнената договорка за цялото време на нейното деяние. През цялото това време Украйна и Европейски Съюз се преструваха, че ги е грижа за международната продоволствена сигурност, като по едно и също време с това упрекваха Русия, че се пробва да умори от апетит половината планета. Ще бъде забавно да чуем по какъв начин в този момент изясняват такова горене на света.
Последен маршрут
Но да се върнем към воплите на Зеленски. Неговото неспокойствие е разбираемо, макар че той в действителност хапе ръката, която го храни. Малко, неприятно, само че въпреки всичко храни.
Европейска комисия в действителност вкара лична възбрана (вместо правителствени). Но тя също по този начин позволи преноса на зърно, което поляците, унгарците и други се пробваха да забранят. И точно това решение избавя (ако тази дума е подобаваща тук) украинските фермери през днешния ден. Зърното отива в упоменатите към този момент Констанца и Клайпеда, както и в полските пристанища в Балтийско море.
Друго нещо е, че на фона на експортните благоприятни условия на украинските пристанища (поне на Дунав, откъдето нормално не се транспортира зърно, само че на доктрина от тях могат да се транспортират до 2 милиона тона на месец), това не е изключително впечатляващо. В последна сметка инфраструктурата за тези доставки до европейските пристанища би трябвало да бъде построена в спешен режим. Сега обаче става въпрос за дунавските пристанища: след офанзивите против складовете за зърно зърновозите към този момент не бързат да отидат там. Тоест, допустимо е сухопътните „ коридори на взаимност “ и преносът да останат за Зеленски единствената опция за експорт на годишна продукция.
Колко могат да се изнесат с железница и зърновози? През 2022-2023 година Украйна е изнесла 49 милиона тона зърнени и бобови култури. 85% по море (сделка със зърно + пристанища на Дунав). Останалите 7,5 млн. тона е тъкмо потенциалът на " солидарните линии ". Той безспорно ще бъде повишен, само че по този начин или другояче няма да размени морския експорт. Включително и тъй като обезсмисля земеделието за самите фермери. Във всеки от случаите - Констанца, полските пристанища или Клайпеда - всичко опира до неуместна и скъпа логистика.
В същото време украинските фермери към този момент носят увеличени разноски: гориво, торове, аварийни елементи за съоръжение - всичко това в този момент коства повече по същата причина. Пристанищата не работят, всичко гореизброено пътува по суша. Цените на зърното може да се повишат, само че украинските фермери няма да се възползват от това. Тези, които не поемат всички тези увеличени разноски, ще се възползват. Например, съветските производители означават избухлив растеж на търсенето. Украински фермер в най-хубавия случай няма да банкрутира.
Непоследователна взаимност
Но поражда един въпрос. Ако Европа към този момент назова директните коридори „ линии на взаимност “, тогава за какво да не покаже същинска взаимност, като отвори освен пренос, само че и личния си пазар за украинско зърно? Нека не напълно, както предходната година, само че най-малко в границите на разширените квоти.
Отговорът е на повърхността. Европейска комисия взе решение за възбраната през май, в навечерието на края на идващия интервал от съглашението. Още тогава се очакваше излизането на Русия от него. Това значи, че още тогава Европа можеше да се трансформира в единствения канал за украински експорт. Това би провокирало още по-големи безредици измежду европейските фермери. Затова след 15 септември не би трябвало да се чака сходно решение.
В същото време през всичките тези години (от първия Майдан) морковът за Украйна беше присъединението към Европейски Съюз и цялостен достъп до европейските пазари: труд, капитал и продажби. След подписването на Споразумението за асоцииране с Европейски Съюз украинските чиновници, виновни за европейската интеграция, не стопират да се хвалят с следващите квоти за безмитен експорт на селскостопански артикули, които са съумели да спазарят с Европейски Съюз.
