Най-големите уроци в живота идват от онези, които са живели

Най-големите уроци в живота идват от тези, които са живели доста повече от нас. Разбира се, пътят на всеки е друг, само че все пак в стремежите си и страховете си, хората са напълно идентични. В живота на съвсем всеки от нас има една мъдра баба, която като пътеводна светлина ни показва верния път, стига единствено да имаме предпочитание да поспрем и послушаме. Днешният текст от писателката и журналист Хана Льош споделя точно за това.

„ Бабо, какво е възприятието да си съвсем на 80 години? “

Въпросът породи на масата за вечеря, сред хапките рачешки бутчета, напоени с разтопено масло. Не знам какво имаше в тази съответна нощ, само че по някаква причина в този миг просто трябваше да знам. Никога няма да не помни изражението на лицето на баба ми. Това беше израз, който ми беше съвсем невероятно да изразя с думи. Буквално имах възприятието, че виждам живота ѝ да минава пред очите ѝ.

След доста дълга пауза баба си пое мирис и отговори:  " Чувствам го... невероятно. Ако в това има смисъл. "

В продължение на няколко секунди нашият изпълнен със смях диалог на вечеря с морски блага стана много бездънен. Исках да знам повече, само че трябваше да схвана по какъв начин да го направя - и то бързо.

Минути по-късно, откакто черупките от раци и изцапаните с масло вестници, които покриваха масата, бяха изхвърлени, баба се озова в задния двор, седнала на стол против сестра ми Кейлин и мен. Държах дребен диктофон в ръката си, а сестра ми имаше бележник и химикал, чакащи търпеливо в скута ѝ. Бяхме готови да водим епизод от Житейските истории на Пиърс Морган: Изданието за баба. Слънцето се скриваше зад хоризонта, въпреки че съвсем летният въздух оставаше топъл, когато зададох първия си въпрос.

„ Кой е най-запомнящият се миг от живота ти досега? “

„ Мисля, че раждането на моите синове. Това е най-голямата наслада, да видя по какъв начин нов човек идва на света, за чието основаване ти си оказал помощ “

iStock

Това беше елементарно. Следващият въпрос щеше да бъде малко по-труден.

„ Съжаляваш ли за нещо? “

Баба ме изненада, като отговори, преди даже да завърша изречението, с необикновено твърдо и бързо „ Не “. Тя продължи.

" Не скърбя за нищо в живота си. "

Разбира се, желаех да знам тайната ѝ за това да живее съвсем осем десетилетия и да не съжалява.

" Моята загадка е да бъда вярна на себе си и... може би да пребивавам всеки ден пълноценно. Но не скърбя. Няма нещо, което бих направила по друг метод. "

Кейлин трескаво си водеше бележки на пейката до мен, записвайки всяка дума, казана от баба. Попитах я какъв съвет би дала на своето тийнейджърско Аз.

Не се тормозете за дребните неща. Има толкоз доста неща, единствено тази седмица, за които ви чух да говорите, девойки, знаете, този човек и оня човек, които в огромната скица на нещата в действителност нямат значение. Мисля, че това бих си споделила. Спомням си по какъв начин плаках за глупави неща, когато бях на вашата възраст и в този момент си мисля какъв брой глупава съм била. Разстройвах се за тези неща. Бих се върнала и бих си споделила да не се тревожа за дребните неща.

Кейлин попита баба как може да се направи разликата сред дребните неща и не толкоз дребните неща.

iStock

Моята доктрина в този момент е, че в случай че не е животозастрашаващо, не е огромна работа. Понякога нещата, които смятате за огромни, в действителност не са. Вие вършиме планина от къртичината. Докато преминавате през този развой на живота, ще научите разликата сред двете. Ще се натъкнете на големи рецесии в живота си. Ничий живот не е съвършен. Животът е обвързван с разпознаването на това с какво си коства да се занимаваш - и това не е някакво неуместно гадже или нещо сходно. Когато си младеж, сходни неща се усещат като рецесия.

Тя продължи да споделя история за разлъка, през която е минала веднага след гимназията. Попитах я дали тогава се чувствала като че ли това е края на света.

О, висини, да! И в този момент и двамата се смеем на това! Това е друго нещо, което бих споделила на себе си като младеж - би трябвало да се смееш всеки ден. Трябва да се смееш на нещо. Дори в случай че би трябвало да се смееш на себе си. Мисля, че това те движи напред, да имаш възприятие за комизъм. Не можете да приемате живота прекомерно съществено. Понякога има неща, за които просто не можете да извършите нищо и всичко, което можете да сторите, е да се смеете и да извлечете най-хубавото.

Кейлин и аз благодарихме на баба за изявлението и трите се запътихме през към този момент осветената от звезди нощ назад вътре. Бях подготвена да покоря света с напълно нов мироглед за живота и макар че в този момент на небето липсваше изцяло светлина, сърцето ми беше цялостно.

Благодаря, бабо!