Най-големият айсберг в света отново е в движение
Най-големият айсберг в света още веднъж е в придвижване. Той се носи през Южния океан, откакто месеци наред е бил заклещен, оповестяват учени от Британската антарктическа работа (BAS), представени от Си Ен Ен, съобщи bTV.
Айсбергът А23а, с повърхност от 3,672 кв. км при премерване през август – малко по-голям от щата Роуд Айлънд. Айсбергът е деликатно проследяван от учените още от откъсването му от ледения шелф Филхнер-Роне през 1986 година
Той е останал закован на дъното на море Уедъл в Антарктида повече от 30 години, евентуално до момента в който не се е разтопил задоволително, с цел да се освободи от морското дъно.
След това айсбергът беше отвеян от океанските течения, преди още веднъж да се заклещи в така наречен колона на Тейлър – въртящ се въртоп, който се образува, когато океанските течения се сблъскват с подводна планина.
След като айсбергът се е освободил, учените чакат той да продължи да се носи по океанските течения към по-топли води и отдалечения остров Южна Джорджия. Там той евентуално ще се разпадне на по-малки части и ще се разтопи, оповестяват от Британската антарктическа работа в петък.
Айсбергът А23а е носил купата „ максимален движещ се айсберг “ няколко пъти от 80-те години насам, като от време на време е бил изместван от по-големи, само че с по-кратък живот айсберги, в това число А68 през 2017 година и А76 през 2021 година
Учените споделят още, че въпреки този айсберг евентуално да се е откъснал като част от естествения напредък на ледения шелф, той няма да способства за повишението на морското ниво. Климатичните промени провокират тревожни промени на този голям и изолиран континент, с евентуално опустошителни последствия за световното повишаване на морското ниво.
Изследователите са проучвали неговата ерозия, както и методите, по които морският лед може да повлияе на световните океански цикли на въглерода и питателните субстанции.
В изказването на Британската антарктическа работа.
„ Знаем, че тези великански айсберги могат да дават хранителни субстанции на водите, през които минават, създавайки процъфтящите екосистеми в другояче по-малко продуктивните региони “ споделя биохимикът Лаура Тейлър, която е събирала проби от водата към айсберга.
„ Това, което не знаем, е какво значение могат да имат съответни айсберги, техният мащаб и генезис за този развой. Събрахме проби от повърхностните води на океана, директно зад и до него и преди маршрута на айсберга. Те би трябвало да ни оказват помощ да определим какъв живот може да се образува към А23а и по какъв начин той ще повлияе на въглерода в океана и салдото му в атмосферата “, добавя тя.
Айсбергът А23а, с повърхност от 3,672 кв. км при премерване през август – малко по-голям от щата Роуд Айлънд. Айсбергът е деликатно проследяван от учените още от откъсването му от ледения шелф Филхнер-Роне през 1986 година
Той е останал закован на дъното на море Уедъл в Антарктида повече от 30 години, евентуално до момента в който не се е разтопил задоволително, с цел да се освободи от морското дъно.
След това айсбергът беше отвеян от океанските течения, преди още веднъж да се заклещи в така наречен колона на Тейлър – въртящ се въртоп, който се образува, когато океанските течения се сблъскват с подводна планина.
След като айсбергът се е освободил, учените чакат той да продължи да се носи по океанските течения към по-топли води и отдалечения остров Южна Джорджия. Там той евентуално ще се разпадне на по-малки части и ще се разтопи, оповестяват от Британската антарктическа работа в петък.
Айсбергът А23а е носил купата „ максимален движещ се айсберг “ няколко пъти от 80-те години насам, като от време на време е бил изместван от по-големи, само че с по-кратък живот айсберги, в това число А68 през 2017 година и А76 през 2021 година
Учените споделят още, че въпреки този айсберг евентуално да се е откъснал като част от естествения напредък на ледения шелф, той няма да способства за повишението на морското ниво. Климатичните промени провокират тревожни промени на този голям и изолиран континент, с евентуално опустошителни последствия за световното повишаване на морското ниво.
Изследователите са проучвали неговата ерозия, както и методите, по които морският лед може да повлияе на световните океански цикли на въглерода и питателните субстанции.
В изказването на Британската антарктическа работа.
„ Знаем, че тези великански айсберги могат да дават хранителни субстанции на водите, през които минават, създавайки процъфтящите екосистеми в другояче по-малко продуктивните региони “ споделя биохимикът Лаура Тейлър, която е събирала проби от водата към айсберга.
„ Това, което не знаем, е какво значение могат да имат съответни айсберги, техният мащаб и генезис за този развой. Събрахме проби от повърхностните води на океана, директно зад и до него и преди маршрута на айсберга. Те би трябвало да ни оказват помощ да определим какъв живот може да се образува към А23а и по какъв начин той ще повлияе на въглерода в океана и салдото му в атмосферата “, добавя тя.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