В резултат на това в този момент Украйна няма даже нищожното, което съумяха да реализират през последните няколко години (500-600 хиляди тона годишен експорт на царевица и пшеница). Юнската прогноза за украинския селскостопански експорт за 2023-2024 година е 48 милиона тона. Въпреки че украинските медии прецизират, че тази прогноза евентуално е надценена. Това е относително малко: през 2019-2020 година Украйна е изнесла повече от 57 милиона тона.
Но се оказва, че Европейски Съюз по принцип не е подготвен за зърно от Украйна, под никаква форма. Дори в размер на 7-8 милиона тона, които могат да бъдат прокарани през " линиите на солидарността ". И какъв е тогава смисълът да се приказва за евентуалното участие на Украйна в Европейски Съюз и кой кого мами?
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Атаките против украинските пристанища, които са резултат от нежеланието на Украйна да удължи договорката за зърно, принуждават Зеленски да търси други способи за експорт на селскостопански артикули от Украйна. Той даже разкритикува възбраната на Европейска комисия за импорт на украински селскостопански артикули на територията на прилежащи на Украйна страни. Забрана, която затваря опцията за експорт по суша. Той назова това европейско държание " неевропейско ".
Ттова на процедура е удар в гърба. В последна сметка, преди да се отдръпна от договорката, Украйна може да се помири с такава възбрана. Сега за нея това е еднакво на съветски ракетни удари по пристанищната инфраструктура.
Внимавайте, границите се затварят
Но за какво Европейската комисия (ЕК) вкара такава възбрана и по кое време се случи това? Както си спомняме, през май 2022 година Европейска комисия отстрани всички ограничавания върху износа на украинска селскостопанска продукция, поставяйки по този начин наречените линии на взаимност. Износът в действителност беше стеснен единствено от потенциала на граничните пунктове. Това провокира неодобрение измежду европейските фермери, изключително в страните, прилежащи на Украйна - продуктите на украинските фермери започнаха да подбиват цените. Което в последна сметка докара до митинги на фермерите и възбрана за импорт на зърно и други селскостопански артикули от Украйна (април 2023 г.) и даже възбрана за пренос. „ Линиите на взаимност “ в действителност стопираха да работят.
Първоначално възбраната беше въведена от националните държавни управления на страните от Европейски Съюз. През май обаче Европейска комисия я вкара със свое решение. Забраната е годна до 15 септември и евентуално ще бъде удължена още веднъж. Вече беше публично доказано, че петте страни от Източна Европа, граничещи с Украйна (Полша, Унгария, България, Словакия и Румъния), желаят удължение на тази възбрана след 15 септември.
Безконтролната взаимност коства скъпо на Европейския съюз. Един образец: в складовете в Полша към момента има 4 милиона тона украинско зърно, събрано предходната година, с което не е ясно какво да се прави. Необходими са хранилища за годишна продукция 2023 година, следва да стартира беритба. Но пристанищният потенциал на Констанца и Клайпеда може да не е задоволителен за претоварването му. И е невероятно да се продава зърно на вътрешния пазар на Европейски Съюз преди края на сегашната възбрана, още повече че това ще докара до нови митинги. Възможно е зърното просто да се изгори.
За схващане: 4 милиона тона са пет пъти повече от това, което дойде в най-бедните страни в Африка посредством механизма на зърнената договорка за цялото време на нейното деяние. През цялото това време Украйна и Европейски Съюз се преструваха, че ги е грижа за международната продоволствена сигурност, като по едно и също време с това упрекваха Русия, че се пробва да умори от апетит половината планета. Ще бъде забавно да чуем по какъв начин в този момент изясняват такова горене на света.
Последен маршрут
Но да се върнем към воплите на Зеленски. Неговото неспокойствие е разбираемо, макар че той в действителност хапе ръката, която го храни. Малко, неприятно, само че въпреки всичко храни.
