Най–големите промени в човека рядко са шумни. Те не се случват

Най–големите промени в индивида рядко са шумни.
Те не се случват в моментите, когато всички гледат. Не идват с овации, нито с самопризнание. 
Истинската промяна стартира в тишината, когато си самичък със себе си и няма на кого да доказваш нищо. Именно там, в тези невидими часове, индивидът се разпада и още веднъж са събира.
Има моменти, в които външно всичко наподобява същото, само че вътре нещо към този момент е друго.  Ставаш по-тих към хората, които преди са те разклащали. По-осъзнат към думите, които в миналото са те наранявали. По-селективен към това, което допускаш в живота си. Никой не го вижда, само че ти го усещаш. Промяната не стартира с мотивация, а стартира с отмалялост. С оня миг, в който към този момент не искаш да живееш по остарелия метод. Не тъй като си станал по-силен внезапно, а тъй като си се изморил да бъдеш същия човек в същите обстановки. Тогава стартира същинското пренареждане, постепенно съвсем невидимо:
- променяш мислите си без да го обявяваш;
- отдалечаваш се от хора без драма;
- спираш да реагираш на неща, които преди са те горели отвътре;
- започваш да избираш себе си, даже когато никой не ръкопляска.
Най-важното нещо в този развой е, че никой него вижда, което го прави същински. Защото смяната, която търси утвърждение, още не е смяна, а роля. А смяната, която се случва в тишина, трансформира самата ти същина. Така идва ден, в който хората ще кажат, че си се трансформирал, само че истината е, че ти си почнал да се връщаш към себе си, а това е най-силната промяна, която човек може да преживее.