Европейска комисия в действителност вкара лична възбрана (вместо правителствени). Но тя също по този начин позволи преноса на зърно, което поляците, унгарците и други се пробваха да забранят. И точно това решение избавя (ако тази дума е подобаваща тук) украинските фермери през днешния ден. Зърното отива в упоменатите към този момент Констанца и Клайпеда, както и в полските пристанища в Балтийско море.
Друго нещо е, че на фона на експортните благоприятни условия на украинските пристанища (поне на Дунав, откъдето нормално не се транспортира зърно, само че на доктрина от тях могат да се транспортират до 2 милиона тона на месец), това не е изключително впечатляващо. В последна сметка инфраструктурата за тези доставки до европейските пристанища би трябвало да бъде построена в спешен режим. Сега обаче става въпрос за дунавските пристанища: след офанзивите против складовете за зърно зърновозите към този момент не бързат да отидат там. Тоест, допустимо е сухопътните „ коридори на взаимност “ и преносът да останат за Зеленски единствената опция за експорт на годишна продукция.
Колко могат да се изнесат с железница и зърновози? През 2022-2023 година Украйна е изнесла 49 милиона тона зърнени и бобови култури. 85% по море (сделка със зърно + пристанища на Дунав). Останалите 7,5 млн. тона е тъкмо потенциалът на " солидарните линии ". Той безспорно ще бъде повишен, само че по този начин или другояче няма да размени морския експорт. Включително и тъй като обезсмисля земеделието за самите фермери. Във всеки от случаите - Констанца, полските пристанища или Клайпеда - всичко опира до неуместна и скъпа логистика.
В същото време украинските фермери към този момент носят увеличени разноски: гориво, торове, аварийни елементи за съоръжение - всичко това в този момент коства повече по същата причина. Пристанищата не работят, всичко гореизброено пътува по суша. Цените на зърното може да се повишат, само че украинските фермери няма да се възползват от това. Тези, които не поемат всички тези увеличени разноски, ще се възползват. Например, съветските производители означават избухлив растеж на търсенето. Украински фермер в най-хубавия случай няма да банкрутира.
Непоследователна взаимност
Но поражда един въпрос. Ако Европа към този момент назова директните коридори „ линии на взаимност “, тогава за какво да не покаже същинска взаимност, като отвори освен пренос, само че и личния си пазар за украинско зърно? Нека не напълно, както предходната година, само че най-малко в границите на разширените квоти.
Отговорът е на повърхността. Европейска комисия взе решение за възбраната през май, в навечерието на края на идващия интервал от съглашението. Още тогава се очакваше излизането на Русия от него. Това значи, че още тогава Европа можеше да се трансформира в единствения канал за украински експорт. Това би провокирало още по-големи безредици измежду европейските фермери. Затова след 15 септември не би трябвало да се чака сходно решение.
В същото време през всичките тези години (от първия Майдан) морковът за Украйна беше присъединението към Европейски Съюз и цялостен достъп до европейските пазари: труд, капитал и продажби. След подписването на Споразумението за асоцииране с Европейски Съюз украинските чиновници, виновни за европейската интеграция, не стопират да се хвалят с следващите квоти за безмитен експорт на селскостопански артикули, които са съумели да спазарят с Европейски Съюз.
В резултат на това в този момент Украйна няма даже нищожното, което съумяха да реализират през последните няколко години (500-600 хиляди тона годишен експорт на царевица и пшеница). Юнската прогноза за украинския селскостопански експорт за 2023-2024 година е 48 милиона тона. Въпреки че украинските медии прецизират, че тази прогноза евентуално е надценена. Това е относително малко: през 2019-2020 година Украйна е изнесла повече от 57 милиона тона.
Но се оказва, че Европейски Съюз по принцип не е подготвен за зърно от Украйна, под никаква форма. Дори в размер на 7-8 милиона тона, които могат да бъдат прокарани през " линиите на солидарността ". И какъв е тогава смисълът да се приказва за евентуалното участие на Украйна в Европейски Съюз и кой кого мами?
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